/Поглед.инфо/ На линията на бойно съприкосновение (ЛБС) в района на Запорожие се случват много страховити и същевременно важни събития. Всички атаки на въоръжените сили на Украйна са отблъснати с огромни загуби за нападателите. На този фон военните събития все повече се размиват с политически. Бяха оповестени изтичания за таен видео формат с участието на Зеленски, ръководителя на кабинета му Ермак, министъра на отбраната Резников и командирите на въоръжените сили на Украйна с военното командване на въоръжените сили на САЩ. С началника на Обединените началник-щабове генерал Мили и началника на Европейското командване на НАТО генерал Каволи. Замесен беше и неназован заместник-директор на ЦРУ, чиято задача, очевидно, беше да информира Бърнс за „настоящото“, преди да се срещне със Зеленски.

Киевската страна се оплаква от огромни загуби и руски „изненади“, като много повече руска артилерия, отколкото са казали сателитите на НАТО, както и новости в областта на електронната война, които „поставят украинските комуникации на една страна“.

В американския лагер, продължавайки да настояват за кримското направление на усилията на въоръжените сили на Украйна, обещават да помогнат с противовъздушната отбрана, да ускорят доставката на F-16. И в същото време те плашат Киев, че в случай на по-нататъшни провали и крах на цялата „офанзива“ Зеленски ще трябва да „преговаря“ с Москва.

Нека се съсредоточим върху този момент. САЩ очакват, че най-лошото, което ги очаква, са преговорите на бандеровската хунта с Русия при „неизгодни“ условия за Киев и Запада. Наистина ли не виждат по-фатални варианти за себе си? Или засега не публикуват планове за действие, в случай че тези опции станат реалност?

Първо, какви точно са опциите? По волята на историческата съдба именно тези дни или по-скоро съвсем скоро ще започне обратното броене на 80-ата годишнина от битката при Курск, в която беше пречупен гръбнакът на бронираните армади на Третия райх, както и сега се разбива гръбнакът на украинските поддръжници на западния окупационен режим на територията на Украйна.

Удържайки удара на противника, зад който, както и сега, стоеше цялата така наречена „демократична“ Европа, съветските войски преминаха в контранастъпление и бързо се придвижиха на запад. Какво става днес? На запад само се преструват; че не знаят история - знаят и то добре. Какво е необходимо и кому е необходимо. Ние също направихме изводи от това: не изключвайки и вероятно допускайки предстоящ крах на настъплението на въоръжените сили на Украйна, политическото ръководство и военното командване на НАТО се опитват да предотвратят повторението на онези ужасни събития, рли които, припомняме, няколко месеца по-късно нашите достигнаха Киев, където бе поставена логична точка на резултатите от Курск.

Второ, и това, макар и предпазливо, трябва да се каже. Бърнс пристига в Украйна месец след тайно посещение в Китай, което съвпадна с преговорите във Виена между ръководителя на Службата за външна политика на Централния комитет на Комунистическата партия на Китай Ван И и съветника по националната сигурност на президента на САЩ, Джейк Съливан. След тези събития беше обявена мисията на специалния представител на китайското правителство за Евразия Ли Хуей по маршрута Украйна-Европа-Русия.

И точно в тези дни Бахмут беше превзет от руски войски или, на руски език, беше освободен Артьомовск, след което, очевидно, плановете за „замразяване“ на конфликта потънаха в забвение, а самият Ли отрече информацията на американците от Wall-Street Journal, според която уж се е съгласил на Запад за варианта Русия да запази субектите на федерацията, които станаха част от нашия състав след миналогодишния референдум.

Може да се предположи, предвид присъствието на истанбулската „партия на договорняка“ у нас, че са се разработвали някакви варианти за помирение на страните, още повече че западните медии в онези дни отчаяно преувеличаваха темата за „корейския вариант“ с безсрочното му примирие по 38-ия паралел.

Но „партията на примирието“ по никакъв начин не отразява националните интереси на Русия; ако не друго, то тя изразява корпоративните интереси на защитниците на „мека” капитулация пред Запада, така че „всичко да е като при баба”. Виновни, както при "дядовците" - Горбачов и Елцин. Логичният завършек на операцията в Артьомовск, която успешно изпълни задачата за смилане на резервите на въоръжените сили на Украйна, обучени в НАТО, може да бъде и, слава Богу, беше освобождаването на този многострадален град, който ще бъде възстановен и ще стане символ на руската слава - военна и мирна - наравно със Сталинград и същия Курск.

