/Поглед.инфо/ Все повече грижовни хора се заемат с рехабилитацията на военнослужещите. По-специално те предоставят медицинска и психологическа помощ в рамките на проекта „Време за своите“. Не оставят сами със скръбта и семействата на загиналите на фронта. За тази програма - в репортажа.
"Време за своите"
Центърът за рехабилитационна терапия “Михаил Лиходей” е на два часа път с кола от Москва. През 90-те години на миналия век ветераните от Афганистан са били на рехабилитация тук, в бившия санаториум на Политбюро. След това - ветераните от двете чеченски кампании.
Сега участниците в СВО идват тук - благодарение на проекта „Време за своите“, който стартира през април от екип от доброволци за онези, които са били ранени на фронта или са загубили близки там. Подходът е комплексен: медицинско и психологическо възстановяване, протезиране, помощ при намиране на работа или усвояване на нова професия.
Досега програмата е била премината от 26 души - не само военни, но и цивилни, пострадали от обстрели. Освен това се опитват да организират рехабилитация за цялото семейство. Както отбелязва ръководителят на проекта Мария Коровина, това помага на човек да се върне към мирния живот много по-бързо.
"Бих искала жена, която е чакала съпруга или приятеля си на фронта, да не изпитва психологически проблеми", обяснява тя. "Ние се стремим да покажем, че животът продължава”, допълва тя.
Пари за проекта събират сами - всеки месец ги отделят от заплатите си. Поддържа се и от общността на храм „Александър Невски“ към МГИМО. Понякога е възможно да се намерят спонсори. Освен това е отворена банкова сметка.
"Баща командир"
Александър Голдман е от Владивосток. До 2012 г. е служил във ВМС - оттук и позивната “Щурмана”. След това се заема с бизнес.
През май 2022 г. той зарязва всичко и отива на фронта като доброволец. Няколко месеца по-късно е назначен за командир на рота, след това - командир на батальон.
"Формално не съм длъжен да ходя в разузнаването с момчетата. Но предпочитам да съм с тях, а не да седя в щаба", казва той.
По време на мисия се натъква на картечница на ВСУ. Почти всички куршуми попадат в бронежилетката. Освен три. Ранен е в хълбока и крака.
"Тук съм четвърти ден. Завчера минах осем километра, вчера - десет. Има и психолог, и масаж, и физкултура, и басейн. Вярно, още не мога да отида на басейн. Не всичко е зараснало“, казва доброволецът.
Според лекарите възстановяването отнема шест месеца. Но Александър очаква да се справи след месец. Той иска да се върне при хората си възможно най-скоро.
Той обяснява: „Липсвам им. Струва ми се, че най-добрата оценка за един офицер е, когато войниците го наричат негов баща-командир“.
Осем години в битка
Михаил Цветов помага на военните да се възстановят. Самият той има боен опит: воювал е в Донбас от 2014 г. Преживява няколко обстрела.
В зоната на СВО е от първите дни. Неговата част действаше около Харков.
Веднъж го изпращат да прикрива танкистите. Улучени са минохвъргачка, като петима са ранени. Успяват да ги евакуират с БМП.
На следващия ден отново нападение. По пътя към позицията са забелязани от дронове. Те се скриват в малък окоп.
“До командира се запали торба с експозиви за РПГ. Той помагаше на ранените, така че се втурнах да гася огъня", спомня си Михаил. “После отидох при ранение и изведнъж ни удари мина. Той загина, а на мен ми отнесе пръстите на лявата ръка. В този момент си помислих много ясно: нямам много време, докато не настъпи шока от болката, трябва да се превържа! И се превързах колкото можах”, разказва той.
Има много осколкси в крайниците. Едната – от крака – „изцежда като пъпка“.
Следва рехабилитация. Биха искали да се върна на служба, но не им е позволено. Така че сега са тук.
Бащата на войника
"Когато карахме насам, родителите на друг загинал в СВО бяха с нас. По пътя говорихме за децата. Всички тези момчета са много сходни. От детството си се занимават със спорт, искат са да служат на родината. Искат да служат в Сирия. Викахме им: “Вашата война тепърва ви чака“, казва Едуард Шаймарданов.
Синът му Дамир е Герой на Русия и носител на орден „За храброст“ посмъртно. Кадърен войник, завършил Казанското висше танково командно училище, старши лейтенант, командир на рота. Неговото звено има десет бойни машини .
Загива на 30 април 2022 г. край село Долгенкое, Харковска област. Унищожава три танка, два бронетранспортьора и цял пехотен взвод. Оръдието му засича. Ранен, той блокира пътя с машината си и така позволява на другарите му да се укрият.
Той нарежда на екипажа да напусне танка, докато той стреля от картечница. След битката е изваден в безсъзнание от танка. Но по време на евакуацията оборудването се натъква на мина. Дамир е на 23 години.
След смъртта на сина семейството започва да помага на военните и техните близки. Например те съветват как да се организират необходимите плащания и обезщетения. Те намират облекчение в това.
"Но все пак се изморяваш. Затова ни изпратиха тук да си починем малко", обяснява бащата на войника.
Разбира се, е много трудно, особено в първите дни.
„Някои дори написаха в социалните мрежи неща от рода, че „изпратили сина си за пари". И украинската пропаганда се опитва да се възползва от това”, спомня си той. „Някаква киевска сладкарница изпече торти със снимки на бойци, включително на нашият син. "Вижте, ние изяждаме вашите герои”, един вид”, огорчено възкликва той.
Семейството поддържа връзка с бойните другари на загиналия. Идват на гроба му. И понякога се оплакват на Едуард: не знаят как да живеят в цивилния живот. „Там, на война, казват, всичко е по-ясно“, въздиша Шаймарданов.
Имат нужда от помощ
В това, уверени са организаторите на проекта, се крие голяма опасност. Мнозина, завърнали се от фронта, се сблъскват с посттравматично стресово разстройство.
"То те връхлита след месеци. През цялото това време човек може да се държи абсолютно нормалн”, уточнява Мария Коровина. “Но това не означава, че той не се нуждае от помощ. Опитваме се да комбинираме медицински процедури с почивка. Освен това е важно че семейството участва в процеса”, допълва тя.
Вярно е, че не всеки иска помощ. Според невропсихолога Алена Хамаганова обществото все още има предубедено отношение към този вид подкрепа.
"Не всеки е готов да говори за симптомите. Те се оплакват от това, което според тях не е повод за срам - например от безсъние. А за по-сериозни работи мълчат – например за влошаване на паметта. А това са много важни сигнали", обяснява специалистът.
И подходът трябва строго индивидуален. В някои случаи привидно механичните наранявания могат да бъдат защитна реакция. Тук няма как без психолог.
Поради това методите за рехабилитация непрекъснато се подобряват. Задачата е да се върнат към нормалния мирен живот колкото се може повече участници във военните конфликти. От това зависи бъдещето на страната.
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?