/Поглед.инфо/ „Путин случайно направи революция в Германия“. Именно така звучи заглавието в статията на авторитетното издание на “Форин Полиси”. Руската специална операция в Украйна, според западните експерти, се превърна в спусъка, който постави началото на промяна във външната и отбранителната политика на Германия. За каква промяна говорим и какво ще даде тя на Русия?

В последните дни на февруари канцлерът Олаф Шолц говори в Бундестага и каза, че „е време Германия да порасне“. Израстването, според германския лидер, ще бъде постигнато чрез три важни стъпки.

Тухлите на Шолц

Първо, изоставянето на предишната политика спрямо Русия, насочена към взаимодействие чрез икономиката. Без повече специални отношения - Берлин всъщност претендира за лидерство в защитата на Европа от Москва, а също така ще търси алтернативни доставчици на газ.

Второ, Германия рязко увеличава разходите за отбрана. Правителството отпуска допълнителни 100 милиарда евро за въоръжените сили тази година, а също така увеличава бюджета за отбрана за следващите години до 2% от БВП.

И накрая, трето, Шолц възнамерява рязко да увеличи военното присъствие на Германия в Източна Европа. Както военно (доставка на оръжие и евентуално войници), така и политическо. Освен това под Източна Европа се разбират както страните-членки на ЕС и НАТО, така ивъншни държави – по-специално Украйна. Олаф Шолц обяви подкрепата си за „наркоманите и нацистите в Киев“, като ги снабди не с каски, а стотици противотанкови и противовъздушни оръжия.

Да, по-рано призраците от миналото, военните престъпления на хитлеристка Германия, стояха на пътя на активната политика на ФРГ в Източна Европа. Сега обаче и тези престъпления се превърнаха в тухли в аргумента на привържениците за „порастването”.

„Не трябва ли Германия да изпитва специална отговорност да защитава и подкрепя Украйна, която отново стана жертва на агресивна война на фона на страданията, които понесе от отприщването на войната от Хитлер? И по-широко: не е ли военната подкрепа за Украйна само от гледна точка на нашите източни партньори в ЕС, като балтийските страни, които бяха травмирани не само от зверствата на Нацистка Германия, но и от продължилата десетилетия съветска диктатура “, казва бившият посланик на Германия в Гърция Петер Шуф.

Редица западни медии похвалиха амбициите на канцлера Шолц. „Военният обрат на Германия ще бъде повратна точка в европейската история“, уверява Си-Ен-Ен. „За седем дни Германия стартира курс, който ще я превърне в най-голямата европейска държава по отношение на разходите за отбрана, с най-модерната авиация и нарастващото военно присъствие в страните от Централна и Източна Европа“, пише “Форин Полиси”.

Самият германски лидер се превръща в лидер на Европа. „Когато Шолц за първи път се появи като канцлер в чужбина, в Париж или Брюксел, например, той изглеждаше сдържан, много тих и напълно лишен от съдържание. Сега той обикаля света „като кризисен канцлер“ с желанието да сложи край на войната“, пише “Шпигел”.

Трудности при израстването

Въпросът обаче е има ли Германия ресурс за такова узряване? Съвпадат ли с нейните желания? Да, наистина има лидерски вакум в Европейския съюз – но достатъчен ли е канцлерът Шолц, за да запълни този вакум?

„Досега Шолц, дори като ръководител на германското правителство, не изглежда като първия политик в ЕС. Тази роля пасваше много повече на холандския премиер Марк Рюте, който е начело на своята четвърта най-мощна държава в ЕС от 2010 г. насам. От него до голяма степен зависи както политиката на ЕС спрямо Русия, така и действията в Източна Европа“, обяснява Вадим Трухачов, експерт.

„На Шолц не му стигат доверие и власт. Той изглежда блед в сравнение с Меркел и го разбира добре. Неговият предшественик беше нещо като майка на цяла Европа, а самият Шолц не е привлечен от тази роля“, казва Дмитрий Офицеров-Белски, старши научен сътрудник в ИМЕМО РАН. Германските елити също не са привлечени от тази роля.

Да, на прословутото заседание на Бундестага (където Шолц обяви израстването си) имаше бурни и продължителни аплодисменти, но емоциите бяха заменени от дискусии. „Германските елити са разделени и понякога разцеплението става в рамките на една партия. Политиците нямат чувство на увереност”, обяснява Вадим Трухачов. Новите амбиции носят нови отговорности и нови политически рискове, а редица членове на германския елит са твърде свикнали с комфорта на американския управленски и военно-политически пашкул. Припомняме, че великата Меркел се опита да заеме поста „Лидер на Запада“ след идването на Доналд Тръмп – и тогава не получи подкрепата на германския естаблишмънт в тази благородна кауза.

