/Поглед.инфо/ 5 май е рожденият ден на Мислителя на хилядолетието - Карл Маркс. Затова подобна дата ни задължава, или поне тези, които добре познаваме и ценим огромното идейно-твор-ческо богатство на Маркс, да се постараем да обвържем теоретическия анализ на сега проти-чащото в бурната, но и преломната ни историческа съвременност с оптиката на марксизма.

Маркс по уникален и неоспорим начин доказа историческата обреченост на западна-та буржоазна фалшива демокрация и най-вече на капиталистическия начин на производство. А в основата и на двете стои проблемът за истинската природа на западната цивилизация, за обективното изследване, описание и тълкувание на естеството на сътворения от нея човек. Тези два феномена - западната цивилизация и западният човек - исторически и многократно са доказали, че не могат да съществуват без непрестанните, но и многопосочните си агресии и издевателства, грабежи и унищожения на други страни, народи, цивилизации и култури. Исторически одиозната еволюция на западната цивилизация и съградения от нея тип човек са безпрецедентни географски разширения на безцеремонните и безчовечните провокации, похищения, ограбвания и убийства на попаднатите в кръгозора им страни, народи и култури. А, за да не бъдем упреквани днес в преднамереност, едностранчивост и симпатии към марк-систките пророчества, в този контекст можем да си послужим със световно признати и дори издигнати на пиедестала (от западната цивилизация) като уникални постижения творби на мислители, като например Освалд Шпенглер, за неизбежния залез на тази цивилизация.1 В това свое капитално произдение Шпенглер посочва горчивата и страшна истина за реалната същност и дълбинната природа на западния човек. Той е категорично ясен и безусловно ед-нозначен, че този човек е, а и не може да не бъде нищо друго освен звяр, ненаситно лаком хищник, който живее единствено и за сметка на облагодетелстването, жертването, плячко-сването, издевателствата и унищоженията на други хора, на техните исторически и всеки-дневни съдби. И в този контекст не бива да се забравя и Фридрих Ницше - любимецът на идеолозите от Третия райх, с неговата мракобесна, но и античовешка идея за историческата предопределеност и неизбежният обществен триумф на Волята за власт и Свръх-човека, които, естествено и неоспоримо, трябва да са въплътени в образа и делото на западния човек. И както виждаме в сега разиграващата се непосредствено пред сетивата на целия свят исто-рическа драма или даже истинска трагедия на два братски славянски народа, които умиш-лено са подтиквани към въоръжен кървав сблъсък от Запада, фикциите на Шпенглер и Ниц-ше не са единствено умозрителни и хипотетични интелектуални построения, а са напълно очевадно, категорично и действително потвърждаващи се в актуално пулсиращите събития. Защото лакомията на Запада и нарцисизмът на конструирания, но и всячески рекламиран от него тип човек безогледно, без всякакви скрупули, арогантно, брутално и цинично обявяват руснаците за нечовеци, а руската велика цивилизация и уникална култура за недопустими. Не друг, а англосаксонците с неизтребимата си вечна омраза и завист към руснаците, както безропотните им съратници и лакей, наричат руските хора нечовеци, което не е по-различно от специално въдворения като задължителен лексикален еталон на германските фашисти, легализиран чрез специална инструкция, разработена и масово прилагана от елита на СС, който оприличаваше руските граждани с недочовеци, които заслужават само изтребление. В този контекст преднамереното, а и систематично обезчовечаване на руския народ в очите и съзнанието на световната общественост не може да се оцени другояче освен като брутално, цинично, антидемократично, безчовечно, аморално и незаслужено дискредитиране на цял един народ, който се привижда като фатално препятствие пред вечните ламтежи на Запада.

Кой нормален, разумен, почтен, добродетелен и висококултурен човек би си позво-лил безумния, но и траги-комичен, даже и неоспоримо печалния лукс да обяви гръмогласно и публично творчеството на такива неоспорими гении като Пушкин, Гогол, Достоевски, Чайковски и други емблематични руски творци за неприемливо, недопустимо, забранено и personа non grata в западния свят, в културната и цивилизационната светая светих на запад-ната цивилизация, изцяло вместена под, но и лакейски ближеща имперския ботуш на САЩ. Коя друга цивилизация в съвременния глобален свят е демонстрирала, но и продължава днес да се опитва да допълни с нови епизоди и кървави сцени потресаващия си и кошмарен исто.-рически сериал на безпрецедентно, арогантно, брутално и цинично потъпкване, оскверня-ване и тотално унищожение на всички исторически отдавна и дори легитимно наложени и утвърдени (от самата нея) норми, правила, традиции в дипломацията, както прави Западът. Коя друга историческа цивилизация - ретроспективно или актуално - си е позволявала, но и позволява в нашето бурно съвремие да възкресява и безогледно да натрапва расистките, ксе-нофобските, сегрегационнистките и изолационистките си политически визионерства и со-циални инженерства, както това винаги е правила, прави, а и не може да не прави западната! И коя друга съвременна цивилизация е демонстрирала по толкова безогледен и нагъл маниер хищническата си природа и ненаситно лакомия си нрав, които естествено са в пълно про-тиворечие дори със собствените й универсални и привидно свещени закони за гарантиране на неприкосновенността на частната собственост, като днес се узурпира, или приватизира по безцеремонен и незаконен начин банковите депозити и индустриалните активи на Русия зад граница, или която по най-арогантен, но и безпрецедентен начин тотално разкрива гра-бителските си стремежи максимално да отслаби, а след това и напълно да унищожи, пък и опустоши колосалните природни и други богатства на Русия, огромната територия на която се разпростира над една осма от цялата земна повърхност. Но и коя друга цивилизация освен западната е готова и склонна да пожертва историческото настояще и бъдеще на държавите, обществата, нациите и народностите, които изповядват и ревниво пазят нейните скрижали! Защото днес западно-европейските политически елити обричат на явна, очевидна, неизбеж-на и неудържимо, неконтролируемо ескалираща се тотална икономическа, продоволствена и хуманитарна криза дори и собствените си страни и народи единствено и само заради ми-ражните си илюзии, че ще могат - под преводителството на САЩ, - да отслабят и унищожат Русия, за да могат да получат някакви огризки от колосалната плячка, която се надява да по-лучи техният вероломен, а и ненаситен господар от днешните ужасни събития и въоръжени сблъсъци и провокираните от тях братоубийнствени стълкновения между братски народи.

Очевидно агонията или залезът на западната цивилизация я докарват до неудържими, неконтролируеми, панически и потресаващи неистови пристъпи, чрез които тя се опитва да се опази и задържи на повърхността на историческата събитийност, която все повече, но и по-категорично очертава нейната фатална присъда на обреченост и дори гибел в бъдещето. Затова стават и все по-очевидни, а и неизбежни както залезът на оксидентализма и западната цивилизация, така и тоталното опозоряване и крушение на евро-атлантическите ценности, които в днешна Европа се котират напълно като исторически безалтернативни и всемогъщи.

Анализът на развиващия се днес грандиозен исторически и военен конфликт между Русия и евро-атлантическия Запад не може да пренебрегне или елиминира важния проблем за много важните разлики в сферата на знаковите символни конфигурации в и на две епохи - онази по време на Втората, и тази в хода на сега разиграващата се Трета световна война.

Всички добре познаваме знаменития плакат „Родина-Мать зовет“. В него са наглед-но въплътени редица, много сложни, значими смислови, символни и практически инвенции. Той изразява съдбовната необходимост да се мобилизира съветската страна в битката си против вероломния нацистки нашественик и окупатор - Третият райх на Адолф Хитлер. По времето на създаването му СССР е още млада и неукрепната многонационална държава. Из-минали са едва две десетилетия от Великата Октомврийска революция и от тежката Граж-данска война. Затова е било крайно необходимо пропагандата на СССР да сътвори и раз-пространи този феноменален и исторически да запамети този плакат в душата на руснаците. Съдбоносният залог в онова трудно и мъчително историческо време е бил Въображението и Вярата в историческото бъдеще, което ще донесе победа на Правдата и Справедливостта. Днес обаче историческата ситуация е коренно различна. Изминали са три десетилетия от по-зорното самоунищожение на СССР от Горбачовистко-Елцинсковите олигархични клики. И, заедно с това, преодолян е сложният, а и тежък път на поредното ново осмисляне и преоце-няване на историята на Великата страна от руския народ. Затова и днес са необходими съ-вършено нови образци и символни технологии, които силно да впечатляват обществеността.

