/Поглед.инфо/ Неприятелските страни платиха 264,9 милиона долара за руски титан за шест месеца

Въпреки гръмките изявления и показния отказ от сътрудничество, ЕС и САЩ не могат да откажат руския титан. В Германия той представлява повече от 40% от съответния пазарен сегмент. Засега западното самолетостроене зависи основно от Москва, но ситуацията се променя.

На титанова игла

“ВСМПО-Ависма”, най-големият производител в света с пълен технологичен цикъл, осигурява около една четвърт от световния пазар на титан. Този метал е необходим в корабостроенето, химическата промишленост, енергетиката, но преди всичко в космическата индустрия.

Лек и издръжлив, той не се страхува от високи температури и галванична корозия. Но не е лесно да се добие. Освен това, както отбелязва Андрей Патраков, основател на службата за безопасност на полетите “РънАвия”, „доставят не само материали, но заготовки, цели части или дори системи от ключови елементи на самолета, като елементи на колесника“.

Преди това Русия осигуряваше половината от титана за световната авиационна индустрия. Най-големите клиенти на “ВСМПО-Ависма” бяха европейската корпорация “Еърбъс” и американският “Боинг”. Разбира се, те прекъснаха сътрудничеството и преди година Вашингтон наложи санкции на руската компания.

Пряка забрана за титана обаче не беше въведена, а агресивната политика не попречи на враждебните страни да платят на Москва 264,9 милиона долара през първото полугодие - 11,4% от общия внос.

„САЩ имат собствено производство, повече или по-малко способно да задоволи вътрешното търсене, но в Европа няма практически нищо“, обяснява независимият индустриален експерт Леонид Хазанов.

Според платформата на ООН “Комтрейд” до юли Германия е закупила титан за 193,6 милиона долара (41,1% от вноса), Великобритания - 22,7 (6,9), Франция - 15,1 (8,2), Испания - 4,4 (7,7), Белгия - 2,2 (5,7), Словакия - с 99,2 хиляди (11,4). Освен това имаше малки доставки до Швейцария, САЩ, Естония, Италия, Румъния, Холандия, Япония и Ирландия.

Сериозна заплаха

Миналата седмица Владимир Путин инструктира правителството да обмисли ограничения върху износа на титан, уран, никел и други ценни ресурси.

„Русия е лидер по запаси от редица стратегически видове суровини - за природен газ това е почти 22% от световните запаси, за злато - почти 23, за диаманти - почти 55. Михаил Владимирович, имам молба към вас , моля, разгледайте някои видове стоки, които доставяме в големи количества на световния пазар, предлагането на редица стоки за нас е ограничено, но може би трябва да помислим и за определени ограничения за уран, титан, никел, но ние не трябва да правим нищо в наш собствен ущърб“, обърна се той към премиера Михаил Мишустин на среща.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков уточни, че това се дължи на практиката на незаконни санкции и опитите постоянно да се прибягва до забрани за търговия с Русия.

За Запада е много трудно да замени титана. Сертифицирането на нови доставчици отнема месеци и дори години. „Днес няма пълноценна алтернатива на руския метал, например има проблеми с качеството - високо ниво на нежелани примеси, периодично неспазване на строги изисквания за съответствие с технологията, така че е рисковано да се използва за критични продукти, по-специално за авиационните“, казва Хазанов.

Така доставчикът на фюзелажи за “Боинг” и крила за “Еърбъс” , “Спирит Аеросистемс”, се сблъска с големи проблеми - дефекти, образувани поради корозия на метала. „Някои нови самолети на имат компоненти, направени от титан, продавани с фалшива документация“, цитира “Ню Йорк Таймс” изявление на компанията. Несертифицираният титан се използва за пътнически и товарни люкове, корпуси и топлинни щитове. В момента “Спирит Аеросистемс” провежда разследване с Федералната авиационна администрация на САЩ. Предварително за всичко е обвинен служител на китайска компания, който е фалшифицирал документи.

„Тук са важни условията на работа, съхранение и доставка. Смяната на доставчика е дълъг, сложен процес, неизбежно съпътстван от загуба на качество. От бизнес гледна точка решението е абсолютно неизгодно – това е чиста политика“, допълва Патраков. В Русия и “Боинг”, и “Еърбъс” от години организират производството на компоненти, споделят технологии, подобряват системата за контрол на качеството и всъщност интегрират руското производство в своята глобална система.

„Да, има и други доставчици, но ние имахме качество с разумни цени, така че разликата ще бъде скъпа“, заключава експертът.

Студено изчисление

Разбира се, не е необходимо да се говори за пълна забрана на износа на стратегически ресурси. Това не е изгодно за Русия.

„В допълнение към факта, че тези стоки носят доход в бюджета, те осигуряват натоварването на предприятията“, посочва Иван Потравни, доктор на икономическите науки, професор в РИУ “Плеханов”. Намирането на други купувачи и сключването на договори също не е лесно.

„Ако въведеш ограничения, ще възникне въпросът какво да правиш със суровините? самият фонд се формира от печалби от износ“, твърди той. И най-важното, индустрията се нуждае от постоянни инвестиции и геоложки проучвания.

Освен това търговията с материали, необходими на Запада, позволява да се получат санкционирани стоки, които са значими за страната: сондажно оборудване, технологии за преработка и обогатяване на руда, подчертава експертът.

Патраков смята, че няма смисъл да се взаимодейства с неприятелски настроени държави - при първа възможност те ще спрат да купуват и тогава индустрията ще спре. „Няма много големи компании за производство на самолети в света, няма да е възможно да се преориентират към Китай - те имат собствено производство, фокусирано върху вътрешния пазар, собствен титан“, отбелязва той. И заключава: по-безопасно е да се приеме моделът на КНР и активно да се развива вътрешната авиация.

Правителството наистина взе това сериозно. До 2030 г. се планира делът на руските самолети да се увеличи от 33 на 81%. Предвижд а се субсидиране на вътрешните полети - за това бяха отделени 770 милиарда рубли. Флотът от самолети ще бъде попълнен с повече от хиляда самолета и ще бъдат произведени около пет хиляди авиационни двигателя. Индустрията се надява, че темпът на развитие ще се ускори.

Превод: В. Сергеев