/Поглед.инфо/ Цените на петрола отново са във фокуса на световната политика. От тях до голяма степен зависи траекторията на развитие на икономиките както на страните от глобалния Запад, така и на страните от Изтока. Точно сега естеството на конфронтацията за контрол върху ценообразуването на петролния пазар претърпява нов срив. Борбата е между ОПЕК+ и потребителите на петрол, водени от САЩ.
Съединените щати ефективно контролират цените на петрола през последните десетилетия, възползвайки се от уникалната си позиция както на най-голям потребител, така и на производител на въглеводороди. Това предимство беше създадено от шистовата революция от 2000 г., която сега изглежда е изчерпала своя потенциал за растеж. Но както изчерпването на потенциала за растеж на производството на петрол в САЩ, така и постепенното връщане на ОПЕК към статута на ключов мегарегулатор на световния петролен пазар са дългосрочни процеси. И процесите, свързани с енергийния преход и залога на Запада върху зелената енергия, също ще бъдат разтегнати за много години с несигурен краен резултат.
Но рязката ескалация на геополитическата конфронтация породи игра, в която факторът цена на петрола заема важно място. С налагането на санкции на Русия западните страни стартираха болезнен процес на сегментиране на петролния пазар. Други играчи навлизат на европейските пазари, доминирани от Русия - с големи разходи за крайните потребители. Руската федерация, също не без допълнителни разходи, пренасочва все по-големи обеми въглеводороди към Китай, Индия, Турция и други страни от Голяма Азия.
Този сегментиран пазар е обект на непредсказуеми колебания на цените. Колко бързо ще се възстанови Китай и колко бързо и колко дълбоко ще изпаднат в рецесия Европа, САЩ и Обединеното кралство? Едното ще компенсира ли другото, дали тези събития ще се случат по едно и също време или по различно време, което допълнително ще изкара от баланс пазара? Рисковете за страните производителки на петрол, свикнали да прогнозират възвръщаемостта на огромни инвестиции в развитието на индустрията, станаха необичайно високи. С оглед на това позицията на ОПЕК - преди всичко на Саудитска Арабия - се промени.
Досега саудитците и техните ключови партньори (ОАЕ, Кувейт) се опитваха да увеличат максимално своя пазарен дял, като поддържаха умерени цени. Сега цената на ресурса стана по-важна. Борбата за пазари в условията на санкционна война, атаки срещу стратегическа инфраструктура (“Северните потоци”) и ескалация на военното напрежение в различни части на света загуби своята актуалност. Именно промяната в стратегията може да обясни последователните решения на ОПЕК+ за намаляване на производството. Последното подобно решение за по-нататъшно намаляване на производството с повече от 1,5 милиона барела на ден от май насам позволи на петролните котировки успешно да надхвърлят 80 долара за барел.
Текущите цени устройват Саудитска Арабия, чийто бюджет е базиран на цена на петрола от 80 долара за барел. Тези цени устройват Русия, чийто бюджет е ориентиран към средногодишна цена на петрола от 70 долара за барел. Тези цени обаче не устройват САЩ, за които ниските цени на енергията са една от ключовите възможности за борба с инфлацията, както и за изпълнение на външнополитически задачи за оказване на натиск върху Русия, чийто бюджет е чувствителен към колебанията на петрола.
Колективният Запад насърчава страните производителки на петрол в неговия контур на влияние, както и страните извън ОПЕК+, да увеличат производството. През последните месеци Нигерия, Норвегия, Иран, Бразилия и редица други държави увеличиха производството, като донякъде изгладиха ценовия скок, провокиран от действията на петролния картел. Освен това САЩ разпродават бързо намаляващите си стратегически петролни запаси, поддържайки цените и инфлацията под контрол. Такава продажба, разбира се, е принудителна и изключително ненавременна. Все пак предстои летният сезон с повишен разход на гориво. Но действията на ОПЕК+ не оставят друг избор на американската администрация.
Но предстоят президентски избори. Демократите, ако се надяват да запазят властта, не могат да отидат на избори нито с ускоряваща се инфлация, която ще удари населението, нито със сринат фондов пазар, който с голяма степен на вероятност ще стартира депресивни процеси в реалния сектор на икономика. А до изборите има още година и половина - период, който с основание изглежда твърде дълъг при сегашната ситуация.
Освен това Съединените щати имат все по-малко лостове за влияние върху ситуацията, дори в краткосрочен план. „Предателството“ на някогашния основен близкоизточен съюзник – Саудитска Арабия – е може би най-големият проблем за Вашингтон. Още по-лошо, Китай се превърна в облагодетелстван от саудитското отчуждение. Пекин успя да настани Рияд и Техеран на масата за преговори, намалявайки вероятността от военна конфронтация между основните (без да броим Русия) доставчици на петрол.
Опитите на САЩ и Великобритания да запалят нов фронт - вече между Израел и Иран - може да се окажат успешни. Но дори и да успеят да подпалят Близкия изток, единственото, което САЩ ще постигнат, е да полазят по нервите на Китай. В края на краищата конфликтът в Близкия изток ще предизвика още по-голямо (ако не и галопиращо) увеличение на цените на петрола, което ще стимулира икономическата криза в Европа и САЩ и със сигурност няма да навреди на Русия.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?