/Поглед.инфо/ Един от най-силните документи на военните години

Рядко правно-нормативен документ получава такава слава като заповедта на Народния комисар по отбраната на СССР И.В. Сталин № 227 от 28 юли 1942 г., който придобива неофициалното име "Нито крачка назад!". Публикуван в самото начало на Сталинградската битка, той отразява развитието на критичните за Червената армия събития през лятото на 1942 г. на южния фланг на съветско-германския фронт.

До средата на юли Вермахтът проби съветския стратегически фронт на дълбочина 400 км и започна настъпление в големия завой на Дон към Сталинград и Кавказ. По време на контраатаката войските на новосформирания Сталинградски фронт (командван от маршал С. К. Тимошенко) загубиха повечето от танковете си, загубиха бронирания си "юмрук" и не успяха да променят ситуацията към по-добро.

На 24 юли съветските войски напускат Ростов на Дон. В същите дни противникът нагоре по течението на Дон в района на село Клецкая (230 км северозападно от Сталинград) заобиколи главните сили на 62-ра армия, в резултат на което имаше пряка заплаха от пробив на Вермахта към града на Волга.

По-нататъшното широкомащабно отстъпление на Червената армия заплаши Съветския съюз с военно поражение и загуба на независимост. В заповед № 227 властите, може би за първи път от началото на войната, с такава откровеност казаха истината за реалното положение на фронта. Стратегическата инициатива, прихваната от германците в резултат на зимната офанзива край Москва, отново се оказа загубена.

До края на юли 1942 г. нацистите окупираха територия, на която до началото на войната живееха повече от 70 милиона души, произвеждаха се повече от 50 милиона тона хляб и 10 милиона тона метал годишно, СССР вече нямаше предимство пред врага нито в човешки, нито в материални ресурси.

Патосът на заповед № 227 се свеждаше до следното: „Да отстъпваш по-нататък означава да съсипваш себе си и съсипваш Родината си в същото време ... Отсега нататък железният закон на дисциплината за всеки командир, войник на Червената армия, политически работник трябва да бъде изискването - нито крачка назад без заповед от висшето командване ".

При крайно неблагоприятното развитие на събитията се прояви недостатъчната способност на висшия команден ешелон на съветските въоръжени сили да предвижда действията на противника, да управлява и контролира големи маси от жива сила, бронирани машини и други бойни средства. Но пораженията до голяма степен се дължат на психологическата депресия на много военнослужещи, изразен в синдрома на отстъплението.

В липсата на ред и дисциплина непосредствено в частите и подразделенията вижда една от основните причини за отстъплението Народния комисар на отбраната на СССР и върховния главнокомандващ И.В. Сталин. В заповед № 227 той категорично изисква от военните съвети на фронтовете и преди всичко от командващите фронтовете „безусловно да премахнат отстъпническите настроения във войските и да потиснат с желязна ръка пропагандата, че можем и трябва да се оттеглим по-нататък на изток, че такова отстъпление няма да донесе съществена вреда" , да отстраняват от длъжност и изпращат в Щаба на Върховното командване за последващо изправяне пред съда на военен трибунал "командирите на армии, които са допуснали самоволно оттегляне на войските от позициите им, без заповед на командването на фронта” .

Заповедта задължава командващите армии да предприемат подобни мерки по отношение на командирите и комисарите на корпуси и дивизии, допуснали неразрешено изтегляне на войски, а последните - по отношение на командирите и комисарите на полкове и батальони.

Командирите, комисарите и политработниците на роти, батальони, полкове, дивизии, отстъпили от бойни позиции без заповед на старшия командир, са обявени в заповедта за „предатели на родината“, с които трябва да се разправят безмилостно: „Паникьорите и страхливците трябва да бъдат изтребвани на място ." От контекста на документа се разбира, че под паникьорите и страхливците също се разглеждат и войници и сержанти, които „са повлекли други войници в отстъпление и отворили фронта пред врага.“

Като една от най-важните репресивни мерки срещу виновните заповед № 227 определя въвеждането на наказателни формирования в Червената армия. Военните съвети на фронтовете, техните командири бяха инструктирани „да формират на фронта от един до три (в зависимост от обстановката) наказателни батальони (800 души всеки), където да се изпращат средни и старши командири и съответните политически работници от всички родове войски, виновни за нарушаване на дисциплината поради малодушие или нестабилност, и ги постави на по-трудни участъци на фронта, за да им даде възможност да изкупят престъпленията си срещу Родината с кръв .

В рамките на армиите бяха формирани от пет до десет наказателни роти от по 150-200 души всяка, където бяха изпратени обикновени войници и младши командири по същите причини.

В рамките на всяка армия също бяха формирани три до пет заградителни отряда (до 200 души всеки), като заповедта предписваше да ги поставят в непосредствения тил на нестабилни дивизии и да ги задължават да стрелят на място по паникьорите и страхливците в случай на паника и безпорядък оттегляне.