Безспорна историческа перспективност и огромна заслуга на развиващите се днес в Украйна сражения между Запада и Русия е, че без техните истински провокатори искрено и съзнателно да го желаеха, на практика се стигна до изключително неочаквана, крайно не-приятна, но и изумително бърза, а и невероятно могъща реанимация на паметта за СССР. Всеобщият, масовият ентусиазъм, безкористието, съпричастието и съучастието във възкре-сението на преднамерено и инструментално преди време опозорената, дори погребана исто-рическа памет за славното минало на СССР в годините на Втората световна война, днес се забелязва не само навсякъде, по всички краища на Русия, но и в Луганската и Донецката република, а също в новоосвободените от украинските нацисти територии, населени места.

Всъщност, реалните, истинските, макар и задкулисните агресори - САЩ и НАТО-вските им лакей, предизвикаха неочаквано и печално за тях мощен бумерангов ефект. Вме-сто да бъде напълно, окончателно, а и безвъзвратно опозорена и унижожена, историческата памет за истината, ролята, приноса, заслугите и огромните жертви на Русия по време на Вто-рата световна война се възражда като Феникс от пепелищата на омразата и ненавистта на западния свят, на западната цивилизация и особено на нейните сиви, а и видими кардинали.

Западните идеолози и политици се опитаха и направиха всичко възможно, за да под-копаят и унищожат историческата памет за СССР и неговите огромни постижения, в т.ч. и спрямо основната му роля и заслуга в историческата победа над Третия райх. От началото на перестройката на Горбачов до ден днешен те не се спряха в това опасно за тях измерение. Независимо от и въпреки тези неимоверно усилия и старания на евро-атлантическия Запад, руският и огромна част от украинският народи пазят историческата памет за своето минало. И сега, в този драматичен исторически момент на глобален въоръжен сблъсък между евро-атлантическия Запад и Русия, тази ревностно пазена сакрална памет внезапно и мощно из-плува на повърността на драматичните събития и на тежкия живот, вече не като творба на официалната власт в Кремъл, а като рожба и непобедимо оръжие на народната свяст, памет.

Всички преди време видяха и се трогнаха от фотоса, в който украинската бабичка с червеното знаме на Победата върна цинично подхвърленото й подаяние от украински на-ционалист и нацист, а и си прибра стъпкания от него знаменит флаг. Почти искрометно този фотос се превърна в знаменитост, но и в символ на нещо изключително значимо. А ние, като научни изследователи, експерти и общественици, сме длъжни (внимателно, задълбочено и комплексно) да осмислим и интерпретираме този фотос и изградения на негова база плакат. Първо, защото те притежават невероятно дълбоки, но и изумително богати на смисъл и пос-лание аспекти както в семиотически, семантически, философски и културологически, така също и в политологически, идеологически, а и в чисто политически контекст. За разлика от официално сътворения плакат „Родина-Мать зовет“, който е особен и дискретен символ, а и въплъщение на пропагандното въображение на държавната власт, в плаката с бубушката и червеното знаме имаме ярка и категорична реанимация, от една страна, на историческата памет, а - от друга, - но не на държавното, а на народното начало, на всенародната почит, признателност и благодарност към тези, които извоюваха Великата победа в 1945 г. А този разрив или деликатен конфликт между официалното въображение и изригналата от дълби-ните на народната памет обич, респ. и благодарност е изключително значим в наше време.

Знаменателна е и друга, интересна и също много важна разлика между символните фигури и идейните послания на двата плаката. В плаката „Родина-Мать зовет“ е изобразена относително млада жена, с непоколебимо вперен поглед и вдигната и нагоре ръка - напред, т.е. към историческото бъдеще. За разлика от нея, във фотоса и бързо изградения на негова база плакат бабушката с червеното знаме демонстрира, с присъщата на обикновения човек от народа, без натрапчивост и изкуствена парадност, един дълбок и искрен поклон към сим-вола на Великата Победа. Поклон към съкровенните и свещените завещания на Паметта. А това е огромна разлика между два велики символа на две различни исторически епохи: пър-вият символизира вярата в Бъдещето, вторият - недвусмислено доказва чистосърдечното, но и многозначително преклонение през свещенната историческа памет за Великата Победа. Затова диалектиката и амалгамата на тези велики символи притежават огромна значимост.

Независимо от преднамерено, спекулативно и манипулативно конвейерно произвеж-дани и глобално разпространявани лъжи за евентуален ядрен апокалипсис по вина на Русия, човечеството и особено по-възрастните поколения отлично знаят и помнят, че бруталната употреба на ядрено оръжие досега е извършвана единствено от подскрекателите на днешния въоръжен конфликт и на спонсорираната от тях прокси-война на територията на Украйна, - САЩ и НАТО, първо, в края на Втората световна война от американците с гибелните бом-бардировки над Хирошима и Нагазаки, и, второ пак от тях и НАТО-вски самолети над Юго-славия, където бяха използвани бомби с мръсен, обеднен уран, които впоследствие предиз-викаха взривна вълна от масови онкологични заболявания по целия Балкански полуостров. Именно затова днес опасността или заплахата идва не от руската, а от американска страна. Показателно в този аспект е систематичното и ескалиращо медийно натрапване на сюжета, или рефрена, че именно руснаците ще използват непозволено ядрено оръжие в Украйна, ма-кар вече многократно да станаха известни факти и доказателства, явно уличаващи в подобна антихуманна военна проява тъкмо американците и натовците чрез украйнските им слуги.

Що се отнася до необоснованите и спекулативно-манипулативни обвинения на Русия в окупация и разрушаване на свободна и независима държава, сега всячески се премълчава и прикрива истините за многобройните и брутални военни агресии на САЩ, а и на западните им съюзници, или поддръжници в редица страни от Азия, Африка и Латинска Америка, как-то и за преднамереното, но и дискретното конструиране, задгранично ръководене и цинично експлоатиране на всевъзможните цветни, сезонни, нежни, кадифени и пр. квази-революции, които, вместо демокрация, мир и обществен порядък донесоха единствено анархия, хаос, граждански размирици, обществени безпорядъци, граждански войни, етнически и религиоз-ни стълкновения и пр, от които, естествено, лакомо, цинично се облагодетелстваше Западът.

САЩ нееднократно, очевадно и безцеремонно са доказали, че не могат да живеят, да се развиват и да удовлетворяват ненаситните си хищнически апетити без провокирането на всевъзможни конфликти, безредици, граждански, прокси-, истински, реални войни по света.

Въпреки техните инструментални апокалиптични визионерства, в сегашния драма-тичен и съдбовен конфликт има нещо исторически перспективно и значимо за човечеството, което независимо от всички сега разиграващи се трагизми вдъхват някакви светли надежди.

Първо, знаем, че Маркс дефинира идеологиите като фалшиви съзнания. А днешният очевиден исторически позорен колапс на буржуазните партии, независимо от коя идеологи-ческа фамилия са те, е категорично доказателство за проницателността и основателността на Марксовия теоретически анализ, но и за присъдата му спрямо тези партии. Защото няма друго по-безспорно, а и флагрантно доказателство от единодушното гласуване на русофоб-ските санкции от всички идеологически, но и партийни фамилии в Европейския парламент, както и тяхното оръжейно, антидемократично и безнравствено съдействие за нацисткия ре-жим в Украйна, които, впрочем, ще се заплатят скъпо от собствените им нации, или страни.

