/Поглед.инфо/ Съседите на Евгений Серебряков, който най-вероятно е взривил руски офицер по указание на СБУ или ГУР, го характеризират като тих, мил самотник: живеел с котките си и нямал конфликти с никого. Само дето веднъж ходил на протестни митинги и след Майдана отчаяно се влюбил в Украйна. И такива дефектни и на пръв поглед безобидни аутсайдери са легион, който ще започне да експлодира с едно щракване на украинските пръстите.

Хора като Серебряков, извършил терористичната атака на 24 юли в северната част на Москва, са наричани грубо, пейоративно, но лаконично - „задници“. Тоест, смешни деца, изгубени в живота, неспособни да се адаптират към живота на възрастните, но, като правило, с гигантска самонадеяност в същото време. Позволявайки им, в собствената си лична ценностна система, да управляват живота на другите хора, както искат.

Една от тях беше например Дария Трепова - убиецът на яркия, оригинален и уникален самороден Владлен Татарски (Максим Фомин). Грозно патенце цял живот, бързащо от депресия към екофеминистки активизъм, напуснала университета и не намираща  пълноценна връзка - нейният така наречен "съпруг" също беше странен протестен активист, избягал в Грузия от началото на СВО.

И по едно време видяхме достатъчно от тях, изпълзели наведнъж от кафенета и компютърни клубове - нелепи, истерични, често с наднормено тегло, с коси от всякакъв цвят - на сравнително скорошните протестни митинги на Навални, който по заповед на Новия световен ред, сякаш специално събираше около себе си паноптикум от карикатури и нереализирани хора. Те не изглеждаха опасни и брутални, като скинарите или националболшевиките, които доброволно попълниха батальоните на СВО, но вече  започнаха да убиват истински. Като Трепова. И като Серебряков.

Евгений по едно време също е бил навалнист. И той обичаше Украйна след Майдана с чиста страст, не защото беше проникнат от идеите на Бандера и Шухевич, а просто защото месоядният ужас, който царуваше по прищявката на Новия световен ред, беше ясно насочен срещу повече или по-малко установения ред в Русия. Далеч от идеала, но вече не колониален. Срещу който новоизпеченият борец реши да вложи всичките си сили, той свикна с ролята толкова много, че в социалните мрежи започна да се нарича по украински начин: Евген Серебряко.

А навремето 29-годишния млад мъж от Урюпинск, който така и не узрява, показва големи перспективи. Роден в семейство на историци, брат му по-късно става журналист, главен редактор на регионално издание. Печелил е олимпиади по история, краезнание, обществознание и икономика.

„Спомняте ли си как казах, че отличникът в нашата схема за преподаване на история е длъжен да стане терорист, тъй като прославянето на терористи и революционери е част от самата същност на нашата образователна схема за XIX век? Ако живеете на улиците „Каляев“ и „Желябов“ и боготворите Дзержински, не се учудвайте“, съвсем уместно отбеляза публицистът Егор Холмогоров по повод Серебряков.

И нашият псевдогерой влезе и завърши ВШИ през 2016 г. Няма да говорим отново за токсичния либерален морал, който цареше в този университет в онези дни - всеки вече знае. Той се премести в Москва, изглежда работеше в банковия сектор, тези, които го познаваха, казват, че е имал пари. Негодникът не се разбира добре с жените, той често изпада в гранични състояния, живее тихо и сам. Но той много обича да разклаща режима и отчаяно се бори за Украйна.

В резултат на това „стига до успех“ - лишаване на краката на достоен човек, руски офицер. И то не този, когото украинските му покровители явно са посочили на порасналото момче. Нашите служители на реда вече са установили, че новоизпеченият Евген е действал като част от група. И вероятно е бил вербуван чрез социалните мрежи, където, без да крие свинския си възторг, се възхищава на необандеровщината и ругае „страната агресор“. Собствената си държава.