По-късно на много "коментатори" подобни мерки изглеждаха ненужно жестоки. Да се каже така означава да се подцени безпрецедентната острота на оперативната обстановка. Достатъчно е да цитираме само една фраза от директивата на Щаба на Върховното командване на командващия войските на Югоизточния и Сталинградския фронт от 9 август 1942 г.: „Върховното главно командване задължава както генерал-полковник Еременко, така и генерал-лейтенант Гордов да не пестят сили и да не се спират пред никакви жертви, за да защити Сталинград и да победи врага“ .

Много командири и бойци приеха заповедта "Нито крачка назад!" като допълнително и мощно средство за укрепване на издръжливостта на войските. „Заповедта на другаря. Сталин е справедлива и навремененна, - каза на митинга командирът на картечния ескадрон на 20-и гвардейски кавалерийски полк старши лейтенант Компаниец. „Сега аз самият, независимо от лицата, ще призова страхливци и паникьори към ред. Родината ще загине, ще загинем и ние“.

Някои дори се оплакаха, че документът е публикуван с известно закъснение. Червеноармеецът от 1034-ти пехотен полк Найман каза: „Ако тази заповед беше издадена в началото на юни, нашата дивизия нямаше да се озове в района на Сталинград, а щеше да се бие усилено за Украйна“.

Впечатленията от заповедта, записани от специалните отдели на НКВД по горещите следи на събитията, са в съзвучие със спомените на войниците от фронтовата линия - от маршала до войника.

Маршалът на Съветския съюз А.М. Василевски от 23 юли 1942 г. е на Сталинградския фронт като представител на Ставката на Върховното командване. „Бях очевидец как неговите войници в части и подразделения го чуха, как офицери и генерали го изучаваха “, спомня си той за въздействието, което заповедта на Сталин оказва върху личния състав.

Заповед № 227 е един от най-мощните документи на военните години по отношение на дълбочината на патриотичното съдържание, по отношение на степента на емоционално напрежение . И по-нататък: „Аз, както и много други генерали, видях някои остроти и категорични оценки на заповедта, но те бяха оправдани от много сурово и тревожно време. В заповедта ни привлече преди всичко нейното социално-нравствено съдържание. Тя привлече вниманието към себе си със строгостта на истината, безпристрастността на разговора между народния комисар и върховния главнокомандващ И.В. Сталин със съветските войници, от обикновения войник до командира на армия. Четейки го, всеки от нас се замисли дали отдава всичките си сили на борбата .

Ние възприехме заповед 227 като средство срещу паникьорите и егоистите, маловерците и тези, за които собственият им живот е по-ценен от съдбата на техния народ, техните роднини и приятели, които ги изпратиха на фронта ... - пише армейски генерал П.Н. Лашченко, който по това време е заместник-началник на щаба на 60-та армия, която се отбранява близо до Воронеж. - Положението беше свръхтежко... Заповедта прозвуча за всички нас с онзи тревожен сигнал, в който имаше едно нещо - нямаше накъде да отстъпим, нито крачка назад, иначе щяхме да унищожим себе си и Родината си.

Тази горчива истина ми се стори справедлива, а суровата й жестокост - оправдана. Беше ясно, че е стигнало до ръба, до точката, нямаше къде по-нататък, - писателят Л.И. Лазарев, който през лятото на 1942 г. е командир на стрелкова рота на 28-ма армия на Югозападния фронт.

Не само аз, но и всички мои другари бяхме в такова настроение ... Много разбираха или почувстваха, че е необходимо на всяка цена да се измъкнем от тази ужасна дупка, в която се озовахме, в противен случай ни очакваше смъртта, колапсът на всичко. .. Той съвпадаше с настроението на мнозина, които се биеха на фронта. Трябваше, каквото и да струваше на всеки от нас, да се съпротивляваме.

И се запънахме. Запънахме се в Сталинград, Воронеж, Новоросийск. От тъмнината и горчивината, които бяха в душите ни (Пушкин, размишлявайки върху това, което реши въпроса през 1812 г., го нарече „яростта на народа“), се роди онази сила на съпротива, с която германците, които напредваха толкова победоносно , не можаха да се справят, повредиха се " .

Ясно е, че преломът не може да дойде мигновено, за един или два дни. И след 28 юли 1942 г. нашите части продължават да се изтеглят в редица направления. Врагът беше спрян буквално по улиците на Сталинград. Но въпреки постигането на важни тактически успехи, той така и не успя да реализира основния план - да превземе града, да пререже най-важната транспортна артерия по Волга.

Съпротивата срещу врага се засили, устойчивостта на съветската отбрана се увеличи. Степента на „яростта на народа“, който се биеше с врага на завоя на великата руска река, се увеличи неизмеримо.

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели