Днес, според Банката за международни разплащания и МВФ, в света има 157 централни банки. Те издават валути, които се използват от около двеста държави и юрисдикции. Някои държави и юрисдикции нямат собствена валута; използват валути, създадени от централните банки на други страни.
Трябва да се отбележи, че броят на валутите в света е по-малък от броя на централните банки. Факт е, че в еврозоната, където циркулира валутата, наречена "евро" (и няма друга официална валута), има 20 държави и всяка държава има своя собствена централна банка.
Най-големите от тях са Бундесбанк, Банката на Франция, Банката на Италия. В допълнение към националните централни банки, еврозоната има Европейската централна банка (ЕЦБ). И така, в еврозоната има само 21 централни банки и една официална валута.
Светът на централните банки е много пъстър. Имам предвид големите различия в организационно-правния статут на Централната банка, обхвата на дейността им, значението им за националната и световната икономика и мястото им в системата на държавната администрация.
Разнообразието на централните банки е видимо дори в техните имена. Някои знаци включват думите „Централна банка“, последвани от името на държавата. Например: „Централна банка на Руската федерация“.
Други съдържат думите „национална“ и „народна“ в имената си. Например: „Швейцарска национална банка“, „Китайска народна банка“. Трети се наричат „Резервни банки“. Например: „Резервна банка на Австралия“, „Резервна банка на Южна Африка“. Институциите на малки юрисдикции често се наричат „департаменти“. Например: „Кралски паричен орган на Бутан“, „Паричен орган на Хонконг“.
Имената на само две централни банки съдържат думата „държава“: „Държавна банка на Пакистан“ и „Държавна банка на Виетнам“. И накрая, имената на някои институти са много нестандартни.
Например централната банка на САЩ се нарича Федерален резерв на САЩ. А централната банка на Ватикана е Институтът по религиозни въпроси.
Зад многообразието от знаци на институциите, класифицирани като централни банки, се крие не по-малко разнообразие в техния организационен и правен статут, набор от функции, мащаб на дейността, значение в икономиката (не само национална, но и световна) и др.
Не толкова отдавна нямаше особени проблеми с определянето на това какво е централна банка. В учебниците по икономика пишеше, че това е институция, чиято основна функция е емитирането на национална валута.
Но, както отбелязах по-горе, след появата в началото на 20-21 век. валута като еврото, централните банки на страните от еврозоната спряха да емитират национални валути.
Не всеки може да разбере какво правят тези централни банки днес. И като се има предвид това, стана трудно да се определи какво е централна банка през 21 век.
За да се даде детайлна картина на цялото това сложно разнообразие от институции, наречени „централна банка“, вероятно ще е необходимо да се напише цяла книга.
Във формата на статията ще се опитам да засегна само един аспект на Централните банки – техния организационно-правен статут. Под този статут имаме предвид, първо, формата на собственост върху капитала на Централната банка; второ, мястото на Централната банка в системата на управлението (държавната власт).
По отношение на собствеността през 19 век централните банки са били предимно частни. Едно от изключенията е Държавната банка на Руската империя (създадена през 1860 г.).
След Втората световна война водещи западни централни банки като Банката на Англия и Банката на Франция са национализирани през 1946 г.
През същата година централните банки в Аржентина и Югославия са национализирани; през 1947 г. - в Румъния и Унгария; през 1948 г. - в Чехословакия и Холандия; през 1949 г. - в Индия и др.
До средата на 70-те години в капиталистическия свят са останали 14 централни банки, в чийто капитал са представени частни собственици (в страните от социалистическия лагер всички централни банки са държавни).
В края на миналото десетилетие имаше само две централни банки, които бяха 100% частни. Това са Федералният резерв на САЩ и Южноафриканската резервна банка. Федералният резерв на САЩ се състои от 12 банки на Федералния резерв, в капитала на които участват близо 6 хиляди частни банки.
Трябва да се отбележи, че капиталът на много американски частни банки включва нерезиденти. Това означава, че Федералният резерв на САЩ е в ръцете не само на американски, но и на неамерикански частни собственици.
Що се отнася до Централната банка на Южна Африка, тя е собственост на 660 акционери, включително юридически и физически лица. Най-големите акционери са Barclays Western Bank Ltd и South African Mutual Life Assurance Society.
