/Поглед.инфо/ Вчера в Калининград беше открит паметник на граф Михаил Николаевич Муравьов (1796-1866), виден държавник на Руската империя.

Най-вече Муравьов-Виленски е известен като човекът, разбил полското въстание от 1863 г., тоест опит за отделяне от Руската империя не само на Полша, но и на Беларус, Западна Украйна и в същото време балтийските държави. Именно с това умиротворяване е свързана черната легенда за „Мравката палач“, активно експлоатирана както от външните врагове на Русия, така и от руските „чужди агенти“ от миналите векове, която, уви, е напълно приета от съветската историография.

Връщането на паметта на Муравьов, появата на научни изследвания и паметници, а в бъдеще със сигурност и улици - това е знак за възстановяване на нашия интелектуален суверенитет. Способността да гледаме на героите от нашата история през призмата на вътрешните интереси, без да зависим от чужда и враждебна оптика.

Кой е Муравьов-Виленски за нас, за руснаците днес? Би било грешка да го моделираме в един вид „имперски Берия“, страшилище за неприятелските страни. Несъмнено Михаил Николаевич е изключително ефективен управник, той знае как да изгради система от действия, да наказва и помилва с максимална точност. Той, по думите на Тютчев, „пое цялата отговорност, цялата работа и тежест върху себе си в една отчаяна борба“. Държавният интерес на Русия и благото на Отечеството винаги са били на първо място за него. А Муравьов „защитава и спасява целостта на Русия, жертвайки всичко за своето призвание“.

Но зад студената броня на държавник се крие топлото руско сърце на вярващ православен човек. Работата на Муравьов се състои преди всичко не в това, че той потушава въстанието на поляците, а в това, че възроди руския православен народ в Северозападния край. Графът счита за необходимо „да се сложи край на полските бунтове в Западната територия, като я признаят окончателно за руска, не само със силата на оръжието, но и чрез моралното възраждане в нея на дълго потисканите първични руски принципи“.

Основният исторически подвиг на Муравьов, един вид политическо чудо, е , че той успява да обърне резултатите от дерусификацията на руското население на Беларус. Той, отново спомняйки си Тютчев, „вдигна бедното, изтощено племе към живот и го понесе върху себе си“.

През последната третина на XVIII век Западна Русия е върната на Русия в хода на събитията, които е време да спрем да наричаме „разделения на Полша“ (Русия не е разделяла никаква „Полша“ и до 1814 г. не е имало действителни полски територии в нея). И веднага възникна конфликт на интерпретации – кой е собственикът на района. Руската империя в основата си беше държава от всички класове, в която - въпреки всички различия в правата на селяни и благородници - гражданите еднакво служат на самодържеца. И от руска гледна точка районът, в който живеят 5/6 руски селяни, разбира се, е руски.

Полската гледна точка е напълно различна, тъй като полската култура дава не само права, но и човешки статус само на „шляхтата“. Шляхтата представлява в собствените си очи отделен антропологичен тип, противоположен на „робите” и „говедата”. Съответно, тъй като почти 100% от благородниците на Западния регион са поляци, той изглеждаше 100% техен за поляците. Ние не питаме язовците или блатния мъх суверенитета на коя държава предпочитат. По същия начин поляците не смятат за необходимо да се консултират с мнението на белоруските селяни.

Но към средата на XIX век атмосферата в Европа се е променила значително и е станала по-демократична. Сега вече не е възможно да не се вземе предвид мнението на народа за това чия е тази земя. И тогава поляците агресивно започват да налагат полска идентичност на белоруските селяни. За тях се отпечатват полски буквари и календари, създават се селски библиотеки и училища, в които се преподава на полски език, учат ги, че техният духовен баща е папата, а не техния собствен свещеник (през 30-те години на XIX век западноруските униати чрез усилията на друг герой, митрополит Йосиф (Семашко), се връщат към православието). Пропагандата преследва една цел: бързо да се „изпекат“ поляците, от чието име, а не само от името на шляхтата, би било възможно да се опитат да откъснат Полша от Русия „в границите от 1772 г.“.

В същото време полската пропаганда активно използва съучастничеството и дори съдействието на руската имперска администрация в региона. Отчасти това е въпрос на интриги и корупция, но основното е западняшкото мислене на значителна част от руската бюрокрация, в чийто мироглед германецът и полякът са „по-цивилизовани“ от един руснак, което означава, че полонизацията е представена като път към прогреса, по „европейския път“, както започнаха да го изразяват напоследък.

Именно на тази политика на самоунижение на Русия Михаил Николаевич Муравьов се противопостави с цялостна политика за възстановяване на руската националност. Бяха създадени стотици държавни училища, в които се преподаваше грамотност на руски език, стотици хиляди православни кръстове бяха раздадени на селяните, които служеха като видим символ на тяхната религиозна идентичност, десетки църкви бяха построени и преустроени по православен образец, книги за историята на Западна Рус и сборници с белоруски фолклор. В същото време беше извършена корекция на селската реформа от 1861 г. в дух, изключително изгоден за руските селяни. Има дори предположение, че „Страната на мравката“, измислена от Твардовски, се връща точно към селските легенди за земите на запад от родната Смоленска област на поета.

Напротив, целият инструментариум на полската пропаганда е строго забранен от Муравьов. Генерал-губернаторът незабавно разпозна лицемерието на политика, която предлага първо да се позволи „доброволен избор на идентичност“ под влияние на пропагандата, а след това, позовавайки се на същата тази идентичност, да се изискват постоянни права, дължими на народа.

Не, вярваше Муравьов, ако човек може да бъде „полонизиран“, тогава той може да бъде обратно „русифициран“. Освен това такава русификация, според Муравьов, не предполага никакво потисничество на местния беларуски произход. Напротив, именно по време на неговото управление започва да се пробужда белоруската народна интелигенция. Обликът на белоруския народ обаче се оказа значително различен от „украинския“ (където Муравьов, уви, няма възможност да действа). В него няма конфликт по отношение на Голяма Русия и великорусите.

Ако днес нямаме същия мащаб на проблемите в Беларус като в Украйна, това е именно благодарение на наследството на “мравката”. И да се надяваме, че истинската роля на Михаил Николаевич във възраждането на белоруския етнос като братски на руския ще бъде призната и в Минск, и в Гродно, и в Могильов (в последните два града той е губернатор на младини) - и там ще има негови паметници.

Фигурата на Михаил Николаевич Муравьов ще остане завинаги в историческата памет на Русия като пример за държавник, който съчетава силните убеждения на защитник на руската цивилизация и решителността в прилагането на тези убеждения в практическата политика. Този модел трябва да бъде наистина вдъхновяващ за нашите губернатори, министри, генерали и правителствени служители на всички нива.

Превод: В. Сергеев

Поход за мир и митинг-шествие "ДА СПАСИМ БЪЛГАРИЯ!" - София, 22.10.2023 г., неделя - 14.00 часа, НДК

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?