/Поглед.инфо/ Съществуват полярни мнения по повод Международния валутен фонд - някои го възприемат като специализирана институция на ООН за спасяване на национални икономики, за други те са инструмент за ограбване и поробване на държави. По същество и едните, и другите са прави. Всъщност МВФ е инструмент за спасяване на икономиките на развитите страни чрез ограбване на развиващите се страни.
МВФ в последния си октомврийски брой на доклада "Перспективи за развитие на световната икономика" на МВФ на - все още прогнозира дълбока рецесия през 2020 г.
Според прогнозата глобалният растеж на световната икономика през 2020 г. ще възлезе на минус 4,4%, а след 2021 г. ще има възстановяване до плюс 5,2%. Но това възстановяване ще бъде дълго и неравномерно. С изключение на Китай, където се очаква обемът на производството да надвиши нивото от 2019 г. още през текущата година, обемът на производство както в страни с развита икономика, така и в развиващите се страни /т.нар. нововъзникващи пазари/,според прогнозата ще остане под нивото от 2019 г. дори през следващата година.
Да допусне разминаване в растежа на доходите между държави с развита икономика и развиващите се държавис нововъзникващи пазари, МВФ не може и дава препоръки, съвсем противоположни на обичайните
МВФ бърза да помогне
Сценарият всеки път е един и същ - първо те провокират икономическа криза, а след това предлагат помощ на властите за нейното преодоляване, което в крайна сметка води до срутване на икономиката и дори до унищожение на страната-реципиент.
Да припомним най-ярките примери. Изцяло процъфтяващата Югославия през 80-те години започна да преструктурира икономиката си в съответствие с насоките на МВФ и в резултат дори престанада съществува.
Руанда се срутив гражданска война след икономическия колапс, причинен от изискването на МВФ да се откаже от "непазарната" политика за продоволствено самоосигуряване и държавна подкрепа за фермерски домакинства.
Аржентинското „икономическо чудо“ - обещанието буквално „във всеки двор по Ферари“ бе преобразувао в общо осем дефолта и дълг от 311 милиарда долара или повече от 90% от БВП.
Войната в Сомалия, поробването на Мексико, религиозните конфликти в Инддонезия, „свръхизгодната“ сделка между Украйна и МВФ е само малък списък с последиците от западната "помощ".
Сега, когато развитите икономики са застрашени, МВФ дава съвсем други съвети. Оказва се, че ролята на държавните инвестиции в насърчаването на възстановяването на икономиката не само е допустимо, но и трябва да стане приоритет.Нещо повече,„показателят за съотношението на държавните инвестиции към БВП преди това се е намалил твърде много“ и не съответства на социалните потребности.
Емпирични оценки, базирани на набор от международни данни и сведения от 400 000 компании, доказват, че държавните инвестиции могат да оказват положително въздействие като осбено в периоди на висока несигурност може да имат мощен ефект върху растежа на БВП и осигуряването на заетостта.
В октомврийския брой на „Бюджетен бюлетин“ 2020 е дадено убедително обосноваване на необходимостта от държавни инвестиция през този период
Основните насоки са:
Инвестиции в здравеопазването, в образованието и във високопродуктивните инфраструктурни проекти
Всички приказки за прекомерната роля на държавата в икономиката и прекомерната социална насоченост на бюджетитеса се разтопили като роса след изгрев слънце. Не са забравени и строгите бюджетни правила -оказва се, че те могат да бъдат жертвани.
В случаите, когато бюджетните правила могат да ограничат възможностите за предприемане на мерки, изглежда оправдано временнотопреустановяване на действието им в съчетание със задълженията по постепенната бюджетна консолидация след кризата, с оглед възстановяването на спазването на правилата в средносрочен план.
Цялата глава „Мерки на фискалната политика“ е посветена на най-важното:
постоянно увеличаване на плащанията за въглеродни емисии и стимулиранена растежа на „зелените“ инвестиции , необходимиза намаляване на емисиите до ниво, съответстващо на ограничението на ръстта на световната температура до целевите нива, закрепени в Парижкото споразумение от 2015г
Такова е, според МВФ, бъдещето, което ни очаква.
Превод: ЕС