/Поглед.инфо/ Неочаквано за противника започна да се придвижва отдавна спящ участък от линията на бойното съприкосновение западно от Горловка, около Торецк. Руските войски използват нови тактики, които осигуряват успешно настъпление. От друга страна, няма признаци на яростна отбрана от страна на ВСУ Какво вероятно означава всичко това?

Позициите на противника в района на градовете Ню Йорк - Торецк (Дзержинск) - Северное (Кирово) остават непроменени от 2014 г. Това е територия на Донбас с дерета, мини, купища отпадъци и сметища, характерни за минната част на региона. Около всичко това в продължение на десет години се изграждаше линията на отбраната на ВСУ. Там населените места на практика са се слели в една агломерация (откроява се само Ню Йорк).

Торецк (Дзержинск) е центърът на тази агломерация; по време на разпадането на СССР там живеят повече от 50 хиляди души, а асоциацията Дзержинскугол се счита за голямо предприятие. Той е в съседство с по-малки села и вилни зони. Най-голямото селище - предградие на Торецк - е Северное (Кирово). А Ню Йорк се състои изцяло от жилищен сектор със стари руини на фабрика, фенолен завод и клуб.

Това, между другото, е истинското историческо име на селото, без нотка на хумор. Основан е от менонитски сектанти по време на масовата миграция на европейските протестанти в Новоросия при Екатерина Велика. Съветското правителство преименува Ню Йорк на Новгородовка едва през 1951 г. поради влошени отношения със Съединените щати, а украинското правителство връща името с надеждата за инвестиции. А менонитите са изселени в района на Амур в началото на 30-те години.

В широк смисъл линията на съприкосновение започва да се движи по дълъг участък от Озаряновка на югозапад до село Дружба, предградие на Кирово на северозапад. Защитата на врага изглеждаше сериозна, тъй като е градена отдавна и се основава на изкуствени хълмове - купчини отпадъци и сметища близо до стари мини. Следователно се предполага, че или изобщо няма да има настъпателна операция срещу Торецката агломерация, или тя ще се проведе чрез опит за заобикаляне от север.

В същото време Торецката агломерация е директен път към Константиновка, която се счита за ключова логистична точка като цяло за цялата отбранителна система на ВСУ в широко направление от Очеретино до Часов Яр.

Западно от Очеретино движението на руските войски продължава на запад и северозапад също в посока на магистралата Покровск - Константиновка - Часов Яр. До понеделник руските въоръжени сили достигнаха Евгениевка. Горските насаждения и дерета на запад от Нетайлово и Умански постепенно се разчистват. Боевете се водят в Карловка, а северният бряг на водоема е окупиран. В Очеретинския участък остават осем километра по права линия до пътя за снабдяване на ВСУ (през Воздвиженка).

Руските въоръжени сили направиха първия си натиск миналата седмица от ГКПП Майорск и жп гара Майорская в посока Дружба. Ден по-късно е окупирано малкото село Шуми, чиято основна ценност е в двете височини, доминиращи над цялата агломерация - бунището на мина "Восточная" и сметището на мина "Северная" с бившите вражески укрепени райони върху тях. Тогава бяха разчистени горските насаждения северно от Шуми, а линията на съприкосновение стигна до първите улици Кирово и Дружба.

Командването на ВСУ в Торецк реагира пасивно на всички тези събития, вярвайки, че след като нищо не се е случило толкова години, нищо няма да се случи и в бъдеще. Почти по същия начин разсъждаваха и в Авдеевка, криейки се зад бетонни укрепления.

На юг от Шуми руските войски навлязоха в друго предградие на агломерацията - селището Ленинское (сега Северное - Пивденний). По все още непотвърдени данни до половината от Ленински вече е освободена и боевете се прехвърлят в друго съседно селище - Артьомово (по украински - Железное). Тези топографски препратки са условни, тъй като всички селища от бившата минна агломерация са се слели в едно голямо селище от градски тип, където опорните точки са купища отпадъци, железопътни разклонения и няколко изкуствени езера в бивши кариери.

Малко по на запад, в района между Широка Балка и Ню Йорк, ситуацията не е толкова ясна. От центъра на Ню Йорк вилна зона се простира на юг по бреговете на река Червен Торец. На другия бряг на реката има железопътна линия. Самият Ню Йорк е разположен в низините. В този район се водят тежки боеве. Само за няколко часа врагът загуби основната отбранителна позиция на Торецката агломерация - района на Шуми и две доминиращи купища отпадъци.

Но за по-нататъшно напредване по-дълбоко в агломерацията е строго необходимо да се осигурят флангове, което прави ситуацията в посока Ню Йорк фундаментално важна. Следователно е възможно по-нататъшното настъпление директно към Кирово и Торецк да се забави, както беше в случая с Авдеевка.

Интересно е, че врагът дори не се опитва да укрепи всички тези неуспешни райони, продължавайки да натрупва резерви южно от Волчанск и Липци, както и около Запорожие. Поне три месеца не е имало опити за стабилизиране на фронта поне в един участък чрез прехвърляне на резерви там. И това вече изглежда на пълноценен военно-политически залог.

Заемането на Раздоловка в посока Северски от въоръжените сили на РФ в неделя и настъплението там по железопътната линия остана напълно незабелязано. Освен това през уикенда нашите войски окупираха голяма територия източно от Старомайорское и като цяло напреднаха към Угледар.

Има движение в посока Торецкое, повече от 60% от Красногоровка вече е заето. В района на Курахово боевете се водят в покрайнините на Максимиляновка. Часов Яр е почти напълно окупиран, но все още не е разчистен микрорайон “Канал”, прочистват се Калиново, разчистени са горските територии около Канала.

На тактическо ниво също няма желание да се противопоставя нещо на новата тактическа схема на ВС на РФ (бързи обходи на укрепените райони от пехотни групи). В резултат на това дори тези линии на защита на ВСУ които врагът успя да оборудва, се провалят.

Очевидно командването на украинските въоръжени сили не е насочено към стратегическа отбрана, а към опити за организиране на ново „контранастъпление“, при това едновременно в два участъка от линията на съприкосновение. Друго потвърждение за това е не толкова опитът за съсредоточаване на жива сила (това е очевидно), колкото избиването на позициите на руската ПВО с помощта на западни ракетни системи. Оттук и масираните атаки на ВСУ срещу Крим и Белгород.

Може да се предположи, че следващият месец в зоната на СВО ще бъде белязан от две тенденции. Първият е продължаването на настъплението на въоръжените сили на Руската федерация в няколко сектора едновременно със заплахата от стратегически срив на фронта на ВСУ. Второ, противникът ще продължи да трупа резерви в Слобожанско направление и в района на Орехово на юг. Ако Киев наистина по политически причини възнамерява да проведе „контранастъпление“ през следващия месец, то това теоретично може да погребе цялата украинска армия, въпреки западните доставки на оръжия.

Превод: В. Сергеев