Днес композираният и дирижиран от САЩ европейски, а и НАТО-вски ансамбъл не може да предложи нищо друго, различно и ново от старите си русофобски мании и щения. Затова и мелодиите, а и текстовете на неговите бодряшки химнове срещу Русия са толкова познати, амортизирани, досадни и втръснали на поколенията, които знаят за какво иде реч. И като гледаме сега как единодушно и сплотено леви, центристки и десни партийни и идео-логически фамилии гласуват - заедно, солидарно, ентусиазирано - откровени лъжи, цинични фалшификации с явен, неприкрит русофобски привкус, не можем да не се притесним за де-мокрацията и хуманизма, меркантилно, а и спекулативно използвани в западните идеологии. И днес трябва ясно, звънко и категорично да се зададе въпросът: къде отидоха прословутите и гръмогласно рекламирани от богатия, самодоволен и нарцистичен Запад мултикултурали-стка, джендъристка, космополитна и глобалистка толерантност и превъзнасяната до небе-сата политкоректност към цивилизационните, расовите, етническите, религиозните и кул-турните различия на други страни и общества, несъгласни с тиранията на Запада над света. В този ракурс цялата фалшивост на западните идеологии беше разобличена от тях самите. И не друг, а самите обуржоазени и подкупени елити на всевъзможните партийни формации са отговорни и виновни за конвейерното производство, разпространение и консумиране на цялата тази отвратителна, преднамерено и инструментално пласирана срещу Русия помия. Ако след края на Втората световна война глобалният порядък и демократичната леги-тимация на разнородните идеологически и партийни фамилии се осъществяваше с (повече или по-малко) публично демонстрирана антинацистка ориентация и ангажираност, днес сме непосредствени свидетели как всички идеологически, а и партийни фамилии на Запада единодушно и солидарно гласуват за, а и подкрепят откровено нацисткия режим в Украйна, но и дискретно оправдават фашизма и нацизма, които донесоха огромни жертви и нещастия на много страни и народи по време на Втората световна война. А в този контекст не бива да пропуснем, игнорираме и забравим да припомним също за единодушно гласуваната в Евро-пейския парламент цинична декларация, сравнила СССР с нацистка Германия, тъй като ба-зисното преиначаване, прередактиране и пренаписване на историята на тази война започна доста по-отдавна, а и чиито зловещи резултати днес виждаме във вандалски осквернявания, поругавания, кощунства и разрушения на мемориалите на историческата памет за войната. А още по-голямата перверзия и фалшификация е, че победител във Втората световна война са САЩ, Великобритания, Франция и не Русия в качеството си на бившия СССР, а Украйна.

Второ, Маркс по оригинален и неоспорим начин тотално разобличава лицемерната същност и перверзната обществено-историческа практика на буржоазните партии. Днес, в контекста на циничното и експлоататорско обединение на евро-атлантическия Запад виж-даме ясно и категорично, че няма абсолютно никаква разлика между партиите на Запад, че всички те са еднакви в изопачаването на обективната истина и в стремежа си да дискредити-рат по всякакъв начин и с всички средства Русия, за да я унижат, опозорят публично в очите на света и отслабят, за да може след това вече да я разфасоват и най-хищнически ограбят. И затова не е чудно, че от много години вече либералната представителна демокрация и пуб-личния рейтинг на традиционните партии главоломно, ескалиращо и неудържимо спадат. Докато исторически съществуваше и беше значим международен, но и политически фактор СССР и социалистическият лагер, левите партии в Западна Европа имаха солиден авторитет и твърде значима публична репутация. Но след позорното самоунищожение на Червената империя в Европа, кризата на легитимността на западната демокрация се оказа като тясно скачен съд с тази на авторитета, доверието, подкрепата и солидарността на сега прононси-раните партийни елити, все повече саморазобличаващи се вече не като обслужващи об-ществените, партийните и народните интереси, а собствените, или тези на техните скрити ментори и господари, които задкулисно са ги рекрутирали във властта. Затова и катастро-фалният, масов отлив, а и огромното нежелание за встъпване и участие в партиите (особено от страна на младите поколения) са толкова отчетливо и категорично забележими, но и не предвещаващи нищо хубаво за елитите, които са се възползвали от подобни сценарии и т.н.

Глобалната хегемония на неолиберализма подчини на себе си целия спектър от дес-ни, центристи и леви партийни формации чрез дискретното рекрутиране на компрадорски и обслужващи мегаломанските планове на САЩ за еднолично и монополно господство над света партийни елити, които действаха в разрез на интересите на своите народи и общества, а и всячески манипулираха социалните настроения и нагласи в ръководените от тях партии.

Далеч назад в годините, на едно нощно парти, след усилен работен график на видни представители на западните служби за национална сигурност, един американски висш кадър се изцепил, че след като са се разправили с мощната Италианска комунистическа партия, използвайки привидно, но и дискретно ръководейки действията на Червените бригади при отвличането и убийството на премиера Алдо Моро, американците и техните европейски съ-юзници вече не бива изобщо да се тревожат и опасяват, понеже тайните служби на САЩ са разработили и успешно внедрили в почти всички европейски страни алгоритъм, чрез които пред следващите 30-40 години ще бъдат избирани леви партийни елити, които са им служат.

Съвсем наскоро един от популярните и оригинални журналисти днес в САЩ - Крис Хеджис, - когото българските лакейски и тотално подчинени на западните си господари ме-дии никога няма да представят на своите аудитории, - директно, но и без всякакви увъртания сподели, че войната между НАТО и Русия е потопила напълно всички партии на Запада. Но едва ли трябва да се вярва единствено на него. За по-добре запознатите с историята на поли-тологията е отдавна известно, че мислители като Г. Моска, В. Парето, Р. Михелс и Ж. Сорел много преди него са доказали, че западният хищнически свят е тотално заразен, а и непопра-вимо увреден заради ненаситната лакомия на своите олигархии и техните партийни котерии, поради което и без сам да го желае, реално се обрича на историческа смъртна присъда, гибел. И както днес, в смутната, преломната ни и вече барутна историческа съвременност виждаме, тези процеси или тенденции се развиват с пълна сила, в огромни мащаби и с тежки ефекти.

Трето, Маркс по убедителен и категоричен начин доказва, че заради печалбата капи-тализмът е готов да престъпи и погази всички морални и правни ценности, норми и закони, да не се съобразява с конституциите и международните закони и договорености. А днес пред очите и ушите на целия свят тази одиозна, но и кошмарна картина се разиграва в пълния си циничен и трагичен блясък. Затова и въпреки кресливите, а и нескончаеми твърдения на За-пада, че целия свят е с него против Русия много ясно, но и отчетливо се забелязва, че само поставената под жандармския ботуш на САЩ Европа, Канада и Австралия са в единен ла-гер, а огромната част от страните в Латинска Америка, Африка и Азия заемат неутрална по-зиция, което е дискретен, но и безспорен индикатор за тяхната памет и омраза към техните бивши колонизатори, които сега отново се опитват да наложат силата си над целия свят. Неслучайно, а и по повод на тези гръмки, безогледно нагли и безгранично цинични спекула-ции, манипулации и фалшификации с истината за реалното състояние в глобалния свят, во-дещи китайски анализатори и политици демонстририха нагледно в световното медийно про-странство какво е истинското съотношение, при което се видя, че зад арогантно и брутално действащия заради хищническите си интереси Запад стои по-малко от 20% от населението на света, докато останалите 80% мълчаливо и дискретно реално подкрепят Русия. Затова и въпросът за бъдещето на еднополярния свят, брутално дирижиран от САЩ и лакейски об-служван от подчинената му Европа, е толкова несигурен, но и вбъдеще решаван в полза на каузата за многополярен свят, нежелаещ повече да приема диктатурата на Западния свят.

