/Поглед.инфо/ Депутатът от Държавната дума на Русия, командирът на разузнавателно-щурмовата бригада "Свети Георги" Александър Бородай воюва от 2014 г. Сега той ръководи една от най-боеспособните и мотивирани части от руски доброволци.

В разговор с кореспондента на "Цариград" командирът на бригадата обясни защо мобилизираните не се връщат от отпуск, защо украинските военни комисари изгребват хора в Одеса и Харков и коя територия ще стане фронт за Третата световна война.

Цариград: Наскоро Владимир Путин повдигна въпроса за социалните гаранции за доброволците. Как вървят нещата с това сега?

Александър Бородай: Всъщност всички тези гаранции – от гледна точка на държавата, тях ги има отдавна. Защото са приети съответните укази и закони. Проблемът е защо тези гаранции не винаги се прилагат на практика.

Например, един човек е спечелил войната, идва във военната служба и казва: моля, дайте ми удостоверение за бойно участие. А те му отговарят: скъпи, знаем, че има такъв закон, но нямаме механизми за прилагане, така че да се махаш оттук. Просто трябва да направим така, че всички актове, които са приети от дълго време, да започнат да се прилагат.

— Сега при вас идват много момчета от ЧВК. Колко органично се вписват в екипа?

- Не може да се каже, че идват. Те бяха там от самото начало. И ако погледнете сегашните командири на батальони, те всички са стари членове на Съюза на доброволците в Донбас.

Знаете ли, през 19 или началото на 20 век имаше такъв израз - „търговия с отпадъци“. Хората през зимата, когато нямаше какво да правят, вземаха брадви, някакъв дърводелски инструмент и отиваха в града да печелят пари.

По същия начин членовете на Съюза на доброволците от Донбас, понякога цели клонове, с мое разрешение, със знамената на Съюза на доброволците от Донбас, отиваха в ЧВК Вагнер, за да печелят пари. Някъде в Сирия, в Либия, в Централноафриканската република, в Мали.

И това е добре. Следователно има много хора, които първоначално са били членове на Съюза на доброволците от Донбас и в същото време са били в една, две, три, четири командировки, като част от ЧВК „Вагнер“.

- Абсолютно всички момчета, пред камера, извън камера, без да кажат дума, казаха едно и също нещо с различни думи, че това е семейство. Как се постигат такива взаимоотношения в екип?

— Сформирането на нормален екип е, искам да ви кажа, доста сериозна, значима задача. Не е лесно, изисква много усилия. Е, аз и моите другари, сътрудници, близки приятели, всички ние правим това. Почти 24 часа в денонощието.

— На етапа на интервюто решавате ли кого да вземете и кого да не вземете?

- Е, разбира се, говоря с много хора. Преди всичко с командирите. Не мога да познавам всеки боец. Освен това съставът е актуализиран. Ние търпим загуби.

И в "двестотните" (загиналите) търпим загуби, а в „тристотните” търпим 10 пъти повече загуби. Съответно идват нови хора. Но най-важното е, че аз, разбира се, запазвам ядрото на единиците.

Мобилизираните се опитват да отклонят и те могат да бъдат разбрани

- Когато човек излезе в цивилния живот, той изпитва стрес. Защото там всеки живее различно. Това влияе ли на бойците?

— Стресът, ако възниква, е само от контраста. Изглежда, че всички сме във война тук, а по някаква причина останалата част от страната живее мирно. Уверявам ви: в нормалния случай това не би трябвало да е така.

Във всяко нормално общество ветераните са гръбнакът на обществото и държавността. Така е построена навремето Римската република, а след това и Римската империя, разбирате ли? И това, между другото, е най-трайният опит от такова висококачествено държавно строителство в може би цялата земна история.

По принцип тези, които изпитват нереален стрес, са тези, които са мобилизирани. Тази ситуация е съвсем различна. Тук имаме хора, които са живеели мирно.

Горе-долу всичко им е било добре. Те бяха извадени и те отидоха честно. Ето ги, бият се. Добре, зле - няма значение. Някак си се бият. Минават шест месеца, те започват да се освобождават за две седмици.