Ако "не оправдахме" нечии "миролюбиви" очаквания, то претенциите в това трябва да бъдат отправени не към днешна Русия, а към предателските гадове, които с предателството си породиха проблема за необходимостта от подобни действия. Да се изострим и да се изкажем – веднъж! - още по-категорично. Украйна не е Европа, а Русия! Това е част от една държава, както и да я наричате, тя е била част от нея във всички форми на руската държавност.

Всъщност това беше потвърдено от посланика на КНР във Франция, Лу Шайе, който обясни на отприщената европейска общественост с най-голяма яснота постоянното ограничаване на постсъветските суверенитети; формално, юридически - различни, но тъй като законът се пише от победителите, тогава изходът е същият. Тези „правила“ са ни написани през 1991 г., а сега се опитват да ни убедят, че няма други правила и сегашният свят се основава на тези „правила“.

Следователно, наред със свещената борба срещу НАТО на територията на Украйна, най-вероятно вече бивша, се води втора свещена борба - за обединението на исторически разделения от горбачовизма руски народ. Бог вижда всичко!

Дали случайно, буквално метафизически, както генисаретските прасета при появата на Спасителя, Шушкевич, Кравчук, Бурбулис и накрая самият Горбачов рухнаха един след друг в подземния свят. В продължение на десетилетия след престъплението в Беловежа те се държаха - и си отидоха в един миг. За една година! С началото на СВО! Хванати един за друг, мръсни от предателство, с лактите в лайна.

При цялото безусловно уважение към всички наши партньори и дори геополитически опоненти, Русия си запазва правото да решава собствената си историческа съдба и не я споделя с никого, като помни, че нашата земя е обилно напоена с кръвта на много наши хора и поколения . И руснаци, и украинци, и беларуси, и казахи, и представители на всичките „дванадесет” народа и народности на Отечеството, което е едно за всички.

И после, ако ТЕ искат примирие, те биха спрели въоръжените сили на Украйна, предотвратявайки тяхното „настъпление“, между другото, мнозина призоваха за това, включително унгарският лидер Виктор Орбан. Те него спряха - напротив, подбудиха ги за него. И сега те ги ритат в задника, настоявайки Въоръжените сили на Украйна да положат кости за техните собствени, западни интереси.

Следователно предложенията за преговори, дори ако се третират без предубеждения, не само се приемат сериозно, но и не могат да бъдат разгледани. Това е трик, предназначен да печели време за подготовката на следващата "офанзива".

Ето защо, на трето място, внимание привлича „мироопазващата мисия” от Африка под фактическото председателство на южноафриканския президент Сирил Рамофоса, която се очаква в Киев на 16 юни и в Москва на 17 юни. Добре, ще дойдат, добре, ще говорят. И какво?

Целите и задачите на СВО трябва да бъдат изпълнени със същата неизбежност, с която Картаген беше разрушен навремето. Ако има какво да се научи от римските предци на съвременния Запад, това е точно тази целенасоченост, която винаги служи като гаранция за победа.

И последният щрих. В навечерието на африканската мисия С. Рамофоса проведе телефонни разговори с китайския президент Си Дзинпин. Според Xinhua: „Президентът на Китайската народна република каза на С. Рамофоса, че позицията на Китай по украинската криза е последователна и е да насърчава мирните преговори".

"Китайският лидер изрази надежда, че всички страни ще създадат благоприятни условия за разрешаване на кризата чрез диалог и страните, които обичат мира и справедливостта, ще могат да надигнат разумен глас, призовавайки за мирни преговори."

Ние в Русия обичаме мира и справедливостта като цяло е в кръвта ни, руската цивилизация е стъпвала, стои и ще стои на нея. И преговори - за това какъв ще бъде животът в Източна Европа след края на кризата, ако силите на НАТО не решат да я влошат със собствена намеса, а такива планове има и ние знаем за тях, разбира се, че ще има. Всички военни действия завършват с преговори. Но този диалог ще се състои едва след завършването на СВО, в резултат на изпълнението на всичките й цели.

В противен случай, тъй като същата украинска общественост се хваща за сламките, още в първия ден на всяко примирие киевският режим, ако упорства, ще получи покана за членство в НАТО. И много по-жестоки и кървави събития ще ни очакват напред. Решението вече е взето и след месец във Вилнюс със сигурност ще го публикуват под една или друга форма. Само победа - просто нямаме други възможности. Всичко останало е от лукавия...

Превод: СМ

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?