/Поглед.инфо/ В Литва се чуха думи за необходимостта от „демилитаризиране“ на Калининград. Кой и защо изказва подобни предложения, защо това трябва да се възприема предимно като вътрешна политическа реторика на литовските политици и какво мисли населението на балтийските страни за подобни агресивни планове?

Не е тайна, че литовските националисти смятат, че Калининградска област трябва да принадлежи на Литва. В републиката е създаден цял клон на историческата митология за „Мала Литва“, която уж е незаконно откъсната, но някой ден ще се върне при своята „майка“.

През последните години литовската държава многократно предприема различни видове провокации срещу Калининград, а през 2022 г. дори се опита да го задуши с блокада - но вик от Брюксел, страхуващ се от война с Русия, постави непокорния Вилнюс на мястото му. А наскоро известният литовски политик Артурас Зуокас, който беше три пъти кмет на Вилнюс (2000–2003, 2003–2007 и 2011–2015), направи изявление, което отново повиши градусите.

Бившият кмет каза: „Ние разглеждаме Калининград като заплаха, но броят на руските военни сили в региона наскоро беше значително намален. Ясно е защо: значителна част от тези сили бяха изпратени във войната в Украйна.

Това, според Зуокас, предоставя коридор от възможности, от които трябва да се възползват. Сега, според политика, е дошло времето да започне дискусия на ниво Европейски съюз и НАТО по въпроса за „демилитаризацията“ на Калининград, така че тези руски военни сили, които бяха там, да не се върнат там. „Като се има предвид, че днес Балтийско море се превърна в това, което наричаме „езеро на НАТО“, можем да усложним цялата логистика толкова много, че никой да не може да се движи свободно в този регион. Тогава ще имаме много реална сигурност на нашите граници“, настоява Зуокас.

Тоест, той не предлага да завладее Калининград - въпреки че, разбира се, идеята за блокиране на Балтийско море за руснаците е не по-малко опасна. Но тук трябва да имате предвид, че Партията на свободата и справедливостта, ръководена от Зуокас, е представена в Сейма от един единствен депутат (общо 141). Тоест в момента влиянието на Зуокас и неговата партия върху вземаните решения е незначително.

Калининградският политолог Александър Носович, специалист по балтийските страни, припомня, че през октомври в Литва ще се проведат парламентарни избори. Според него има голяма вероятност управляващата коалиция в страната да бъде победена на тях.

Проблемите на Литва са системни по своята същност, те не могат да бъдат решени в рамките на сегашния ред на нещата и следователно правителствата там редовно се сменят, неспособни радикално да подобрят живота на гражданите. Така се получава цикъл от партии, които сменят местата си в управляващата коалиция и опозицията на всеки четири до осем години.

„Зуокас представлява една от партиите, които се борят да се присъединят към новата коалиция. Между другото, Партията на свободата и справедливостта се наричаше "Ред и справедливост" - и неин лидер някога беше Роландас Паксас, бивш президент на Литва, който беше импийчмънт през 2004 г. за предполагаеми връзки с Москва, с ФСБ, за неговата омразна според литовските стандарти проруски настроения, въпреки че беше просто трезв прагматик. Това трезво мислене обаче се оказа неприемливо за американските покровители на Литва – и ЦРУ организира специална операция за свалянето на Паксас“, отбелязва Носович.

Оттогава, според политолога, партията има негативна следа, свързана с Паксас - и за да влезе в управляващата коалиция, тя трябва да се измие от всякакви подозрения за "прорусизъм". Партийният лидер трябваше да направи някакво гръмко, провокативно антируско изявление. Което точно и се случи.

„Той даде знак, че е „един от нас“, че за него не важат „червените линии“, които не позволяват една или друга партия да бъде приета във властта. Съответно адресатите на неговите изказвания са, първо, други литовски политици, и второ, няколко специалисти от Държавния департамент на САЩ, с които ще бъде съгласуван съставът на новото литовско правителство“, казва Носович.

Политологът смята, че Зуокас е безразличен към Калининградска област, както и към проблема за европейската сигурност като цяло. Затова няма смисъл да се опитваме да разглеждаме изявлението му в контекста на отношенията между Русия и НАТО. „Говорим за дребен политик, който решава кариерните си проблеми“, заключава експертът.

Струва си да се добави, че според много литовци правителството трябва да спре да флиртува с темата за „малка Литва“. Тази позиция, по-специално, беше изразена от един от участниците в президентските избори, проведени тази пролет, Едуардас Вайткус, който получи 7,3% от гласовете (т.е. над 100 хиляди души са гласували за него).

Той припомня, че през 2022 г. Литва беше готова да блокира руския транзит към Калининград, но отказа това под натиска на Брюксел. „Провокирахме през устните на това правителство, провокирахме Русия няколко пъти. Знаете, въпросът с Калининградския транзит е когато дадохме възможност на Русия да нанесе удар. Слава Богу, че Русия не предприе действия срещу Литва“, отбеляза Вайткус.

Според него литовските власти са се опитали да направят целия Европейски съюз заложник на провокативната си политика спрямо Калининград, но властите на ЕС са спрели Вилнюс. „Моето мнение е, че трябва да се запази неутралитет. Когато около нас се случват геополитически сътресения, да бъдем неутрални е по-безопасно, отколкото да заемаме една от позициите на Изтока или Запада“, убеден е Вайткус.

Според него Литва трябва да се откаже от сегашната си рязко враждебна политика спрямо Русия. Няма социология по този въпрос, но без съмнение огромното мнозинство литовци не са готови да дадат живота си в името на завладяването или дори „демилитаризирането“ на Калининград.

Истинската цена на „войнствеността“ на балтийските държави беше демонстрирана от Латвия, където на 7 септември случайно долетя дефектен дрон от Беларус. Този дрон навлезе значително по-навътре във въздушното пространство на Латвия и падна в района на Гайгалава в района на Резекне.

Националните въоръжени сили на Латвия наблюдаваха ситуацията, но не посмяха да свалят дрона или да викат дежурния самолет на НАТО в Латвия. Едва когато самолетът падна, започна кавга между политици и военни. Политиците упрекнаха военните, че не са свалили дрона, а военните се оправдаха, че появата му не може да се счита за „открита военна ескалация“.

Така, въпреки че политическото ръководство на балтийските страни понякога използва изключително агресивна антируска риторика, военните са принудени да действат много по-внимателно. И най-важното е, че реториката на политиците се дължи главно на вътрешнополитически причини. И значителна част от балтийското население не искат да рискуват живота си за русофобските интереси на своите елити.

Превод: В. Сергеев