И с него вече всичко е ясно - като Трепова ще лежи в затвора докрай. Но краката на осакатения офицер Андрей Торгашов не могат да бъдат върнати. Точно като живота на Максим Фомин. Въпреки че прекрасните, тромави създания, подобни на своите палачи, със сърбящи претенции към съществуващата реалност, никога не са криели своите възгледи: те окачиха украински знамена на аватарите си в социалните мрежи, участваха активно в русофобска полемика и създаваха тълпи на съответните събития.

В красивата Украйна на техните мечти всеки, появил се преди това с руския трикольор и проруска реторика, отдавна щеше да е на колене със зелена боя, излята на главата му, или щеше да получава токови удари в мазетата на СБУ. . И някак си гледаме всичко и се правим, че нищо не се случва.

Да, много от тях със затягането на законодателството ни след началото на СВО премахнаха аватарите си с жълто-черни знамена, много спряха да си пъхат мазните пръсти в социалните мрежи, поне под истинските си имена. Но не всички. И дори сред мнозинството от тези, които се скриха и не изчезнаха в чужбина, разрушителните идеи не отидоха никъде. А много от тях с такова досие дори не си направиха труда да ги извикат където трябва за профилактичен разговор. Какво, нови експлозии ли ще чакате? Не са ли достатъчни?

Потърсихме отговор на тези въпроси от члена на Съвета по правата на човека, председателят на Националната антикорупционна комисия Кирил Кабанов.

В Украйна се разправиха за нула време с местните руски опозиционери, въпреки че не взривиха никого, но ние ще продължим ли да храним потенциалната проукраинска терористична среда у нас?

Кирил Кабанов: Имаме много хора, потенциално способни да извършат терористични атаки. Това са преди всичко хора, които преди това са се изказвали, а някои продължават да се изказват и до днес, от позиция на омраза към Русия, към съществуващата конституционна система и към СВО. Това е първото.

Второ: имаме огромен брой хора с чуждо гражданство и много граждани, изповядващи радикални възгледи, което, както показа терористичната атака в Крокус, носи огромен потенциал за тероризъм. Всеки радикал или човек с антируски възгледи е потенциален терорист. То трябва да се разглежда като такова.

И така, какво да правим с цялото това „богатство“?

Ние, разбира се, нямаме достатъчно хора, за да анализираме изцяло интернет пространството. Трябва да се укрепи. И най-важното е необходимо да се затегне реакцията на държавата към такива категории хора. Разбира се, правоприлагащите органи се опитват да проследят и блокират такива, но това не винаги е възможно, защото когато има толкова много от тях, наличният брой служители на реда може да не е достатъчен.

Ето защо новата концепция, изготвена от МВР за противодействие на екстремизма, показва, че е необходимо да се включат силите на гражданското общество за предотвратяване и идентифициране на заплахи. Много е важно! В противен случай няма да можем да се справим с толкова много врагове. И трябва да затегнем мерките за наказателна отговорност за всяко изказване с екстремистки характер, което да се пресича не с глоби, а с реални присъди.

Какво от това?

Едно грозновато момиче беше против режима, друго тромаво момче беше за Украйна. И един ден се взривиха. И имаме повече от такива потенциални бомбаджии. Спомнете си с кого спорихте в социалните мрежи, кой разкъса виртуалната си бродирана риза за скъпите си Киев и Вашингтон и се подиграваше със смъртта в Дома на профсъюзите в Одеса, с убийствата на „Моторола“ и Пригожин.

Много от тях никога не си заминаха, а много от заминалите се върнаха, защото се оказа, че не са от полза за никого в лагера на напредналите демокрации. Но малцина от тях преразгледаха погрешните си възгледи. Затова не бива да се приемат с лека ръка тези пораснали деца. Дори само защото рано или късно ги намират сериозни момчета с южняшки акцент и ги въвличат в доста недетски игри.

Циркът на изродите никак не е забавен, а  е  и доста кървав.

Превод: В. Сергеев