Още седем централни банки са със смесена собственост. Това са централните банки на Гърция, Италия, Япония, Белгия, Турция, Швейцария и Сан Марино. В Банката на Гърция държавата е миноритарен акционер с дял от 8,93%; останалите 91,07% от акциите са на частни лица.
Собственици на Италианската банка са банки, застрахователни компании, пенсионни и инвестиционни фондове, както и институции за социална сигурност; точният процент на държавно участие в тази ЦБ е трудно да се определи, тъй като тя участва в капитала на ЦБ не пряко, а чрез институционални инвеститори.
В Банката на Япония и Националната банка на Белгия държавата притежава съответно 55 и 50 процента от акциите (останалото е на частни собственици). Централната банка на Република Турция е 55,12% собственост на държавата (Министерство на финансите), турските банки - 25,74%; останалата част отива при частни лица и други акционери.
Държавата притежава 52% от капитала на Швейцарската национална банка, но това не е централното правителство, а кантоните и кантоналните банки (повече подробности).
Що се отнася до въпроса за ролята и мястото на централната банка в системата на публичната администрация, преобладаващата част от централните банки, съгласно конституциите и законите, имат по-голяма или по-малка автономия от държавните органи.
Разбира се, тази автономия е прикрита с думите, че например Централната банка трябва периодично да докладва на законодателната власт (парламентите) за работата си.
Централните банки на Великобритания, Франция и Япония през миналия век са били подчинени на изпълнителната власт. През последните десетилетия на миналия век обаче в тези страни бяха предприети редица стъпки за осигуряване на автономност на решенията на централната банка в областта на паричната политика.
Ярък пример за укрепване на независимостта на централната банка от правителството е френският закон от 4 август 1993 г. Съгласно този документ, за да се гарантира пълната независимост на съвета на Банката на Франция при изпълнението на задачите по паричната политика, на членовете на съвета е забранено да искат или приемат инструкции от правителството или други лица.
През пролетта на 1998 г. влиза в сила нова версия на закона за Японската централна банка. Според новия закон министърът на финансите на Япония е лишен от възможността да издава заповеди относно дейността на тази банка, а управителят на Японската централна банка не може да бъде отстранен от поста си, освен ако не се дължи на болест.
Но Централната банка, с редки изключения, не е част от изпълнителната власт и не е подчинена на правителството (по-долу ще спомена три изключения).
Този „независим” статут на Централната банка от правителството се оправдава с факта, че това елиминира конфликта на интереси, който би възникнал, ако Централната банка беше под властта.
В крайна сметка правителството е отговорно за бюджетната политика, то формира и изпълнява държавния бюджет. Ако имаше „печатна преса“ (правомощията да издава пари), тогава щеше да има изкушение да формира бюджет с дефицит (разходите надвишават приходите) и да затвори „бюджетната дупка“ с помощта на „печатната преса“.
Използвайки подобни аргументи, централните банки на повечето страни по света се стремят да увеличат степента на своята независимост.
Интересни са резултатите от изследване на американския икономист А. Гарига, публикувано през 2016 г.: Garriga A. Central Bank Independence in the World: A New Data Set. Изследването предоставя анализ на реформите, свързани с централните банки. Изследването обхваща периода 1970–2012 г. и 182 държави.
Бяха анализирани общо 382 реформи на централната банка. А ето и резултатите от реформите: 72% от реформите засилиха независимостта на централните банки, 15% я намалиха, а 13% не засегнаха статута на централната банка.
И така, в учебниците по икономика се казва, че „независимостта“ на Централната банка е полза за обществото. Но в реалния живот не е така.
Злоупотребите с „печатницата“, въпреки „независимия“ статут на Централната банка, са крещящи. Особено от времето, когато централните банки станаха след световната финансова криза от 2008–2009 г. практикуват политиката на така нареченото количествено облекчаване. Състои се от понижаване на основния процент и необуздано изпомпване на пари в икономиката.