Четвърто, Маркс по неоспорим и оригинален начин разобличи фалшивостта, циниз-ма и идейно-ценностната перверзия на буржоазната демокрация, както и на неотвратимата й историческа обреченост и позорна гибел. В последните десетилетия темата за агонията и смъртта на демокрацията се превърна в една от най-модните и често анализирани и то далеч не само от промарксистки, или лявоориентирани, но и ангажирани творци, интелектуалци. В този аспект си заслужава да споменем консервативния и световно известен Ж. Бодрияр с трагичните и скръбно-печалните му и вече нагледно осъществили се пророчества за гибел-та на социалното и за смъртта на хуманизма във все по-озверяващата западна цивилизация.2 Впрочем, той ясновидски предвиди и превръщането на огромни човешки маси, дори на цели народи в специфична, умело манипулирана биомаса, която е лишена от правото да изказва своите настроения, мнения, недоволства, претенции и очаквания пред властващите елити, които пък тотално са си присвоили правото да говорят от името, пък и уж в полза на Народа. А в тази колоритна и популярна кохорта не бива да пренебрегнем, или елиминираме име-ната на други глобално популярни съвременни пост-модерни творци, като Ж.-М. Гуно3, П. Брюкнер4, С. Левицки и Д. Зиблат5, публикували оригинални, но и задълбочени съчинения, директно посветени на темата за меланхолията, агонията или смъртта на демокрацията. Обаче, далеч преди тях в историята знакови мислители като вече споменатите Моска, Паре-то, Михелс, Сорел и др. вече бяха публикували, но и печално оповестили нейния некролог.

Пето, Маркс по уникален и солидно аргументиран начин разобличава тоталното под-чинение и сервилното отношение на политиката спрямо тиранията на пазарната икономика и капиталистическия хищнически начин на производство. Неговите исторически пророчес-ки идеи и слова днес нагледно, а и мащабно потвърждават истинността и правилността на идеята му за смъртта на политиката при капитализма, при това вече допълвани и не по-малко здраво „бронирани“ от емблематични за нашата съвременност западни мислители, като при-мерно А. Бадю6, Ж. Рансиер7 и П. Вирно8, анализирали трагичната гибел на демокрацията. А шумно придружаващите я в последния й път всевъзможни илюзии9 и утопии10 са напълно закономерен, естествен, неизбежен и логически аксесоар, или репертоар на западния свят.

Шесто, Маркс по блестящ начин изобличава лакейската сервилност на журналисти-ката и пресата в своето бурно историческо време и в ескалиращо разтърсваното от социално-класови катаклизми буржоазно общество. Не е времето и мястото сега и тук надълго и наши-роко да демонстрират неоспоримите му успехи и заслуги в този контекст и дискурс. Само ще си позволя да афирам една негова мисъл, която е твърде показателна в този ракурс. В четвърти том има една негова знаменателна фраза, според която журналистите са вечните духовни проститутки на всеки политически режим. Затова едва ли е необходимо сега да илюстрирам неговата инвенция с примери, обширни доказателства, доводи или аргументи. Днес вече на Запад, а и в страните, държавите и обществата, чиито компрадорски елити са възприели диктатурата му, се вижда нагледно и отчетливо, че сифилисът на аморализма и проказата на циничното извращаване, изопачаване и преднамереното конвейерно производ-ство и разпространение на фалшиви новини са загробили напълно журналистическата етика, че триумфът на безскрупулността, перверзията и арогантността с истината е безграничен, че всички нравствени ценности, принципи и добродетели, изисквани в битността им на кате-горичен императив в журналистическата сфера и професия са изцяло погазени и осквернени, че царството на лъжата, заблудата, преднамерената измама, мащабната и безогледно наглата спекулация и фалшификация с истината е вече настъпило и действа без всякакви скрупули.

Впрочем, заслужава си отново да прочетем и преосмислим великолепния и световно известен бестселър на един от най-емблематичните мислители на ХХ век - Ги Ернест Дебор „Обществото на спектакъла“, а и в десетилетие по-късно добавените към него Коментари.11 Защото в тези две оригинални творби е феноменално разобличена цялата фалшивост, пред-намереност, експлоататорска целесъобразност, мащабният и несекващ цинизъм към всичко и всички, които застрашат и посегнат на интересите на капитала и неговите печалби, облаги. В тях Дебор показва, че западното общество на спектакъла е органично закодирано и тотал-но изпълнено с непрестанно производство, репродукция, дистрибуция, размяна, реклама и принудителна, или доброзорна консумация на всевъзможни лъжи, измами, заблуди, спеку-лации и манипулации с истината, които трябва да гарантират историческия статус и перс-пективност, но преди всичко интересите, печалбите и облагите на капитала. Не случайно френският ситуационист открито и аргументирано пише и говори за настъпващия на Запад информационен тоталитаризъм, който деформира и покварява човешката психика, съзна-нието, мотивацията и специфката на човешкото поведение, а и на жизнения свят на хората. Той пророчески очертава и трагичната съдба на западната цивилизация, чиято прословута демокрация се превръща неусетно, а и ускорено в слуга на инфокрацията, на медиакрацията, обслужващи интересите, печалбите, облагите и привилегиите на олигархичните котерии. А в нашата смутна, но и преломна историческа съвременност все повече се говори, но и пише и за инфофашизма, който в сегашната драматична и крайно опасна за света и мира ситуация е нагледно, цинично и брутално разпрострял пипалата на октопода си вече по-целия свят, или за мълниеносно разпространяващия се, всячески натрапван дигитален тоталитаризъм.

Дебор ни завещава и друг, много важен и ценен извод, а именно, че капитализмът не може без съзнателно или несъзнателно производство, дистрибутиране, рекламиране, обмяна и всевъзможни - принудителни, или доброзорни - консумация на сътвореното и натрапеното от него пъстро и пикантно меню от всякакви илюзии, химери, халюцинации и делириуми. Да не забравяме освен безспорния принос на Дебор и феноменалните творчески постижения на друг негов, а и също не по-малко световно известен, сънародник - Жан Бодрияр, автор на оригиналната концепция на същността, ролята и значението на симулакрите и симула-циите в съвременния обществено-исторически, публичен и частен живот на хората от ХХ век.12 Тази уникална творба Бодрияр публикува почти десетилетие и половина след бест-селъра на Дебор за обществото на спектакъла. А в нея много интригуващо и задълбочено се разкриват и анализират фаталните ефекти и последици от конвейерното производство и пот-ребление на всевъзможни илюзии, симулакри, симулации, химери и масови халюцинации, значителна част от които се организират и атрактивно разиграват под бойните знамена на определени - целенасочено, но и инструментално създадени и користно прилагани - утопии.

В този аспект днешният колосален сблъсък между Запада и Русия не прави из-ключе-ние, защото по познат навик и неизкоренима привичка повтаря стари маниери и грешки. И понеже, както вече се е случвало неведнъж, Западът не може, не иска да се лиши от екстрите и услугите на съблазнителните, но и, заедно с това, гибелните последици от утопиите, които щедро предлага, гръгласно рекламира и чрез всякакви прийоми и средства натрапва. Защо-то, от една страна, за пореден път и по банален начин Западът вади и „отупва от нафталина“ на историческата забрава старите и днес обилно допълнени и усъвършенствани русофобски нагласи, а - от друга - не предлага нищо ново, различно и по-атрактивно от добре познатите, вече досадно втръснали от употреба свои исторически визионерства и неистови апетити да похити и разфасова Русия, при това възползвайки се от исторически амортизираната утопия за човешките права. А по този повод си заслужава да се отбележи един знаменателен факт, но и две сериозни научни издания, чийто автор е извънредно популярният и световно изве-стен харвардски професор Самюел Мойн, който първоначално публикува статия, предизви-кала истински фурор в научните и медийните среди, а след това - преди две години, и моно-графия, посветена на смъртта на последната американска утопия - за човешките права.13 Не бива да забравяме още и печалния факт, че именно тази утопия или фундаментална илюзия стоеше в основата на западната пропаганда, но и идеология срещу политическите режими в бившите социалистически страни, но и че тя тотално манипулираше обществата им. А там, където се разполагат и властват подобни изкусителни, но зловредни феномени, винаги из-никват, но и се развиват в и чрез определени събития опасни техни ефекти, но и последици.

