/Поглед.инфо/ Нови видове оръжия се тестват по време на редовни учения на съюза

Сред обектите, които киевският режим ще атакува в съответствие с т.нар. „тайната“ част от прословутия „план за победа“ на Зеленски е Кримският мост, базата на Черноморския флот в Новоросийск и командният пункт край Сочи.

Въпреки неясните изявления на някои западни лидери, военноморските и военновъздушните сили на НАТО се стремят към максимална военно-политическа изолация на Русия в Черноморския басейн. Може да се предположи, че през последните 2,5 години пристанищата на Одеска област са приемали оръжия, доставени от граждански товарни кораби под различни флагове за украинските въоръжени сили.

Освен това тези кораби могат да се използват съответно за нанасяне на ракетни, „безпилотни“ удари по Крим и Севастопол, за всякакви провокации срещу разположените там съоръжения на Черноморнефтегаз в шелфа на полуострова и др.

Има информация, която все още не е официално потвърдена за създаването от САЩ, Великобритания, Франция и Румъния на съвместно командване, регулиращо военното сътрудничество в северозападната част на Черно море и делтата на река Дунав, недалеч от руския Крим и южната част на крайбрежието на Херсонска област.

Планира се тази структура да бъде окончателно оформена до средата на ноември т. г. Съответно можем да очакваме засилване на опитите за "подводни" саботажи, разчитайки, наред с другото, на данни от аерокосмическото разузнаване.

В края на август т.г. се съобщава, че 4 разузнавателни самолета на страни от НАТО периодично действат над района на Черно море. Това са самолетът за борба с подводници Boeing P8 Poseidon на военновъздушните сили на САЩ, самолетът за електронно разузнаване Boeing RC-135V River Joint, самолетът за далечно радарно наблюдение Boeing E-3A Sentry и самолетът за радиоразузнаване Bombardier Challenger 650 според някои съобщения последният „посещава“ региона от Декелия – от една от британските военни бази в Република Кипър. Известно е също, че Poseidon е разположен във военновъздушната база Sigonella в Сицилия, докато River Joint е базиран на летище Mildenhall в източна Англия.

Освен това през 2023 г. многократно се съобщава, че от британските бази в Кипър (Акротитри, Декелия) британските военновъздушни сили излитат на „патрулиране“ в централните и източните води на Черно море. Според наличната информация през миналата година е създаден британски специален въздушен отряд, базиран в Кипър и британски Гибралтар, за наблюдение на Черноморския басейн, взаимодействащ със силите на НАТО на Балканите.

Още в края на юли професорът от Академията на военните науки на Русия Сергей Горбачов обясни военно-политическата ситуация в басейна: „Например, корабите на НАТО са били в Черно море от дълго време. Във всеки момент корабите на НАТО могат да бъдат прехвърлени в Черно море и през Дунав . Американците, работещи по Дунава със специални катери, преминаха от Дунав в Черно море до Севастопол, а близо до нашата морска гара имаше няколко американски катера, които също по този път по Дунава си тръгнаха. Освен това такава възможност може да съществува в обозримо бъдеще.

Както съобщава американското издание Defense News, Анкара, Букурещ и София са започнали през лятото актуализирането на съвместната военноморска оперативна група. Висши военноморски офицери от Турция, Румъния и България се срещнаха в Истанбул на 1 юли за първоначалното стартиране на оперативната група.

Около шест месеца по-рано длъжностни лица от същите страни подписаха меморандум за разбирателство за напредък в инициативата. Сближаването на страните от НАТО в рамките на този троен съюз в Черно море е пряко свързано със засиления военно-политически натиск върху Руската федерация.

Вицеадмирал Михай Панайт, главнокомандващ на румънските ВМС, не крие много това, казвайки, че новата оперативна единица „не само укрепва нашите колективни оперативни способности. Но също така ще помогне за разрешаването на конфликта в нашия регион, който принуди трите крайбрежни държави на НАТО да се мобилизират, за да гарантират свободата на корабоплаването.

Новата оперативна група на НАТО се командва от контраадмирала от турските ВМС Юсуф Акюз. Флагман е турският спомагателен кораб TCG Yzb. Gungor Durmus (A-574), един от най-новите турски военни кораби, оборудван с американско оръжие и пуснат на вода през 2021 г.

Оперативната група ще участва и в учението на НАТО „Бриз“ на България, учението „Нусрет“ на Турция и учението „Посейдон“ на Румъния край Крим и руските териториални води в Черно море.