Що се отнася до военния компонент на новата външна политика, амбициите на Шолц не се подкрепят от техническото състояние на германската отбранителна индустрия. „Някои се чудят дали 100 милиарда евро - по-малко от двугодишния военен бюджет на страната - могат да обърнат две десетилетия на военно пренебрежение. В средата на 90-те години на миналия век германските въоръжени сили разполагаха с 2100 танка, сега имат 220. В продължение на седем години Бундесверът се бореше да намери, поръча и въведе нова стандартна пушка. От четирите фрегати, поръчани през 2019 г., нито една не е готова за морски операции“, пише вестник “Айриш Таймс”.

И експертите задават същия въпрос. „Германия не можа да усвои напълно предишните военни бюджети поради спецификата на собствената си индустрия. Добрите инженери в Германия отдавна са отишли не във военно-промишления комплекс, а в автомобилната индустрия например. Всъщност целият отбранителен сектор в Германия е в дълбок упадък. Оживяват кадрите от нашите предавания от 90-те години – продънените покриви на казармите, техниката, която не потегля и т.н. Съответно 100 милиарда евро за допълнителни разходи за отбрана няма да отидат за германската икономика, а ще бъдат изпратени от Джоузеф Байдън от Вашингтон“, казва Дмитрий Офицеров-Белски. Разбира се, масовите покупки на американско оръжие ще укрепят връзките с Вашингтон, но едва ли ще бъдат сериозна инвестиция в германското ръководство.

Рискове и възможности

Що се отнася до руско-германските отношения, на пръв поглед новата външна политика на канцлера Шолц се превръща в сериозна заплаха за Русия. И наистина, замръзване в отношенията не може да бъде избегнато - германските санкции ще ударят руската икономика, старите бизнес връзки ще бъдат прекъснати. От друга страна обаче, също не се очакват трагични и необратими процеси.

Да, Германия иска да се отърве от доставките на руски газ - но как? Експертите многократно са писали, че няма алтернативни доставчици и пазарът на ВПГ не може да осигури надеждни доставки на газ на разумни цени, които са от полза за икономиката. Следователно германците ще трябва или да насочат вниманието си към ядрената енергетика, или – след деескалацията на ситуацията в Украйна – постепенно да ограничат своята „диверсификация“.

Да, Германия доставя оръжие на Украйна. Но какво?

„Повечето от 2700 ракети „Стрела“, които ще бъдат изпратени в Украйна, са на възраст над 35 години, а една трета бяха обявени за неизползваеми преди 10 години поради ръжда“, пише “Шпигел”. Германското министерство на отбраната не можеше да не знае за това - и, възможно е, то е изпратило именно такова оръжие, за да демонстрира от една страна, участие, а от друга да не ядосва много руснаците.

Да, Германия замрази "Северен поток 2". Но можеше ли по друг начин? „Тя просто изпълни това, за което Меркел се споразумя. Германия подписа съвместно изявление с Байдън през юли 2021 г. В него се казва, че ако Русия предприеме нов акт на агресия срещу Украйна и/или използва енергията като оръжие, тогава Германия е длъжна да наложи санкции срещу този газопровод. Тогава това изявление изглеждаше като победа за Германия, тъй като никой не можеше да очаква сегашните събития “, обяснява Игор Юшков, преподавател във Финансовия университет към правителството на РФ..

В същото време новата външна политика на ФРГ създава, колкото и да е странно, редица възможности за Русия. И ако укрепването на суверенитета на германската външна политика все пак не си струва да се чака, то европейското разцепление е доста голямо. Всъщност в страните от Източна Европа страховете от силна Германия са много по-сериозни от тези от силна Русия.

Да, сега не са толкова високи. „В Източна Европа, разбира се, малко се стегнаха – особено в Полша. Въпреки това те вярват, че Германия все пак ще бъде задържана от редица точки. Първо, влиянието на САЩ. Второ, от процедурна гледна точка ЕС е устроен така, че Германия, дори заедно с Франция и Италия, не може да решава всичко. Ето защо, разбира се, трябва да се страхуваме от нея, но не много и повече няма да има проблеми, които германците причиняваха преди “, казва Вадим Трухачов.

Горното обаче действа само ако Германия продължи да работи в рамките на ЕС. Предвид сериозната институционална криза, която изпитва Европейският съюз, германците могат да излязат извън контрол. Да разтегнат пруските си мускули и припомнят геополитическите си концепции. И тогава Европа най-накрая ще си спомни Русия, без чието участие европейската система за сигурност винаги е била дефектна.

Превод: В. Сергеев