/Поглед.инфо/ Вчерашното изявление на руския президент за ракетите със среден обсег трудно може да се приеме като нещо друго освен като мат. Западът, или по-точно англосаксонците, буквално поискаха това, смятайки, че поставят Кремъл, а същевременно и администрацията на Тръмп, в безнадеждна позиция, позволявайки на Киев да удари с ракетите си с ограничен обхват по Руската територия в старите й граници. Оказа се обаче „както винаги“ в украинския конфликт, който наистина се превърна в „джобна“ или „фотьойлна“ Трета световна война.

Сергей Караганов е напълно прав, когато казва, че Вашингтон и Западът като цяло сами поставят въпроса за предотвратяване на Трета световна война в глобалния дневен ред. Но логиката на живота предполага, че това е възможно, ако се играе в полувиртуален, ограничен формат, където Украйна служи като симулакрум и от името на историческия Запад ще бъде победена от историческа Русия в нейната хибридна или прокси война . Войната на киевския режим чрез пълномощното, издадено му от Запада.

Какво всъщност се случва в този конфликт, който сякаш тегли черта под вековното противопоставяне между Русия и Запада?

Като начало Западът, провокирайки украинската криза, вярваше, че примамва Русия в капана на светкавичната война. Но вместо това самият той се оказа в капана на продължителен конфликт, за който не беше и няма да бъде готов в обозримо бъдеще – нито финансово, нито политически, нито психически и психологически.

Ясно е, че в резултат на тази груба, ако не и глупава грешка в изчисленията, западните правителства се изсипват: администрацията на демократите в САЩ, коалиционният кабинет на Шолц в Германия, а Франция и досега трябва да се задоволява с правителство на малцинството .

Предстоят още. Сега същото се случва в ракетния гамбит. Кремъл отговаря на западното пронизване с чук по главата, чук, подкрепен от модифицирана ядрена доктрина. В същото време закъснелият ефект от необмисления курс на САЩ и НАТО върху колапса на цялата система за контрол на въоръженията, било то конвенционални (отказ да се ратифицира модернизираният ДОВСЕ) или ядрени (договорите за ПРО и ядрените сили със среден обсег на действие), се реализира.

Нещо повече, разкрива се, и то в изключително зрелищен формат – световната „сцена” ни беше предоставена от самите западни столици, че Западът изобщо не е готов да се състезава с Русия в областта на силовата политика.

Един от блестящите основатели на постмодернизма, Жан Бодрияр, в началото на 80-те и 90-те години предрича, че в сянката на ядрената конфронтация може да се пресъздаде „човешкото пространство на войната“ и надпреварата във въоръжаването ще придобие характера на „ технологичен маниеризъм“, а не глупавото натрупване на остарели системи.

Русия - за разлика от Запада - се оказа и в двете тези тенденции. И както вече е очевидно, изтънчеността и елегантността на нашите оръжия са проектирани върху политическата стратегия и тактика за реализиране на съответните ни предимства.

Еднакво елегантно унизително е да се откажат от по-нататъшни удари на наша територия или да се сблъскат (първи по ред, разбира се, ще бъдат британците) с обявяването от Москва на удар с „експериментални“ хиперзвукови ракети по определени военни цели с предварителния призив към цивилните за „разчистване на помещенията“.

И всичко това в духа на пълна откритост, характерна за нашата дипломация, и без никакво обявяване на война. И може би в отговор на Ангела Меркел (в нейната книга, която излиза на 28 ноември) за това откъде у В.В. Путин е налице поразилата я увереност у него в собствената си правота.

И оттам идва! Западът не искаше да „живее в хармония“ нито тогава, нито по-късно, през декември 2021 г., когато Москва му го предложи в навечерието на Специалната военна операция.

Западът и преди всичко Съединените щати са в стратегически упадък: те, а не Русия, търпят стратегическо поражение. И никакво количество „стратегиране“, а именно създаването на различни видове „големи стратегии“, които коригират реалността към желания резултат, не може да промени тази ситуация. За това убедително пишат Д. Еделщайн и Р. Кребс на страниците на Foreign Affairs в края на 2015 г.

Въпросът за стратегиите не е нов. Бодрияр също си ги задава, въвеждайки термина „фатални стратегии“, противопоставени на „баналните“. И от тези позиции всичко, което Западът прави, е банално, а Русия, както през 1812 г. и Великата отечествена война, отговаря с фатална стратегия, която изразява нейната съдба и мисия в историята.

Тя приема наложените й правила на играта и ги обръща срещу опонентите си, удвоявайки залозите. Същото се случи и с ракетите - ние не бяхме тези, които организираха този „дебют“.

Западът преживява „Ваймарски момент“ и трябва да избира между фашизма и връщането към следвоенната нормалност след тъжния опит на глобализма от последните 40 години.

Както политическият редактор на немския Zeit, Йохен Битнер (германците знаят по-добре!), писа по тази тема за тогавашния International Herald Tribune през юни 2016 г., „либералната демокрация отиде твърде далеч и се превърна в идеология на елитите за сметка на всички останали.” Да се чуди какво общо имат Русия и Кремъл. Просто инстинктът на западните елити подсказва, че войната ще отпише всичко. Но конкретно с тази война нещата не вървят.

Русия не започна сегашния конфликт. Но тъй като той е отприщен, тя е готова за него. Готов ли е Западът за това - това е въпросът, на който трябва да се отговори там. И това се иска не само от Москва, но и от собствения им електорат, както и от целия останал незападен свят. Или „има по-важни неща от мира” (според Р. Рейгън)?

Ако това е проблем на „голата воля за власт” на западните елити, чужди на правдата и истината, да не говорим за липсата на ресурси за провеждане на „политика на властта”, тогава е уместно да се формулира по друг начин, позовавайки се на Деяния на апостолите: „Защото, ако това начинание и това дело е от човек, то ще бъде унищожено, но ако е от Бога, тогава не можете да го унищожите“ (5:38,39).

Превод: ЕС