/Поглед.инфо/ 16 март 2014-а за руснаците е това, което за нас е 6 септември 1885-а. И нашето Съединение може да се приеме като "анексия" на османска територия, като нарушаване на Берлинския договор и прочее аргументи, но факт е, че 60 % от кримчани в момента са руснаци като национална принадлежност, а Севастопол винаги е бил руски град (поне последните двеста и отгоре години), да не говорим за Черноморския руски флот.
Сигурно и навремето е имало туркофили в Княжество България, които са ревали възмутено, че това не е подходящият момент, че присъединяването на Източна Румелия ще бъде скъпо за Княжеството, че "международната общност" ще се противопостави на таз несправедливост... (всъщност ние напук на великите сили тогава правим нещо сами)...
...и сега доста интелигентни гласове (извън опозиционните партии, готови за поредната борба за електорат) организираха "марша на мира" в Москва, но обърнете внимание - те съзнателно не го озаглавиха "марш против референдума в Крим", защото никой не иска братоубийствена война, но няма руснак, за когото Крим да не е руска земя от 1783 г. (украински беше само от 1991-а г. и то конституцията на Автономната Кримска република от 1992-а година е премахната едностранно от Радата през 1995-а, без да се допита до кримчани).
Сравнението с Косово не е коректно, защото Косово е продукт на война, натовски бомбардировки, "приятелски" куршуми и очарованата от АОК "международна общност".
Вежливото завръщане, или съединение на Крим с Русия, стана без капка кръв и с пряка демокрация - 80 % от кримчани гласуваха.
И не забравяйте, че всичко почна с преврата в Киев след 21 февруари, с обещанията за "влакове на дружбата" от Десния сектор към Крим и Югоизтока и прочее демократични процедури на майданното правителство.