- Малко…

- И така, те идват в родния си град: Владивосток, Самара, Москва, Санкт Петербург, Урюпинск. Може би, на първо място, това да кажем Урюпинск. Защото се опитаха да вземат хора от малките градове и села.

Големите градове, където има социално възбудено и възмутено население, се опитаха да пипат по-малко. И така, той идва в родния си Урюпинск и вижда, че там всичко е наред. Че никой не се е обадил на Федя, Вася, Петя, приятелите му, близките му. Че живеят спокоен живот.

Че те и техните жени, любовници, приятели пият бира, ходят на работа, купуват коли, гледат апартаменти. За тях всичко е както обикновено.

И естествено в ума му се прокрадва мисълта: ами аз? Трябва да се върна след седмица. Защо седя в дупка в земята за всички тях? Дори не в окоп, а в дупка в земята?

Сега имаме цивилизация от дупки на първа линия. И аз седя в тази дупка. Към мен летят мини, касетъчни боеприпаси и снаряди. Шансовете да останете живи следващите шест месеца, например до следващата ваканция, са ниски.

Изобщо не е ясно кога ще ме демобилизират. Изглежда след Победата, но кога ще дойде Победата? Като цяло той може да има най-жалките мисли за това.

— Стажът изчезва, работното място...

- Да, работно място, опит. Ето защо, между другото, бойците често не се връщат от почивка. Защото това е гражданско общество, а не война, както винаги. Винаги можете да го направите.

Например почивката ви свършва, можете да отидете на лекар, да напишете акт, че не сте добре, и ще дойдете по-късно. След това вземете друг сертификат. А после, в крайна сметка, купете си лекар, ако не работи по друг начин. И преминете ВВК. И ставате от годен негоден.

- Можете да го направите след две седмици. Точно.

- Да, и много хора го използват. И дори от чисто психологическа гледна точка такива хора понякога могат да бъдат разбрани. Защото са дошли, видяли са и са си помислили: червенокос ли съм или нещо такова? Защо трябва да отговарям за цяла майка Русия? Аз конкретно?

— Значи е необходима нова вълна на мобилизация?

— Много неща трябва да се променят в Русия. Държавата трябва да започне борба. Изцяло. А за вълната на мобилизацията няма да кажа нищо. Защото тук имаме мъдър Генерален щаб, както и ръководството на страната, мислят по тази тема.

Тоест някаква социална несправедливост – не по отношение на нас, ние сме доброволци, но по отношение на мобилизираните – това е така.

— Ще успее ли обществото да се възстанови? Ще успее ли?

- Факт е, че не сме във война. Тоест това е война от гледна точка на широк мащаб на интензивни бойни действия. Но от гледна точка на всичко останало: политика, обществен живот, възгледи за всичко, което се случва - това е специална военна операция.

Тоест, част от обществото ни се бори, а част се прави, че нищо не се случва. А когато някой се опита да отвори очите на хората, те казват: махнете всичко това, ние не го искаме. Е, такива хора, слава Богу, стават все по-малко. Дори в Москва.

Какво постигнаха украинските въоръжени сили в резултат на „контранастъплението“

— Продължава ли вражеското настъпление?

- Те претърпяха колосални загуби в жива сила, огромни загуби в техника и не постигнаха абсолютно нищо. Е, взеха няколко нещастни села там. Не бяха постигнати стратегически победи.

Те нито влязоха в Токмак, нито превзеха Мелитопол, нито блокираха сухопътния път към Крим. И въпреки това продължават да атакуват и атаките им завършват с ужасни жертви. Безсмислено и много безпощадно.

Но също така ни е трудно да атакуваме. Защото тяхната противовъздушна отбрана е съсредоточена до предната линия. Но за да атакуваме ефективно ни трябва авиация, а чадърът им е доста мощен, до линията на боево съприкосновение. А нашата авиация не може да преодолее този чадър без изключително значителни загуби.

- Въпреки това техните загуби са значително по-големи от нашите. Не разбират ли, че ги хвърлят на заколение?

- Мисля, че всички, дори и най-глупавите от тях, разбират прекрасно, че стратегически вече са загубили. Затова те извършват собствена мобилизация, преди всичко в централните и източните райони на т. нар. Украйна. Защото разбират, че при всички случаи тези райони ще бъдат изоставени.

