Почти целият партиен и икономически елит на страната подкрепи Държавния комитет по извънредни ситуации. Всички регионални комитети на КПСС и съвети на народните депутати изразиха подкрепа за запазването на СССР и социалистическата система, изпращайки телеграми до Москва в подкрепа на Държавния комитет по извънредни ситуации с искане за прекратяване на нажежаването на ситуацията и разпадането на страната . КГБ, чийто лидер беше един от членовете на Държавния комитет за извънредно положение, имаше всички възможности и основания да арестува Елцин.
Специалните части на КГБ проследяваха всички движения на Елцин, докато той се придвижваше от селската си дача до Дома на Съветите. Но проблемът беше, че тези хора нямаха желание да вземат властта. Те нямаха план за действие, нямаха решителност да поемат контрол над ситуацията.
Те не планираха държавен преврат, стремейки се само да запазят съветската държава. След като обявиха извънредно положение и изпратиха войски в Москва, те отлетяха при Горбачов за политическо решение.
А Елцин имаше ясен план за узурпация на властта и използваше всяка минута забавяне от страна на Държавния комитет по извънредно положение, за да укрепи позицията си. Знам със сигурност, че той и обкръжението му трепереха от страх, седнали в бункера на Дома на съветите в очакване на нападението.
В този случай имаше план за спешна евакуация до посолството на САЩ, което се намираше наблизо. Освен това до него бяха Бурбулис и Гайдар, които по-късно оглавиха първото независимо правителство на Русия, а съществуващото правителство на РСФСР, оглавявано от Силаев, в по-голямата си част избяга.
Американските спецслужби
Вероятно извънредната комисия е била предшествана от някаква политическа провокация от страна на Горбачов. Отивайки на почивка в Крим, той очевидно е дал негласна команда или съгласие за „затягане на винтовете“ в хлабавия механизъм на съветската държавност. Нещо от рода на „опитайте се да подредите нещата“, давайки да се разбере на ястребите от своето обкръжение, че ще подкрепи решителните им действия. Все още не е напълно ясно кой е бил ръководителят и вдъхновител на извънредния комитет.
Някои от членовете му, като Стародубцев или Бакланов, бяха включени в него „за компанията”. Стародубцев каза, че са му се обадили предния ден и са го помолили „да говори от името на селяните“. Никой от членовете на ГКЧП не показа политическа воля да вземе решение за използването на сила срещу Елцин и неговите поддръжници, които взеха инициативата и, като събраха няколко хиляди свои поддръжници около Дома на съветите, всъщност сами започнаха държавен преврат .
Започна брожение сред военните, някои от военните командири, извикани в Москва, започнаха да преминават към Елцин. Членовете на Държавния комитет за извънредно положение очакваха политическо решение от Горбачов, който по някаква причина преди това беше затворен в резиденцията си в Крим.
Горбачов, като научи, че в Москва се е събрала тълпа от активисти, подкрепящи Елцин, която е невъзможно да се разпръсне без жертви, се уплаши и обвини членовете на ГКЧП в опит за узурпация на властта. Елцин се възползва от неговата нерешителност и се обяви за победител и спасител на зараждащата се „демокрация“. Той хвана преднината и започна бързо завземане на властта.
Проектът "Горбачов"
Както разбираме сега, американските агенти, преди всичко Яковлев и Шеварднадзе, постоянно водеха Горбачов до катастрофа. Възползвайки се от невероятната му суета, те му внушаваха прости идеи за демократизация и гласност, създаваха му месиянски култ, че е призван да изведе СССР по главния път на човешкото развитие.
Празните лозунги „социализъм с човешко лице”, „повече демокрация, повече социализъм”, „Перестройка” имаха за цел да просветят неговото собствено и обществено съзнание. Горбачов беше особено впечатлен от триумфалните си пътувания до западните страни, където беше посрещнат като най-великия герой на нашето време. Той си представяше себе си като Пророка, спасяващ света от катастрофа.
На няколко етапа той извършви кадрова чистка в централните органи на партията, осигурявайки мнозинството от свои поддръжници. Но като човек с малко образование и липса на идеи, той не можа да формулира последователна стратегия, следвайки примера на главния си съветник и американски агент Яковлев. Избирането му в Политбюро беше отбелязано от Държавния департамент на САЩ като изключителна победа.
Възможностите за друг път
Разбира се, имаше алтернативен начин за реформиране на СССР, който беше брилянтно демонстриран от Китайската комунистическа партия, която току-що отбеляза 100-годишнината си. Първоначално съветското правителство вървеше по този път, разширявайки свободата на държавните предприятия, създавайки концерни вместо министерства, насърчавайки кооперациите и научно-техническото предприемачество. Но догматизмът на мисленето на партийното ръководство се намеси.
Партийците ревностно и свято се придържаха към марксистко-ленинския принцип за държавна собственост върху средствата за производство и предотвратяване на експлоатацията на труда от частния капитал. Следователно, вместо системното развитие на пазарните отношения, бяха създадени химерни институции, които разбиха икономическия механизъм на СССР: избор на директори на държавни предприятия, създаване на кооперации със свободно ценообразуване на произведените продукти, консолидиране на управителните органи на националната икономика.
В резултат на това хаосът нарасна: потокът на парите от безкасовата верига на паричното обръщение, което доведе до лавинообразно нарастване на недостига на потребителски стоки; изборът на директори доведе до необосновано увеличение на заплатите, което увеличи търсенето и изостри недостига. Нарастващият дисбаланс доведе до нарушаване на възпроизводствените процеси и ерозията на контурите на националната икономика.
Пазарните реформи по модела на „шоковата терапия“ се оказаха икономическа катастрофа за Русия и другите бивши съветски републики. Обемът на производството спадна наполовина, инвестициите - пет пъти, доходите на по-голямата част от населението паднаха под нивото на бедността. Алкохолизмът, наркоманията рязко нараснаха, започна епидемия от социално причинени заболявания.
Общите демографски загуби само в Русия възлизат на около 12 милиона души. Чудовищното социално неравенство раздели обществото на антагонистични класи.
Страната бе превърната в донор за западните държави: износът на капитали от територията на бившия Съветски съюз надхвърли 2 трилиона долара, изтичането на мозъци възлизаше на стотици хиляди висококвалифицирани специалисти, милиарди тонове невъзобновяеми природни ресурси отидоха в чужбина за преработка. Повечето от наукоемките индустрии престанаха да съществуват.
През тридесетте постсъветски години икономическата активност едва достигна съветското ниво с деградацията на структурата на икономиката, а обемът на инвестициите все още е наполовина по-малък.
Има две перспективи за по-нататъшно развитие: или продължаване на деградацията в периферията на американо-европейския капитализъм, или изпреварващо развитие, базирано на нова технологична и световна икономическа структура по образеца на КНР.
Във втория случай все още съществува възможност за изпреварващо развитие на руската икономика с темп от около 10% растеж на БВП годишно.
Но за това е необходимо да се възроди социалистическата идеология, да се подчинят пазарните отношения на задачите за повишаване на благосъстоянието на народа, да се подчини паричната политика на целите за увеличаване на инвестициите и производството, да се въведе прогресивна система на данъчно облагане, да се спре бягството на капитали, да се ръководи деофшоризация на икономиката и внедряване на система за стратегическо планиране, базирано на публично-частно партньорство.
Превод: СМ
