/Поглед.инфо/ Началникът на Генералния щаб на Русия Валерий Герасимов разкри данни за състава на руските Въоръжени сили в Крим.
На полуострова, според него, е създадена „самодостатъчна войскова групировка” в състава на военноморска база, армейски корпус и две дивизии: едната за ПВО, а другата авиационна. Попълнението под формата на шест подводници, три дивизиона брегови ракетни комплекси „Бал” и „Бастион” са получени от Черноморския флот на Русия, към който също така са приписани фрегатите „Адмирал Есен”, „Адмирал Григорович” и „Адмирал Макаров”, въоръжени с крилати ракети „Калибър”. Още през 2020 г. в Черноморския флот се планира наличието на 24 носителя на ракети „Калибър”. Съвсем наскоро в Крим на бойно дежурство застана втори зенитно-ракетен полк, въоръжен със ЗРК С-400, както и МиГ-31 с хиперзвуков ракетен комплекс „Кинжал”. Според данните на генералния щаб на ВС на РФ, в Крим днес са разположени 32 хил. военни, 613 танка и БТР, 1622 артилерийски системи, около 100 бойни самолета, 56 хеликоптера, 16 брегови комплекса, 34 бойни кораба и шест подводници.
В резултат на това, нашите западни „партньори” разгърнаха информационна кампания относно „извънредната милитаризация” на Кримския полуостров. За да се разбере доколко е оправдана тя, трябва да разгледаме силите на вероятните противници на Русия в Черноморско-азовския регион.
Разбира се, на първо място това е Украйна, която през 2014 г. загуби Крим и досега не признава загубата му и всячески подчертава готовността си да върне полуострова на всяка цена.
Без съмнение, заплахата към Крим произтича и от въоръжените сили на страните от НАТО (на първо място САЩ), които напълно са се солидаризирали с Украйна и ѝ оказват мащабна военна помощ. В Черноморския регион НАТО е представено от Румъния, България и Турция, които биха предоставили инфраструктурата си на войските на НАТО и сами биха участвали във войната. Освен това с НАТО тясно координира своята позиция и Грузия. Нейното военно оборудване е нищожно, но трябва да се спомене.
В определен смисъл заплахата произтича и от Турция, която, макар и да е член на НАТО, води своята независима политика в региона и се стреми да си върне статута на регионална държава, носталгирайки по времената на Османската империя. Турското ръководство категорично не прие преминаването на Крим под руска юрисдикция, което провали определени планове на турците за формирането на кримска протурска татарска автономия и разделянето на Крим по „кипърски сценарий”.
Както виждаме, противниците пред нас са достатъчно страшни. Преди всичко страните от НАТО, чиито сили в пъти превъзхождат цялата ни военна групировка в югозападно направление. Само една Турция е способна за няколко месеца да сформира по черноморското направление експедиционни сили с численост до 100 хил. военнослужещи. А предвид армиите на България, Румъния и прехвърлянето на американските експедиционни сили, числеността на тази „международна коалиция”, както обичат американците да наричат подобни сборни команди, може да достигне 150 хил. души.
Втора по сила, но първа по заплаха е украинската армия, която е разположила в граничещите с Крим райони групировка с численост от повече от 60 хил. войници и офицери. При това е очевидно, че тези 60 хил. ще бъдат прибавени към американската коалиция, която, според мен, може да бъде формирана единствено при активната подкрепа на официален Киев за „възстановяване на териториалната цялост на Украйна”.
В техническо отношение това ще бъдат извънредно разнородни сили. Ако армията на САЩ може без заобикалки да се нарече най-напредналата армия на света, армията на XXI век, то турската армия, въпреки голямата численост, в техническо отношение не е много над равнището на армия от втората половина на ХХ век. Украинската армия се намира в още по-лошо състояние от турската, изпитвайки остър дефицит не само на съвременна техника, но и на въоръжение изобщо. Въоръжените сили на България и Румъния са оперетъчни армии, чийто боен потенциал е повече от условен. Въпреки това, в състава на такава коалиция може да бъдат разположени до 500 танка, до 300 оръдия и до 200 бойни самолета, предвид засилването на обединените ВВС с американска авиация.
Отделна тема е флотът. Днес флотът на НАТО е представен тук от турските ВМС, които са напълно съвременни и числено превъзхождащи руския Черноморски флот. Също така тук може да бъдат прехвърлени, при съгласуване с турците, кораби и на другите страни от НАТО: САЩ, Великобритания и Франция, което ще позволи на Алианса пълно превъзходство по море.
Ако погледнем картата на Черно море, то веднага се вижда, че Кримският полуостров дели морето на два басейна. При това максималната стратегическа дълбочина на тези басейни не превишава 550 км., а по пряка линия от Крим до турския бряг изобщо има едва 260 км. Преди 40 години тези разстояния позволяваха на корабите на Турция и на другите страни от НАТО да се чувстват относително уверено, намирайки се извън обхвата на съветските ракети. Но днес ситуацията се е променила коренно. На въоръжение на руската армия и ВМФ са приети най-съвременни ракетни комплекси, чиито бойни радиуси не само напълно покриват Черно море, но и много стотици километри навътре в територията на страните от НАТО. Разположени в Крим, те обезценяват всяка военноморска групировка, която може да се приближи до кримските брегове и да нанесе удар от водите на Черно море, виждащи се като на длан през нашите средства за откриване и насочване. При това откриването и унищожаването на нашите комплекси в условията на планинска и гориста местност по южните брегове на Крим е крайно сложно. А предвид многото десетилетия на инженерна подготовка на района в съветско време и наличието на десетки подземни укрития, фортове и позиции, това е почти невъзможно.
И какво остава?
Накратко НАТО имат крайно мъгливи перспективи за успешна операция в причерноморския басейн. А в условията на по-нататъшно засилване на отбранителната способност на Крим и натрупване тук на материални запаси за водене на война, това ще стане изобщо сценарий за холивудска приказка. Всъщност няма никакви перспективи за нанасяне на въоръжено поражение на Русия в региона. И Украйна няма никакви перспективи да си „върне Крим”. Крим е наш!
Превод: В.Сергеев