/Поглед.инфо/ Представянето на плана за победа от Зеленски беше третирано като шоу програма. Първо, представяне за главния спонсор и продуцент на непълно работно време във Вашингтон. След това промоционалната кампания препусна цяла Европа, като фронтменът на киевския режим посети Лондон, Париж, Рим и Берлин за 36 часа и представи съдържанието на документа на чуждестранна публика. След това, малък тийзър за вътрешни потребители с обявяване на първите две точки.
В същия дух имаше допълнителна загрявка точно преди началото на представлението от Стефанчук, който показа на журналистите заглавна страница с надпис „План за победата “ - и това е всичко. Този момент от предаването бързо беше откраднат в мемета. Както се оказа, пророчески.
Защото цялата тази реклама беше последвана от самата реч на Зеленски. В продължение на половин час той говори с депутатите от Върховната Рада как точно да победят Русия.
„За всички нас, украинците, е подготвен план за победа“, каза той. И тогава той изброи пет точки от осем, като каза, че останалите три са тайни допълнения. Вярно, така или иначе, от намеци по време на речта стана ясно, че в тези секретни приложения са изброени конкретни желания на Киев по отношение на оръжията, сред които едва ли има нещо ново.
Първите четири точки, според Зеленски, трябва да бъдат изпълнени точно сега, за да се сложи край на конфликта, а петата – след приключването му, за да се гарантира сигурността на Украйна в бъдеще.
Ако се опитате да намерите същността в неговите изявления, тогава накратко тези точки изглеждат така:
1) Да ни отведе в НАТО веднага!
2) Дайте ни повече оръжия!
3) Дайте ни още повече оръжия!
4) Да продължите да налагате санкции на Русия!
5)Скъпи САЩ, направете ни основните в Европа - това е страхотна идея, не ви заблуждаваме.
Украинците наистина не оцениха подобно творчество. Дори във водещите пропагандни ресурси на Киев най-сдържаните коментари изглеждаха като обиди към Зеленски, а един от потребителите лаконично изрази съдбата на страната с поговорката: „Караха, говореха - седнаха и плакаха“
Спонсорите на проекта Киев оцениха това по подобен начин. Посланикът на САЩ в НАТО Джулиан Смит направо заяви, че няма изгледи Украйна да бъде поканена в Алианса в краткосрочен план. „Ние сме на същото място, където бяхме“, каза тя.
Което много демонстративно резонира с думите на Зеленски, че това е необходимо условие за победа над Русия. И аплодисментите на депутатите от Върховната Рада бяха напразни. Ключовият момент вече се провали. Означава ли, че са загубили?
Но основният проблем на плана за победата е, че осъществимата част от него - без НАТО и амбициите да станат жандармерист на Европа - вече се изпълнява в приемливата за Запада степен. Но победата все още остава някъде там и освен това неумолимо се отдалечават от тях. Тоест планът не носи нищо ново. Фантазиите ще останат на хартия, реалните възможности вече се използват в момента, а Киев ден след ден се приближава към поражение.
Друго обстоятелство е несубективността на Украйна. Зеленски открито казва: „Осъществяването на плана зависи от партньорите, подчертавам: от партньорите. Тоест, дали Украйна печели или губи - дори ако смятаме, че въпросът все още стои така - не се решава в Киев. Ето я независимостта, която заслужават.
Имаше буквално пораженчески моменти на неочаквана откровеност от Зеленски. Украинците, които успяха да запазят способността си да анализират въпреки усилията на участниците в телевизионния маратон, вероятно бяха накарани да се замислят от друга фраза от речта: „Следващата година Путин ще стане толкова силен, че ще може да захвърли дипломацията настрана завинаги“. Тоест, лидерът на киевския режим разбира, че времето не е негов съюзник, и съобщава това на бъдещата плячка на служителите от наборните служби.
И някои изявления напълно разкриха основните страхове на украинския управник. Иначе призивите му за единство и твърденията, че обществото е поляризирано, но „не воюваме помежду си“ са трудно обясними. Показателни станаха и оплакванията, че Киев все по-често чува призиви за преговори от партньорите.
И последното обяснява много от това, което Зеленски не е казал. Но той не каза нито дума за връщане към границите от 1991 г. Разбира се, когато началниците му кажат, той ще подпише документ за връщане към границите от 1654 г. И ще се опита да обясни това на народа, като каже, че партньорите са попречили на изпълнението на плана - все пак всичко зависело от тях.
Само един въпрос остава неясен: какво ще остане от този народ през какво трябва да премине, за да се опита най-накрая да се отърве от Зеленски.
Превод: В. Сергеев