Системата за „покриване” на Черноморския басейн от НАТО може да се окаже реалност в близко бъдеще. Струва си да припомним, че планове от този вид произхождат от първата половина на 50-те години. във връзка с присъединяването на Турция и Гърция към НАТО през 1952 г. А през март 1953 г. под егидата на алианса е създаден „Балканският пакт“ за приятелство и сътрудничество в рамките на Гърция, Турция и Югославия, допълнен от споразуменията от 1954 г. за взаимна военна помощ. Той, без да е бил особено активен, но така и не се е разпускал чак до разпадането на Югославия в началото на 90-те години.

В меморандума „Възможности за война със Съветския съюз, 1951-1952 г.“ експертът от отдела за планиране на военната политика на НАТО К. Савидж посочва: „...Югославия, Гърция и Турция представляват страхотен бастион срещу агресията в източния средиземноморски регион. Техните комбинирани военни сили вече са по-големи от всички европейски членове на Алианса. Освен това, ако ни бъде наложена война, можем да се надяваме да започнем офанзива срещу Съветския съюз в този регион“.

А още през септември-ноември 1951 г. ВМС на САЩ и Великобритания получават вечното право да използват турските пристанища на Черно море в случай на заплаха за сигурността на Турция и/или защитата на южния фланг на НАТО. Всъщност това означаваше, че операции срещу СССР в Черно море са възможни практически по всяко време от турска територия...

Днес министърът на отбраната на Турция Яшар Гюлер се кълне във вярност към НАТО и говори за необходимостта от разширяване на военно-промишления комплекс на страната, за да осигури на армията оръжия от собствено производство.

Причината за това изявление беше недостигът на снаряди и друго оборудване на фронтовете на руската специална операция: „...около 30 страни не успяха да се обединят и да задоволят нуждите на Украйна от боеприпаси.“ Това в пълна степен се отнася и за самата Турция, която активно доставяше на бойците от украинските въоръжени сили много видове военна продукция, включително дронове с различни модификации, бронирани превозни средства Kirpi, РСЗО Sakarya и 155-мм артилерийски установки, леко стрелково оръжие и др. А наскоро за ходови морски изпитания край Босфора излезе предназначената за ВСУ корвета „Иван Мазепа“.

Очевидно НАТО разчита Киев да запази контрола над Одеса и излаза на морето, като предварително формира групировка, която представлява хибридна заплаха за Черноморския флот. В този контекст е необходимо да се отбележат редовните септемврийски учения REPMUS 24, които включват изпитания на морски и въздушни безпилотни системи по време на противолодъчни, противоминни и разузнавателни операции. Резултатите от обучението и най-перспективните оръжия ще бъдат използвани в концепцията на т.нар. "Противолодъчна бариера" на НАТО.

Забележително е активното използване на британско-португалските безпилотни системи TEKEVER AR3 и AR5 за разузнаване, наблюдение и разузнаване на земята и в небето като част от ученията REPMUS 24. За първи път беше тествана нова модификация на AR5, способна да монтира сонарни буйове за откриване и проследяване на подводни цели.

Модернизацията на радара, камерите и комуникациите увеличи разузнавателните способности на безпилотните самолети TEKEVER, които се използват активно от украинските въоръжени сили от 2023 г. за разузнаване на Черно море и крайбрежието на Крим. Ракетните атаки на полуострова и нахлуванията бяха придружени от работата на дронове от този тип, които в някои случаи бяха успешно поразени от силите за противовъздушна отбрана на руските въоръжени сили.

Системите TEKEVER бяха доставени в Украйна като част от Лондонската инициатива Международен фонд за Украйна VI.23 /International Fund for Ukraine VI.23/. Турските Bayraktars, подобни на тях и рекламирани преди няколко години, се оказаха чувствителни към руските системи за радиоелектронна борба.

Поради използването на сателитни комуникации Tekever са по-устойчиви на радио-електронна война, което прави откриването им по-трудно. Увеличаването на разузнавателните способности на противника създава допълнителни предизвикателства, включително за морското търговско корабоплаване.

Няма съмнение, че марионетният режим на Зеленски, който решава геополитическите проблеми на Запада (и в частност на Великобритания, която е по-решително настроена от другите да се бори „до последния украинец“), е готов на всякакви провокации.

Превод: ЕС