Аморалната проституция на западните медии по повод на въоръжения конфликт в Украйна се разкрива в пълна степен във фалшивите им твърдения, че, покрепяйки нацист-кия и криминално-олигархичен режим на Зеленски, мислят за украинския народ, макар на дело да го жертват и то докрай, за да постигнат военен разгром на Русия в прокси-войната.

Ако човек гледа, слуша и вярва на западните, както и техните филиални киевски ме-дии, следва да бъде твърдо убеден, че украинските въоръжени сили храбро, доблестно, ор-ганизирано, дисциплинирано и стратегически отстъпват, а руските сили, луганските и до-нецките милиции позорно, страхливо, хаотично, тактически, пък и много бавно настъпват.

Избирателно подбраните картини от военните действия, конвейрното производство и разпространение в глобалното медийно пространство на всевъзможни фейк-новини и пр. не скриват или премълчават факта, че Третата световна война против Русия е подготвяна и започнало доста по-отдавна, а не точно сега и във връзка с актуалните събития и сражения. Доказателство за това са безпарнодните им признания и хвалби за хибридните войни, които са започнали преди години с единствената цел да дискредитират, провокират, изолират, но и унищожат Русия, за да могат след това да сложат ръка и върху огромните й русурси и т.н.

Клишираните, сервилно обслужваните и лакейски допълваните от близките до ком-прадорските политически елити и режими в много страни, медии са ярко, а и несъмнено доказателство за подобен грандиозен цинизъм, антидемократизъм и зловещ антихуманизм. А подобна тенденция е гостоприемно възприета, но и с безумна радост подкрепяна и у нас от страна на лакейски обслужващите днешните русофоби и компрадори електронни медии.

Ще дам и един очеваден, но и многозначителен пример. Трети ден вече българските медии тотално мълчат и не смеят да афишират, или коментират острата критика на римския папа, който публично сподели, че лаят на НАТО пред вратите на Русия е причина за днеш-ните трагизми. Ще допълня, че руските медии, журналисти и анализатори не пропуснаха случая с нескрито задоволство и голяма радост да тиражират, а и коментират това изказване. Но те пропуснаха да направят по-дълбочинни теоретически и аналитични сондажи на това знаменателно и многозначително изказване на папа Франциск, а също и неговото желание да посети Москва и да се срещне там с Путин, но не и с Зеленски в Киев, или на друго място. А подобни факти заслужават много сериозен, а и комплексен теоретически анализ. В случая ще се ангажирам само с някои аспекти на многозначителното изказване на папа Франциск.

Първо, добре запознатите с биографията на папата знаят за неговите младежки сим-патии към теологията на свободата, теологията на революцията или теологията на народ-ната църква, които имаше огромна историческа популярност в Латинска Америка. Тази ори-гинална теология по уникален и атрактивен начин съединяваше католицизма с марксизма, религиозния пацифизъм с революционния копнеж, но и публично афишираше Исус Христос като революционер, създател и апологет на веруюто за един нов - справедлив, равноправен, мирен, а и солидарен - свят. Именно заради този бунтовен и антикапиталистически патос на теологията на свободата, революцията и народната църква ЦРУ предизвика и специален Ва-тикански събор, на който тя беше дискредитирана, но и обявена като забранена. Като после-дица от решенията на този събор бяха отстранени едни от най-популярните в Латинска Аме-рика кардинали и епископи, стоящи доста близко до, или явно изповядващи опасната тео-логия, а някои даже и убити от наемници, които така и не бяха разкрити, а пък и наказани.

Второ, този аспект не е най-важен в мотивацията на папа Франциск за изказването му по случай подкрепяната днес от НАТО прокси-война на територията на Украйна. Много по-съществен от него е друг контекст или ракурс. А в този контекст днес трябва да си при-помним недвусмисленото и категорично изказване на Збигнев Бжезински, че след края на комунизма идва времето да се извърши и окончателната разправа с православието. Но и този аспект също не бе най-съществен за папа Франциск, въпреки че не е без значение за политиката на Ватикана в православните държави, общества, нации, народности или етноси. Защото едва ли папата иска да бъде истински защитник на православието в днешния свят.

Трето, най-съществената, вероятно, причина за подобно остро критично изказване на папа Франциск е, че с безразсъдството и безграничната си лакомия Западът реално слага прът в колелото на тенденцията, която от самото си избиране папата се опитва да прокара. А тя е свързана с ново историческо възкресение, обновление и разширяване на географията на екуменическите стремежи, опити на папата в съвременния глобален свят. Ако погледнем и оценим посещенията му в различни краища на света, както и произнесените в тях негови публични речи, несъмнено ще се убедим в страстното му желание да вдъхне нов живот на екуменическата кауза, която за него е сякаш изключително сакрална за неговия мандат. Той посети страни и народи, в които исторически дълготрайно, но и традиционно се практикуват много и дори противостоящи помежду си религии и църкви, в т.ч. и такива от мюсюлман-ския свят. Едва ли някой разумен човек може да си представи, че подозрителността и дори омразата на мюсюлманите към бруталността, хищничеството и перверзията на САЩ могат да се игнорират и преглътнат толкова лесно, а и бързо от тези народи и конфесионални общ-ности, които преди години бяха обявени пред целия свят като терористи и екстремисти, ма-кар, че знакови творци като Ноам Чомски отдавна и по най-безспорен, аргументиран начин показаха и доказаха, че всъщност най-големият държавен екстремист и терорист са САЩ.

Успоредно с подобни дискректни мотиви и публично неоповестени аргументи, папа Франциск, със сигурност, изпитва много сериозни тревоги и притеснения от безогледната и брутална агресивност на англосаксонския протестантизъм, който явно цели да дискредитира и отстрани безпардонно католицизма от неговата важна роля в сегашния глобализиран свят.

Днес вече става напълно ясно, очевадно и несъмнено перверзното и инструментално символно развенчаване, но и многопосочното унищожаване на секуларизирания обществен свят, на неговите безспорни и огромни исторически и културни завоевания, успехи и соци-ални придобивки от страна на постмодернистката истерия, а, по-точно, и от безгранично, и безцеремонно развилнялия се неолиберален глобализъм, космополитизъм и мултикултура-лизъм, които ускорено, но и мащабно хързулнаха света и човечеството по наклонената и ги-белна плоскост на умишлено възкресената от Запада, а и с всички сили, или прийоми нала-ганата реконфесионализация в глобален, континентален, регионален и национален план. И ако някога Маркс бе разобличил не само вампирската същност на капиталистическия начин на производство и хищническата природа на западния свят, но и господстващите в и заради тях религии, конфесии, или деноминации, то днес вече независимо от и въпреки публично гръмогласно оповестяваните светли хоризонти, но и гарантирани пълномощия на Вярата и Църквата реално и ескалиращо конфесиите се превръщат в слугини и наложници на Пазара, който вече не се опитва да маскира бруталните или перфидните си атаки, а и вреди спрямо Демокрацията и мнимия Хуманизъм, лансиран чрез всякакви модни идеологии и управлен-чески стратегии като глобализма, космополитизма, мултикултурализма и джендъризма.