Ето и данните на МВФ за паричното предлагане (паричен агрегат „М2” – обем на наличните и безналичните пари) съответно в края на 2000 г. и края на 2023 г. по отделни държави и групи държави (млрд. долара):
САЩ - 4.930 и 20.870
Еврозона - 4.690 и 19.550
Япония - 8.670 и 11.090
Други икономически развити страни - 2 370 и 17 850 бр
И така, за 23 години паричното предлагане в Съединените щати се е увеличило с 4,23 пъти; в еврозоната - 4,25 пъти; в Япония - 1,28 пъти; в останалите икономически развити страни - 7,53 пъти. Както виждаме, „независимият” статут на Централната банка по никакъв начин не пречи на нарастването на паричното предлагане и ускоряването на инфлацията.
Но въпреки това все още не са предприети мерки за установяване на строг държавен контрол върху Централната банка.
Разбира се, в редица страни президенти и министър-председатели се опитват да установят неформален контрол върху централните банки.
Използвайки преди всичко такъв метод като издигането на „наши“ хора на поста ръководител на Централната банка. Например, в продължение на много години турският президент Ердоган се опитва да ограничи Централната банка, като назначава лоялни към него служители и банкери на поста ръководител на Централната банка на Република Турция.
Откакто Ердоган пое президентството на страната през 2014 г., той вече смени четирима ръководители на Централната банка от февруари тази година, той вече назначи петия човек на поста шеф на Централната банка. Но този метод на контрол върху Централната банка се оказва не особено ефективен. Писал съм за това повече от веднъж.
В началото на миналото десетилетие унгарският премиер Виктор Орбан се опита да постави Централната банка на страната под държавен контрол.
Това обаче предизвика много остра реакция от Брюксел (ръководството на Европейския съюз) и унгарският премиер трябваше да отстъпи. Можете да прочетете повече за това в моята статия „Виктор Орбан отново влезе в битка с Унгарската централна банка“.
В СССР и други социалистически страни централните банки нямаха статут на „независими” от държавата институции. Те бяха в изпълнителната власт и бяха подчинени на правителствата. Ръководителите на централните банки бяха членове на Министерския съвет.
Този статут на централните банки беше ясно заявен в конституциите и законите. В Съветския съюз Държавната банка на СССР беше отстранена от подчинение на Съвета на министрите на СССР едва в края на 1990 г. (една година преди разпадането на Съветския съюз).
От 157-те централни банки в света днес има само три централни банки, които без никакви резерви и претенции са органично включени в системата на публичната администрация, тоест те са част от изпълнителната власт и са подчинени на правителството.
Всички те се намират в Азия, източно от Руската федерация. Това са централните банки на Китайската народна република, Социалистическа република Виетнам и Корейската народнодемократична република (Северна Корея).
Законът на КНР „За Народната банка на Китай“ (приет на третата сесия на 8-мия Общокитайски народен конгрес на 18 март 1995 г.) установява, че ПБК е подчинена на Държавния съвет (най-висшият държавен изпълнителен орган на КНР).
Във Виетнам подобен статут на централната банка се определя от Закона за държавната банка на Виетнам от 2010 г. Що се отнася до централната банка на Северна Корея, ние знаем малко за нея поради голямата близост на КНДР от света.
Но няколко източника все още потвърждават, че Централната банка е част от изпълнителната власт. Статията в Уикипедия „Централната банка на Корейската народнодемократична република“ отбелязва: „Банката се отчита пред кабинета на Северна Корея.“
А в статията „Кабинет на министрите на Северна Корея“ в списъка на членовете на правителството виждаме президента на Централната банка Баек Мин Гуан.
Тясно търговско, икономическо и финансово сътрудничество вече е в ход или е планирано и с трите азиатски държави, споменати по-горе. Все още знаем много малко за севернокорейската икономика. Знаем само, че успя да оцелее въпреки най-тежките международни санкции.
Но за икономиките на Китай и Виетнам е добре известно, че се развиват много динамично. Техният икономически растеж е значително по-висок от средния за света. Съответно тяхната позиция в световната икономика нараства от година на година. Причините за това са няколко.
И една от тях според мен е, че централните банки на тези страни са органично включени в системата на публичната администрация. Считам, че сътрудничеството на Русия с Китай, Виетнам и КНДР, наред с други неща, трябва да включва изучаване на опита на нашите азиатски партньори по отношение на дейността на техните централни банки.
Превод: СМ
