/Поглед.инфо/ И украинските, и западните военни експерти бият тревога: на пръв поглед незначителното настъпление на руските войски изведнъж започна да представлява голям проблем за ВСУ. Кой прави такива прогнози, на какво точно се базират и защо тактиката на „малкото напредване“ се оказа толкова ефективна?

През изминалото денонощие руските въоръжени сили продължиха настъплението си западно от Авдеевка. Подразделенията на групата войски „Център“ чрез активни действия подобриха обстановката по фронтовата линия“, съобщава руското министерство на отбраната. На картата това изглежда като настъпление западно от село Тоненкое и разширяване на контролната зона в горските насаждения северно от Водяное. Това принуждава врага да отстъпи по-нататък на запад през реката и дерето Дурная и да премине към друга линия окопи.

Около Часов Яр руската армия зае първата линия от окопи на отбраната на украинските въоръжени сили в района на градския микрорайон „Канал“ и нови позиции близо до възвишението Баба. Противникът също отстъпва в това направление.

Освен това и в двата района - близо до Часов Яр и западно от Авдеевка - през последните дни руските щурмови групи няколко пъти заемат малки горски насаждения без бой. Това може да означава или общ недостиг на хора сред врага, или постепенно изтегляне на частите на ВСУ към следващата линия на отбрана.

Всички тези промени на линията на бойния контакт изглеждат незначителни за външен наблюдател. След освобождаването на Авдеевка медиите чуха фразата „малко напредване”, което означава незначителен напредък на фронта.

Но истинското значение на такива „малки дела“ далеч надхвърля заемането на отделни села и горски насаждения. Нищо чудно, че украинският генерал в оставка Сергей Кривонос бие тревога: „Най-тежка ситуация се разви за ВСУ в района на Часов Яр . Това е може би най-опасната ситуация“. Следователно генералът се опасява от пробив на руските войски в това направление.

Освен това съветникът на ръководителя на ДНР Игор Кимаковски отбелязва, че настъплението на руските войски лишава Часов Яр от предишното му стратегическо значение. По думите на Кимаковски, Часов Яр се използва от 2014 г. за ротация на подразделения на ВСУ, нови части са докарани там от други региони на Украйна. Може да се добави, че това не е частен случай, а естествено явление: всяко настъпление на руските войски със заемането на нови позиции променя военното значение на онези населени места, които преди това са били смятани за тил на врага.

Часов Яр наистина е загубил функцията си на транспортен възел (освен това гарата отдавна е разрушена) - и сега е град на фронтовата линия, нова цел за напредъка на руските въоръжени сили. Друго нещо е, че ВСУ дълго време изграждаха отбранителна линия по коритото на канала, умело използвайки терена. Има и отдалечени флангови окопи и бетонни бункери. Това е трудна цел.

Но на запад от Авдеевка ВСУ все още нямат такива отбранителни линии (въпреки че те се строят от няколко месеца). Но си струва да се отбележи, че руските войски в тази посока донякъде промениха посоката на атаката си през последните два-три дни. Село Тоненкое привлече вниманието, защото движението директно на запад от него през горски насаждения и полета води до село Уманское и група малки езера и резервоари. И именно там ВСУ изграждат нова линия на отбрана.

Ако руските войски успеят да пробият тази линия точно в средата ѝ - в района на Уманское, тогава по-нататък на запад украинските войски няма да имат нови инженерни отбранителни укрепления. А събитията от последните няколко месеца показаха, че ВСУ не могат да се защитават без подготвени инженерни съоръжения.

Докато Авдеевка стоеше в центъра на линията на бойно съприкосновение в това направление, а Часов Яр беше укрепен точно на север от ВСУ, украинското командване можеше спокойно да гледа дългата конфигурация на фронта (около двеста километра) . Сега Авдеевка я няма, а Часов Яр се превърна във фронтовата линия на отбраната.

Без значение колко копаят окопи в откритото поле, нова стабилна отбранителна линия няма да се появи. Това може за кратко да забави настъплението на руските въоръжени сили, но стратегически, в случай на пробив в украинската отбрана, ще се образува една огромна дупка от Маринка на юг до Соледар на север (малко под сто километра) .

И сега британското военно разузнаване заявява, че селата западно от Авдеевка „не са важни сами по себе си, а само като част от много крехка отбранителна линия на ВСУ”. Някои пенсионирани американски полковници също открито казват, че тактиката на „малкото напредване“, използвана от руските войски, ще бъде пагубна за защитата на ВСУ.

Сроковете за евентуален пробив на тази отбранителна линия на ВСУ е различно, но като цяло западните ресурси са съгласни за няколко месеца. Струва си да се има предвид обаче, че подобни експертни изказвания често са свързани не с реална оценка на ситуацията, а с информационна подкрепа на идеята за увеличаване на финансирането на Киев и прехвърляне на повече оръжия. Подобна ситуация за ВСУ се диагностицира и в редица други направления: Купянск, край Терни и в участъка от Маринка на юг до Угледар.

Отделна история с Времевския перваз. В този участък фронтът периодично започва да се движи, дори и в онези сегменти, където не е мърдал от година и половина. ВСУ нямат време да отговорят адекватно на всички тези атаки. Изправени сме пред системна криза на украинската отбрана, а не частна история със заемането на горски пояси и села.

Всичко това има няколко странични ефекти. Например, в редица критични райони, в резултат на хаотичното прехвърляне на резерви от други направления, ВСУ формират мешавица от части от различни бригади, което създава трудности за бойно управление.

Във всеки случай Въоръжените сили на Руската федерация са заинтересовани не толкова от заемането на територия, колкото от пробив на отбранителните линии на ВСУ като цяло. Дори малко, но бързо настъпление на руските войски при сегашните условия може да предизвика верижна реакция на срив в съседните сектори на украинската отбрана.

Така възникването на нов етап на позиционна война (безизходица) след освобождаването на Авдеевка се оказа илюзия. В момента руските войски представляват стратегическа заплаха за ВСУ. Тактиката на „малкото напредване“ се превърна в ефективна техника, която може да доведе до срив на отбраната на противника в широк участък от фронта.

Превод: В. Сергеев