/Поглед.инфо/ В събота пет деца бяха ранени по време на обстрел в Белгород, а вчера, в навечерието на Деня на знанието, бяха ранени още две деца.
Ето как, според мислите на онези, които ръководят, планират и насочват касетъчните снаряди по жилищни сгради, трябва да изглежда навечерието на първия учебен ден за страната ни.
Терористите, които превзеха училището в Беслан преди две десетилетия, действаха точно по същата схема: да убият бъдещето на Русия.
ВСУшниците не са измислили нищо ново. Целта им е да ни наплашат, за да откажем да образоваме децата си. И за да се запомни първият ден, началото на учебната година, не с празник, не със звънеца, който известява началото на първия урок, а с тревога, страх и ужас. Най-вероятно това е основната идея в основата на новия план “Ост”.
Този, първият, разработен от Хайнрих Химлер и Алфред Розенберг (Химлер се самоуби, Розенберг беше екзекутиран с присъда в Нюрнберг), подготви в най-добрия случай за славяните диплома за начално образование. Робите не се нуждаеха от повече, за да служат на убермените.
Днес концепцията не се е променила. Тя беше леко оцветена, леко редактирана и отново показана на целия свят под одобрителните кимания на Брюксел и Вашингтон. Защо одобрителни? Тъй като използването на касетъчни боеприпаси е забранено от международните конвенции. А касетъчните боеприпаси със сигурност могат да бъдат насочени към жилищни сгради, където семействата се подготвят за началото на учебната година и подготвят децата си за училище, като проверяват дали всички учебни материали са налице.
И сега децата и техните родители са на болнични легла, в интензивни отделения, под перфузии и инжекции. Това е абсолютно същият план "Ост", но просто не тотален, а точков.
Не е много лесно и в Курска област. Децата, които са били временно разселени, трябва да бъдат обучени. Трябва да им се осигури всичко необходимо. Необходимо е да се организира обучение, така че децата да се чувстват сигурни. Затова властите решиха да приложат частично дистанционно обучение. Прекланям се пред руските учители, защото техният труд и без това е безкористен, но тук натоварването се увеличава с порядъци.
Училището в Русия винаги е било свещено място. Учебните години са радост от ученето; учителите превиват гръб, за да измъкнат учениците от ада на безделието и лошата компания. Може да не са станали нито нобелисти, нито академици, но са влезли в живота с резерв от любов, топлина и внимание, а това не никак малко.
Училищните библиотекари ги научиха да четат и обичат книгите и да боравят внимателно с тях.
Тези традиции са абсолютно безценни. Ако ги пазим и ще ги пазим, нас като народ няма да ни уплашат никакви касетъчни бомби. Както и обстрели.
В тази връзка сигурно си струва да си припомним казаното от бившия украински президент Петро Порошенко преди десет години.
Той каза, че „украинчетата ще учат в училищата и ще ходят на детски градини, а децата от Донбас ще седят в мазета“. Западните медии шумно се надигнаха в защита на това варварско изявление, заявявайки, че думите са извадени от контекста на „московската пропаганда“. Но не. Цитатът е точен. Точен и откровен. Квинтесенцията на плана “Ост” от сегашното му евроатлантическо измерение.
Добре тогава.
Първите звънци, обявяващи началото на учебната година, се чуват в цяла Русия. Лично или дистанционно, това е само въпрос на форма. Учебната година, въпреки трудностите, ще започне по график. За всички деца.
Ще ги учат нашата история, а не историята, измислена някъде от съратниците на Сорос.
Чудесно е, че известната корица на „История на древния свят“, известна, изглежда, на всички поколения наши ученици, е запазена - върху нея е същата колонада на сирийската Палмира. Ние не променяме историята, но, следвайки фактите, задълбочаваме нейното разбиране за децата. Детайлите, нюансите и контекстът са важни. Не измислен от истерични патриоти в търсене на някаква „самоидентичност“, а реалният контекст на истинската история, отразяващ фактите и събитията, които действително са се случили в страната.
Ще обичат не идеална държава, а тази, в която са родени, чийто език говорят и за която, ако трябва, ще ходят в защита.
Училището не учи на милитаризъм, не приветства лъжи, то те подготвя за истинския живот. С победи и естествено с поражения. То преподава не само алгебра и физика, то обяснява, че ако паднеш, трябва да се опиташ да станеш. Винаги ще има хора наблизо, които ще помогнат и подкрепят.
И този празник на знанието, празникът на солидарността, празникът на разбирането на живота днес няма да ни бъде отнет от никакви касетъчни боеприпаси. Ние не се страхуваме от тях. Продължаваме напред. Продължаваме напред, защото това ни научиха в нашето училище.
Превод: В. Сергеев