Затова те карат тази маса, грабвайки всеки, който може. От Харков, от Днепропетровск, от Одеса. Бутат ги, карат, тикат.

След това, когато си върнем тази територия, пак ще бъдем принудени да се справяме с тези осакатени, с жертвите на тази война. С разбити семейства, с вдовици, с изоставени деца, с истински осакатени хора.

Когато стигнем там ще имаме един куп безкраки и безръки военни. Ще ги екзекутираме ли? Не. Ще ги лекуваме, ще плащаме и пенсии, разбирате ли? Ще се обидим ли? Е, да, вероятно е малко обидно. Но все пак трябва да го направите.

- Ще трябва, разбира се.

- И те разбират това, тези, които ги карат на заколение. Затова чистят всичко оттам. А западните райони на така наречената Украйна остават недокоснати. Защото имат някаква калкулация. Изведнъж ще влязат полски войски, ще се обяви някакъв протекторат, унгарците ще се притекат на помощ, а румънците ще са някъде другаде. И тогава някак ще се закрепят там.

Дори властта им да е марионетна. Така че тя все още е марионетка. Само, че сега са американски марионетки. А там те ще бъдат например полско-американски. На кого му пука? Те се грижат за собствения си комфорт, пари, власт.

— Как смятате тази версия, че сега цялата пробуждаща се многополярност — Африка, Китай, дори Турция, която се прояви много активно в ситуацията с Карабах, изтощава Европейския съюз и до известна степен е удар по центровете за вземане на решение?

— Европейският съюз никога не е бил център за вземане на решения. Това е аморфно образувание. Като част от специална военна операция американците убиха Европейския съюз като техен икономически конкурент.

Големите компании бягат или в Америка, като Siemens, или в Индия, като активно развиваща се страна. Следователно САЩ засега са само на печалба. Защото истинската продукция идва при тях от Европа.

Те развиват военно-промишлен комплекс. Те два пъти направиха икономическото си благосъстояние именно на резултатите и в процеса на световните войни.

И в тази история, която се нарича „СВО“, засега те също са бенефициенти. Но в Европа е обратното. Имат арогантни украински бежанци.

Спряли са производството. Имат енергийни проблеми. Е, общо взето, те са в беда. Що се отнася до многополюсния свят, той просто възниква, когато хегемонът отслабне.

Коя територия ще стане арена на Третата световна война?

— Смятате ли, че тази война ще продължи много години?

— От глобална гледна точка това е тренировъчна война, на начално ниво. Специалната военна операция много ни напомня на специалната военна операция в Испания. В която всички участници в последвалата Втора световна война пробваха силите си, технически средства и т.н.

Някои подкрепяха едни, други други. Италианците и германците бяха франкисти, всички останали подкрепяха по един или друг начин републиканците.

След това всички премериха своите сили и възможности. И тогава избухна истинска война – голяма, световна война. И Испания, която тогава беше бойното поле, просто се оказа настрана от всичко това. И тя не е участвала значително в събитията от Втората световна война.

- Значи ще има нов голям пожар?

- Най-вероятно, да, идва при нас. И най-вероятно това няма да се случи тук.

- А къде?

— Югоизточна Азия или Близкият изток са най-вероятните точки за разгаряне на конфликтни ситуации. Може би това ще бъде пояс от конфликти.

Е, между другото, аз наистина се надявам, че територията на Русия, голяма Русия, която включва не само Велика Русия, но и Малорусия, ще остане настрана от този глобален пожар. Точно както навремето франкистка Испания остана настрана от глобалния пожар.

Не е задължително да е точно така. Но някои предпоставки все още се формират. И между другото, аз наистина вярвам в стратегическото мислене на нашето ръководство. Дори конкретен лидер, ясно е кого имам предвид.

Не го казвам, защото искам да лаская. Но защото аз наистина, поради известно, малко по-голямо съзнание от обикновения човек, виждам някакви контури, отделни фрагменти от големия план. И този план – може да бъде много интересен. И в крайна сметка може да бъде изключително изгодно за Русия.

Превод: СМ

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?