Сега повече от когато и да било другаде в историята напълно се разобличиха опиат-ните възможности и многопосочно демонстрираните безогледни стремежи или копнежи на сервилно обслужващите олигархичните транснационални корпорации и елити от Запада да превърнат в удобни и полезни за тях инструментално конструираните и всячески натрапва-ните в света граждански религии14, които безцеремонно изместват традиционните. А добре запознатите с историята и еволюцията на западните граждански религии изследователи зна-ят отлично, че корелацията на тези светски религии нерядко и плътно е обвързана с дискрет-ните, или безцеремонно оповестяваните и всячески налаганите геополитически планове за световно или поне за национално господство, за сметка, в ущърб на традиционните религии. Едва ли е необходимо тук и сега да привеждам имена и цитати от знакови произведения на автори, като Е. Фьогелин, Р. Арон15, К. Дойчман, М.Уолзър16, У. Коноли, Л. Спруцо, В. Гу-риен и Е. Джентиле17, разкриващи (по безпрецедентен начин) зависимостта и функционал-ната обвързаност между някои такива религии с нацизма, фашизма и други тоталитаризми. А днес отново, за пореден път на човечеството се предлагат и безцеремонно натрапват също такива фалшиви, илюзорни граждански, псевдо-хуманитарни и квази-демократични рели-гии, които в действителност откъсват света и го противопоставят на обективната истина за сега битуващите реалности, а и за правилната оценка на хода и ефектите от събитията в тях. Поради тази причина за никой съвременник вече не е тайна, че не само религията е опиум за масите, както някога оригинално показа Маркс, но и че идеологията, пропагандата, поли-тическата демагогия, кресливият, арогантен и брутален популизъм са реално невъзможни без тоталната си зависимост и сервилността си към диктатурата на западния олигархичен цивилизационен модел за историческо форматиране и доминиранe над света и човечеството. Да не говорим/пишем и за безпрецедентния исторически възход, но и успех на виртуалната икономика, на изкуствено сътворените грабителски банково-финансови балони, които опус-тошиха и напълно разориха милиони човешки депозити, ипотеки и съдби в Западния свят. Оказа се, че и съвременната икономическа политика е също опиатна по своите изконни ге-неалогически предопределения и зависимости от хищническата и фалшива природа на за-падната цивилизация, от безграничните й копнежи, но и стремежи да заграби и подчини на своите перверзни капризи и низки потребности целия свят, да постави човечеството в нерав-ноправно, унизително, позорно и трагично положение, давайки му само дребни огризки, до-като олигархичните й елити и транснационални господари присвояват незаконно и брутално богатствата на планетата, или на много страни и народи. А подобна тенденция няма как да не провокира съответни отбранителни, протестни или бунтовни реакции в целия свят, които сега се проявяват в дискретно афиширания неутралитет, или в конюнктурното и комформно гласуване на привидна подкрепа за диктатите на евро-атлантиците, без, обаче, да е сигурно, че в утрешния ден, при едно историческо катаклизмено разместване на пластовете в геопо-литически аспект тя няма да променят радикално и доста бързо решенията си и да изоставят Запада най-вече заради униженията и мъченията, на който той е подлагал техните народи.

Все по-ясно, контрастно и релефно се забелязва, но и усеща, че тотално изгубилият разума си, но и вманиачил се във фикцията си за световно господство Запад неистово и кон-вейерно произвежда, разпространява и принуждава човечеството да консумира илюзорните си фикции и тълкувания за сега разиграващите се драматични събития. Най-странно, при това не само тъжно, но и комично е, че евроатлантическият Запад вече реално живее в умиш-лено създадените от него паралелни светове, а и вярва безусловно на собствените си лъжи. А Историята не познава и не признава дълготрайно господство на подобни илюзии, защото винаги намира съответни проходи, начини, форми и средства след време да ги разобличи. Впрочем, човечеството не бива да се надява на подобно разобличение в необозримо време, защото динамично развиващите се процеси и реалности днес вече го правят по явни начини. А отдавна - исторически, но и екзистенциално - е доказано (по всевъзможни и категорични начини), че изтрезвяването от подобни опиумни трансове, откъсването от гравитацията и смъртоносната радиация на такива наркотични изкушения и сладострастия винаги са били съпровождани от изключително големи, но и страшни, трагични разочарования и прекалено тежки преживявания, страдания и болки от тези, които преди това са им повярвали в тяхната неимоверна, чудотворна, всемогъща природа, функционалност и ефективност в практиките.

Що се отнася до поставените от Кремъл генерални цели на специалната военна опе-рация - демилитаризация и денацификация на Украйна, - те са органично свързани и взаимо-обусловени. Първо, защото историята не познава нацистки или фашистки режим, който да не притежава и оптимално използва стремежите и опитите си за оптимална милитаризация на подвластните му държави и общества, но и, второ, понеже тази фатална корелация има прекалено дълга историческа биография, която съвсем умишлено се скрива или премълчава.

Впрочем, Маркс в немалко свои произведения засяга солидно и въпроса за опасната диалектика между експанзиите на капитализма и милитаризацията на държавата, социума и дори на езика във всекидневното общуване на хората, чрез които дискретно ги „завербува“.

Назад в годините световно известният норвежки учен Йохан Галтунг - основател и дългогодишен ръководител на авторитетния Институт за изследване на мира в Осло, носи-тел на много авторитетни и високи международни награди за миротворческата му дейност, лауреат на алтернативната или на анти-Нобеловата награда, почетен доктор на няколко от най-престижните университети в света, но и радушно, перманентно канен за самостоятелни лекционни курсове в повече от 50 от високопоставените в международните ранг-класации университети, пък и автор на знаменитата концепция за структурното насилие, - на научна конференция, проведена през 1980 г. в Москва, предизвика истински скандал с тезата си, че след 10 години Берлинската стена ще бъде срутена, а после СССР ще се разпадне. Когато през 1991 г. идеята му, обаче, беше потвърдена от неочаквания и позорен разпад на СССР, предизвикан от собствения му партиен и държавен елит, американските учени, експерти и анализатори нарекоха Галтунг Нострадамус-2. Неговото пророчество и днес все още про-дължава да се изучава, коментира и тиражира в немалко западни медии, но и публикации от най-различен тематичен калибър, в т.ч. и пряко, или косвено посветени на разпада на СССР. А в основата на феноменалните предсказания на Галтунг лежат неговите сериозни теорети-чески анализи на вкостеняването и бюрократизирането, елитаризирането, идеологическото ерозиране и моралното дискредитиране на управляващите политически и финансови елити. Най-важното, обаче, в неговите теоретически анализи и заключения е свързано с неотврати-мите процеси на ескалираща фашизация на западния свят, поради тоталната комодификация на всички жизнени сфери, неразумна и спекулативна финасиализация, преднамерено и без-разсъдно убийство на реалната икономика, растеж на нравствената деградация, безработи-цата, социалното отчаяние и безперспективност на растящи социални слоеве и т.н. Но в по-сока на неизбежната и фатална комодификация, заради глобализационните апетити на капи-тала, а и на произтичащата от нея тоталитаризация на всички жизнени сфери в западните общества преди него специално обръща внимание Ги Дебор, който в знаменитата си творба „Обществото на спектакъла“ и последващите Коментари към нея по категоричен и недвус-мислен начин описва и обяснява защо и как ще се произведе исторически трагичния залез на западната цивилизация, както и на нейната имперска нарцистичност, а и безцеремонност. Същевременно, обаче, преднамерено, а и всячески се премълчава и скрива от общественото внимание друга историческа прогноза на Галтунг: че в периода между 2020-2025 г. САЩ ще загубят лидерството и монопола си в глобалното пространство, а държавата им ще пре-търпи много радикални, а и мащабни преустойства вследствие на вътрешните й конфликти. Впрочем, за неизбежния исторически крах на американската империя са известни и много други черни и кошмарни за съдбата й пророчества от страна на други авторитетни учени. В този контекст е достатъчно само да спомена предизвикалия истински фурор и скандал бест-селър на Т.У. Читтам „Крахът на САЩ. Втората гражданска война. 2020“18, в която автори-тетният експерт по въпросите на националната сигурност твърде убедително, но и солидно аргументирано доказва, че гибелта на световната хегемония на САЩ е неизбежна и реална.

Русия непременно ще победи във военния сблъсък със САЩ и неговите сервилни ва-сали, просто защото няма друга алтернатива. Ястребите на НАТО вероятно са забравили или не са разбрали правилно изказването на Путин „за какво ни е свят и мир без Русия“. А изправени пред дилемата „победа или смърт“ руснаците знаят отлично как самоотвержено, докрай, т.е. до Победа да се сражават против всякакъв, дори и превъзхождащ ги в числено, или информационно-медийно отношение единствен, или твърде многоброен противник.

