/Поглед.инфо/ Вероятна причина за публикуването на Основите на ядрената политика на Русия е признаването от Москва за неизбежността от срива на съществуващите механизми за контрол на оръжията и връщането на световната политика в тази област към времената на анархията от 50-те и 60-те години на миналия век. Всъщност ситуацията може да бъде дори по-лоша, отколкото в първите десетилетия на Студената война.
Списание „Русия в глобалните отношения“ съвместно с Центъра за всеобхватни европейски и международни изследвания на Висшето училище по икономика НРУ продължава поредица от статии за промените на международната арена.
Декретът за основите на държавната политика на Русия в областта на ядреното възпиране, подписан от Владимир Путин на 2 юни, съдържа няколко основни иновации за руската ядрена политика.
На първо място, новият факт е публикуването на отделен доктринален документ, специално посветен на ядреното възпиране. Преди това във Военната доктрина на Русия бяха разгледани съответните въпроси. Публикуваният документ обаче ги разглежда отделно и с много по-подробни данни.
Например, руската военна доктрина (клауза 22) гласи, че „Руската федерация си запазва правото да използва ядрено оръжие в отговор на използването на ядрени и други видове оръжия за масово унищожение срещу нея и (или) нейните съюзници, както и в случай на агресия срещу Руската федерация, използващи конвенционални оръжия, когато самото съществуване на държавата е застрашено. "
Подобна формулировка се повтаря във военните доктрини в почти непроменен вид от 2000 г. насам. В параграф 19 от Основите на ядрената политика за възпиране се добавят две нови условия за използването на ядрено оръжие: „получаване на достоверна информация за изстрелването на балистични ракети, атакуващи територията на Руската федерация и нейните съюзници“, както и „влиянието на противника върху критични важни военни и държавни съоръжения“, което изваждане извън строя ще доведе до нарушаване на реакцията на ядрените сили.
Възможността за използване на ядрено оръжие според системата за предупреждение за ракетни атаки беше спомената по-рано в изявленията на руското ръководство, включително Владимир Путин. Възможността за използване на ядрени оръжия в отговор на някакво „въздействие“, очевидно, върху системата за контрол, чиято същност не е разкрита (следователно теоретично можем да говорим за кибератака, задръстване и саботаж) е иновация.
Сред опасностите, които засягат руската политика за ядрено възпиране, са разполагането на потенциални противникови сили в прилежащите територии, които включват превозни средства за ядрено оръжие, както и разполагането на потенциални ракети със среден и малък обсег на действие, хиперзвукови и високоточни неядрени оръжия, атакуващи дронове и оръжия с насочена енергия
И в двата случая се споменават държави, които разглеждат Руската федерация като потенциален противник, което - поне на риторично ниво - изключва Китай от списъка на страните, подложени на ядрено възпиране.
Това отчита разполагането на потенциални оръжия от противника на териториите на други страни. Това очевидно е предназначено да служи като предупреждение за държавите, които ще позволят разполагането на тяхна територия на американски ракети със среден и по-малък обсег на действие, системи за противоракетна отбрана и други оръжия, които засягат Москва. Важен деклариран принцип е несигурността за потенциален противник на времето, мащаба и мястото на използване на ядрените сили за възпиране.
Отделно внимание се изисква към времето, избрано от Русия за публикуването на първия си отделен документ в ядрената област. Русия не публикува подобни документи през първите години след избухването на украинската криза, когато отношенията със САЩ се търкаляха надолу. Да, тогава военната доктрина беше преразгледана, но нейните „ядрени“ параграфи не претърпяха съществени промени.
Сега отношенията със САЩ преминаха през период на рязко влошаване. Те се стабилизираха, макар и на изключително ниско ниво и, според преобладаващите прогнози, ще останат на това ниво дълго време. Не се очакват сериозни новини в тях.
Вероятна причина за публикуването на документа е признанието на Москва за неизбежността на колапса на съществуващите механизми за контрол на оръжията и връщането на глобалната стратегическа оръжейна политика към времената на анархията от 50-те и 60-те години.
Всъщност ситуацията може да бъде дори по-лоша, отколкото в първите десетилетия на Студената война. В онази епоха имаше две ядрени суперсили, а сега те имат шанс да добавят и трета - Китай. Според американските оценки, китайските ядрени сили (които по повечето оценки са приблизително равни на френските - в района на 300 бойни глави) ще се удвоят поне до 2030 г., но реалният растеж на китайския потенциал може да бъде много по-значителен. Съединените щати са в състояние да отговорят на новата ситуация, като засилят ядрените си сили, използвайки собствени уникални икономически и технически предимства.
При липсата на перспективи за поддържане на контрола над оръжията става необходимо въвеждането на максимална прозрачност в собствените им възгледи за ролята на ядрените оръжия за осигуряване на националната сигурност. Това ни позволява да намалим нивото на несигурност сега и да създадем рамка за диалог по тази тема в бъдеще.
Превод: Поглед.инфо