Котраг е вторият син на владетеля на Велика България – Кан Кубрат.
След смъртта му около 650 год. неговите синове Батбаян, Котраг, Аспарух, Кубер и Алцек не успели да запазят единството на държавата и под натиска на хазарите кубратовите синове се разделили и се преселили с части от българите в други земи.
Аспаруховите българи излизат на Дунава и създават държавата Дунавска България . Ордата на Кан Батбаян остава в Приазовието и признава властта на хазарите. Преобладаващата част от победените българи („черни българи”) остават в Приазовието и Кубан и се подчиняват на хазарите, като им плащат данък. Хазария става хегемон на Каспийско-Черноморския регион.
Една от ордите с водач Кан Котраг (според чувашките източници) се премества от територията на Велика България на север и се заселва в района на Средна Волга и Кама, където впоследствие се формира държавата Волжка България.
Пълна с перипетии е историята на тази страна. Епична е борбата им с монголите, а после и с великото московското княжество.
Така или иначе днес в няколко региона на Руската федерация има хора, които са с българско самосъзнание. Това са републиките Татарстан, Башкортостан, Чувашия и Марий Ел.
След падането на комунизма българската идея отново се появи по тези земи. Разбира се, има и центробежни сили, които са против нея, а има и много подръжници. Различията са много и на първо място това е религията. Една част от смятащите, че са произлезли от българи днес са мюсюлмани – в Татарстан и Башкортостан. Това е била официалната религия във Волжка България. Други днес, поради вековното руско въздействие, са православни християни – в Чувашия и Марий Ел.
Така или иначе, в Чувашия успяха за първи път да официализират историческите си връзки с Волжка България.
Автор и изпълнител на проекта за паметник на Кан Котраг е чувашкият скулптор Николай Кондрашкин.
С идеята са ангажирани местни бизнесмени, депутати в чувашкия Държавен съвет, общественици и дейци на културата.
На събитието присъстваха от Република България представители на „Обществената Академия за наука, образование и култура” (ОАНОК) – София, България и на АИРБК - "Асоциация развитие на българската култура"- Москва.