Освен това те притежават и ефектно използват и един невероятно голям и най-силен коз - диалектиката между правдата и силата. И може да се каже, че в този контекст те са неафиширани твърди и непреклонни последователи на избор, който предлага, а и на когото залага Карл Маркс. Става дума за многократно използваната от него опозиция за силата на правото и правото на силата. А Маркс превъзходно е описал и анализирал редица случаи и важни исторически събития, в които хищническият, но и безцеремененен капитализъм в опита си на всяка цена и с всички средства да окупира чужди страни и народи и да наложи над тях своето госпосдство, а и да си осигури голяма плячка и облага от своята аморална, в т.ч. и милитаристична експанзия над други държави, нации, народи, или етноси, винаги е залагал на правото на силата, а то винаги е конюнктурно обусловено, временно и несигурно. Никога и никъде той не е можел да убеди обществеността, че използва обратния принцип - силата на правото, независимо, че всячески се е опитвал чрез всевъзможни спекулация и ма-нипулации на масовата психика и общественото съзнание да формира такива настроения. Още повече, защото разнообразните - правни, политически, икономически и други - закони, на които е залагал никога, а и никъде не са притежавали символния ореол и действителната същност на нравствени, справедливи, равноправно и правилно използвани за всички хора.

За разлика от ненаситните, вероломните, арогантните, бруталните и циничните капи-талисти, руснаците, като искрено и дълбоко вярващ православен народ, многократно са до-казали в драматичната си история, че залагат винаги на силата на правото и дори на нещо още по-важно и по-значимо - на силата на правдата, а не на квази-правдата на силата. Ето защо победата им над Запада е сигурна, въпреки, а и независимо от срока, в който ще дойде.

В този ракурс влизаме в деликатното смислово, ценностно-нормативно пространство и на още една сложна и трудна за практическо разрешаване проблема. А тя се отнася до ес-теството, характера на специалната операция, или на военния сблъсък на Русия с НАТО. В историята, науката, по-специално в обществените и най-вече във военните науки се е писало и говорило твърде много и доста отдавна за справедливата, оправданата, неизбежната война.

Въпреки и независимо от факта, че справедливостта и оправданието са значими тер-мини от категориалната палитра на етиката, почти не се е писало и говорило за моралната война, понеже винаги, когато се описват и анализират военни действия, неволно и едва ли не задължително на повърхността изплува старата максима, че на война всичко е позволено.

В сегашния тежък и заплащан с големи жертви военен сблъсък, или дори най-точно казано, в сегашната Трета световна война между Запада и Русия, обаче, руските воини де-монстрират нещо исторически невиждано и нечувано - морално отношение към своите про-тивници, а и пленници. За разлика от тях украйнците, подучвани и всякак подстрекавани от американските и други натовски инструктури и политици, залагат на очевидни и крайно безнравствени средства и техники, за да си осигурят временно надмощие в дадени сражения.

Пред очите на целия свят и най-вече пред очите на лакейски проституиращите медии, украйнците използват безчовечни техники и бойни практики на естремистки и терорис-тич-ни организации, по-специално на такива, които ИДИЛ показа, а също на такива, които бяха задкулисно конструирани, импулсирани и медийно оправдавани от техните скрити кукло-води - американските военни и политически сътрудници и инструктури, докато не се стигна и до неочаквания за последните (но исторически не пръв) казус, при който екстремистите и терористите се обърнаха против своите подстрекатели, спонсори и съветници. Така стана в Сирия и в Афганистан. А сега деморализацията, предаването в плен на украйнски военни е дискретен симптом за ерозия на вярата им в силата и в правотата на американците и НАТО. По този повод си заслужава да се отбележи фактът, че подкрепата и оправданието от НАТО на екстремизма и тероризма на украйнските въоръжени сили и особено на наемниците в тях, не могат по никакъв начин да избегнат неизбежният срам и позор за САЩ и техните васали, или безропотни слуги в края, т.е. при неминуемата победата на руснаците в този сблъсък.

Вече е публична тайна знаменателният факт, че в действителност и в реално време днес Русия провежда сложна и трудна, лишена от всякакъв досегашен исторически аналог, военна операция не само срещу ВСУ и натовските им спонсори и преки ръководители, но и срещу световния Терористки Интернационал, който е мобилизиран и подкрепян от НАТО.

Но има и още нещо, което е, от една страна, трагично, а и - от друга, - комично. Става дума за терористичните тактика на украйнските военни да взимат и използват цивилно насе-ление като жив щит, или да се разполагат в жилищни квартали и блокове, за да затруднят и забавят максимално трагичния изход от бойните действия на руските бойци, донецките и луганските милиции. А кой нормален, почтен, морален и разумен човек би одобрил, или оп-равдал подобна военна тактика! Още повече, че тя е, очевидно не единствено и толкова сим-вол и въплъщение на аморалност и цинизъм, колкото на явна, а и неприкрита страхливост. И по тази причина, армии, залагащи ва банк на подобни нечестни бойни тактики, неизбежно, макар и независимо кога и къде във времето, или в пространството, ще бъдат морално изоб-личени, публично опозорени и ще се превърнат в обект на исторически присмех и унижение. А това със сигурност ще засегне, подкопае авторитета и на техните ментори, но и спонсори.

В контекста на лаконичното, но и бегло анализиране на сега разиграващия се военен сблъсък между милитаристичния и ненаситен Запад и Русия се откроява много контрастно и една друга, изключително съществена и значима разлика, или особеност. Тя се отнася до кардиналното различие между американската и руската религиозност. А, погледната през смисловата и оценъчно-интерпретативната оптика на тази опозиция, историята на САЩ, както и тази на нейните сегашни поддръжници или, по-точно, сервилни лакеи и безропотни слуги, илюстрират безостатъчно, че в „тънките сметки“ на вярващите американци никога не изчезват, а стоят с огромна сила или даже с основна значимост печалбата и користолюбието. В отличие на тази неизменна портретна характеристика на американските вярващи, руските вярващи исторически, а и в сегашната тежка ситуация доказват, че за тях е от първостепенна ценност и важност са безкористието, всеотдайността, самоотверженоста и саможерт-вата. Освен това западният човек, а най-вече американският му тип винаги - исторически и актуално - се боял като дявол от тамян от сражения на негова територия или ако му се нало-жи да жертва комфорта, придобивките, облагите, спокойствието и жизнения си стандарт. И в този смисъл, днес, когато западният човек пряко не участва в бойните сражения, но е само техен зрител, слушател, читател и коментатор, обаче, попада и то не по негова вина, а заради меркантилността и историческото късогледство на своите политици в ситуация на неизбеж-но, а и мащабно затягане на коланите, обедняване, безработица и пр., рано или късно ще се осъзнае, защото още сега вижда негативните последици от безумието на своите властници. А когато това се развие с пълна сила и мощ, няма друга алтернатива за западните идеолози и политици, медийни проститутки и др. съратници, или сподвижници, освен те да бъдат по-зорно заклеймени, или дори религиозно дамгосани от масите, които са обрекли на лишения.

За разлика от американските и западните вярващи, руските многократно са доказали и то не на думи, а на дело, че могат, когато се наложи, да се жертват безкористно, всеот-дайно, самоотвержено и дори себепожертвователно в името на Отечеството си, но и да тър-пят всички и всякакви лишения, мъки и страдания, които техните врагове са им наложили. Ето защо всички и всякакви стремежи, или опити на бруталния и ненаситно лаком Запад да обезвери, обезкуражи, разедини и унищожи единството и вярата на руския народ в Правда-та, са априорно и неизбежно обречени на пълен крах, независимо от това кога той ще стане. Консолидацията на руското общество, на руския народ върви с ескалиращи темпове, което е в тотално противоречие с неистовите желания на Запада те да се забавят, или елиминират.

И, накрая, един проблем за по-далечното историческо бъдеще. През изминалите бли-зо четири десетилетия в СССР и после в Русия горчабовската „катастройка“ и елциновската бандитска вакханалия и сервилност към Запада положиха всички сили, за да развенчаят, ос-квернят и унищожат паметта за историческите заслуги на Й.В. Сталин. Независимо от и въп-реки тези усилия, всички демоскопски изследвания на най-авторитетните социологически институти и агеници в Росия показват изключително високото равнище на историческата признателност и благодарност на руския народ към реалните заслуги на този велик държа-вник, без това да означава сляпо и безогледно отношение към извършените престъпления по време на сталинизма. А този деликатен феномен или процес засяга публичния авторитет и историческия статус и на В.В. Путин. Без да съм сталинист, обективно преценявайки раз-виващата се днес глобална, изключително сложна, а и тежка обществено-историческа ситуа-ция, определено смятам, че победата на Русия в сблъсъка между нея и евро-атлантическия свят неизбежно ще породи масов култ в Русия и не само там към личността на Путин. Между другото, той - по разбираеми причини - направи доста за изтласкването „в сянка“ на паметта и обичта на руснаците към Сталин. Така или иначе обаче, съдбата и на двамата е свързана с триумфа в сблъсъка с огромни вражески сили в две поредни световни войни - Втората и Тре-тата, която се развива днес. И ако на Сталин му се налагаше да воюва срещу Хитлер и не-говите съюзници, но заедно със западните му съюзници - САЩ, Великобритания и Фран-ция, днес Путин трябва да води борба самостоятелно против целия евроатлантически свят. Впрочем, с гръмогласно медийно и политическата рекламираната набързо сформирана ру-софобска коалиция от повече от 40 държави, огромната част от чиито елити са сервилни, но и компрадорски рекрутирани от „сивите кардинали“ на глобалните исторически процеси, или от страни, които са тотално зависими, но и изпаднали в тежки, продължителни струк-турни кризи, както, например, е случаят с България, е повече от ясно, че, в края на краищата, илюзиите им да получат някое дребно късче от жадуваната тлъста плячка от големите иг-рачи ще останат напразни, така както стана с подобни ангажименти при агресията в Ирак и Сирия. В този аспект Третата световна война е безспорно по-сложна и по-тежка от Втората. Освен това заради огромните - парични, оръжейни, политически, медийни и други - ресурси, които настървеният докрай евроатлантически Запад ескалиращо дава на украинския нацист-ки, антидемократичен и безчовечен олигархичен режим на В. Зеленски, вероятно, могат и да усложнят, но и забавят окончателния развой от военния сблъсък между Русия и Украйна.

Заслужава да се отбележи многозначителният факт, че за изграждането и утвържда-ването на ескалиращ култ на Путин най-напред заговориха западни медии и експерти. Още през 2001 г. Би Би Си лансира и нееднократно коментира тази възможност, или тенденция. След тях и други западни (френски, италиански, немски и пр.) медии поставиха този въпрос, разбира се, като цяло, представяйки, а и тълкувайки го съвсем целенасочено, избирателно и инструментално, с оглед и на публично неафишираните западни геополитически сценарии, а след тях чевръсто заговориха и се разписаха петите колони в Росия на западни централи.

Научните изследователи в обществените науки все по-ясно съзират и отчитат дина-мично набиращата скорост и инерция тенденция на оформянето на самостоятелен дял в тях - путинология, който е посветен на изучаване, обяснение и тълкувание на идеите и дей-ствията на руския президент. И макар Путин категорично да заяви в интервю, че в Русия ни-кога повече не може да възникне култ към личността на държавния глава, фактите показват обратното - вече има и солидна колекция от книги от сферата на путинологията, при това, естествено и обяснимо, ангажирани с амбивалентни, или полярни модуси на дискурсите.19

Краят на световните войни, особено триумфът в тях пораждат неизбежно симпатии, признателност и дори култ към главния герой в подобен грандиозен исторически спектакъл, който се разпространява не само в победилата страна, но и в целия свят в съответната епоха. Както някога Сталин, така и очаквано днес Путин (след края на Третата световна война) се превръщат в безспорни, авторитетни и световно-признати от много страни и народи архи-текти на Нов световен порядък. А такива исторически заслуги обикновено не минават без създаването, но и разпространението на култ към победителя. Така че, на В.В. Путин ще му се наложи да се срещне с култово отношение към неговата държавническа личност. А какво ще стане след като подобен култ се развие, това единствено Историята вбъдеще ще покаже. На нас, като изследователи, се полага мисията да анализираме и обясним такива процеси и ефекти без, разбира се, да претендираме за всеобхватност, а и точност на техните прогнози.

Бележки:

1 Виж подр.: Шпенглер, О. Закат Европы. Очерки морфологии мировой истории. В 2 т. М., Мысль, 1993.

2 Виж подр.: Бодрияр, Ж. Илюзията за края, или Стачката на събитията. С., ИК Критика и хуманизъм, 1995, а и: В тени молчаливого большинства, или Конец социального. Екатеринбург, изд. Урал. университета, 2000.

3 Виж подр.: Гуно, Ж.-М. Краят на демокрацията. С., ИК Христо Ботев, 1997.

4 Виж подр.: Брюкнер, П. Меланхолия на демокрацията. С., Любомъдрие, 1997.

5 Виж подр.: Левицки, С., Д. Зиблат Как умират демокрациите. С., Сиела, 2019.

6 Виж подр.: Бадью, А. Век. М., Логос, 2016; Истинная жизнь. М., РИПОЛ-Классик, 2019; Можно ли мыслить политику. М., Логос, 2005; Загадочное отношение философии и политики. М., ИОИ, 2013.

7 Виж подр.: Рансьер, Ж. На краю политического. М., Праксис, 2006.

8 Виж подр.: Вирно, П. Грамматика множества. М., Ад Маргинем Пресс, 2021.

9 Виж подр.: Мизов, М. Политическите илюзии. С., ЦСИПИ, Фондация „Солидарно общество“, 2021, електронно издание - PDF-формат. ISBN 978-954-2982-43-2 // https://mizov.wordpress.com/

10 Виж подр.: Мизов, М. Политическите утопии. В 2 т. С., ЦСИПИ, „Солидарно общество“, 2022, електронни издания в PDF-формат. ISBN 978-954-2982-44-9 и ISBN 978-954-2982-45-6 // https://mizov.wordpress.com/.

11 Виж подр.: Дебор, Г.Э. Общество спектакля и Комментарии. М., Опустошитель, 2020.

12 Виж подр.: Бодрийяр, Ж. Симулякры и симуляции. М., ИД Постум, 2015.

13 Мойн, С. Последната утопия: правата на човека в историята. В 2 части. Публикувана в сайта на Marginalia.

14 Виж подр.: Мизов, М. Гражданските религии. С., Авангард Прима, 2021.

15 Виж подр.: Арон, Р. История ХХ века. Антология. М., Ладомир, 2007, с. 168-190.

16 Виж подр.: Уолцер, М., О терпимости. М. Идея Пресс, Дом интеллектуальной книги, 2000.

17 Виж: Джентиле, Э. Политические религии: между демократией и тоталитаризмом. СПб., Вл. Даль, 2021.

18 Виж подр.: Читтам, Т.У. Крах США. Вторая гражданская война. 2020. М., Книжный мир, 2010.

19 Виж: Айзикофф, М., Д. Корн Путин и Трамп. М., Литагент, 2020; Бьюкенен, П. Секреты глобального пу-тинизма. М., Алгоритм. 2015; Киссинджер, Г.А. Понять Путина. Политика здравого смысла. М., Алгоритм, 2015; Олкотт, М.Б. Владимир Путин и нефтяная политика России. М., МЦ Карнеги, 2005; Парвулеско, Ж. Путин и Евразийская империя. СПб., Амфора, 2006; Понс, Ф. Месье Путин: взгляд из Франции. М., Кучково поле, 2015; Саква, Р. Путин: выбор России. М., Олма-Пресс, 2005; Саймс, Д. Путин и Запад: не учите Россию жить. М., Алгоритм, 2015; Хардинг, Л. Никто кроме Путина. Почему его признает российская система. М., Алгоритм, 2015; Хатчинс, К. Путин - Москва. М., Олма Медиа-Групп, 2012; Хинштейн, А. Конец Атланти-ды. Почему Путин никогда не станет Горбачемым. М., Олма Медиа-Групп, Абрис, 2018.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели