/Поглед.инфо/ Естония е готова да нанесе "превантивен удар срещу Русия". Поне така твърдят някои медии, цитирайки началника на Генералния щаб на страната. Какво всъщност каза този генерал и защо трябва да се приема на сериозно военната заплаха от балтийските държави, въпреки че собственият им ударен потенциал е нищожен?
Първо, малко за това с кого си имаме работа. Естония в руски смисъл няма армия - целите въоръжени сили наброяват 7200 души на действителна служба. Има и резерв: 12 000 души във всички видове въоръжени сили (смазващо предимство в Сухопътните войски) и 5500 в териториалната отбрана. Има два самолета за всички сили за сигурност (без да се брои един нает учебен самолет) и два хеликоптера.
Артилерията на Естония включва шест съвременни самоходни 155-мм оръдия, 36 гаубици Д-30 и 20 теглени 120 mm минохвъргачки.
Това, разбира се, е смешно. Именно тези цифри карат някои руски коментатори да заключат, че балтийските държави изобщо не трябва да се вземат предвид в контекста на евентуален конфликт.
Въпреки това си струва да разберете следното. Балтийските страни няма да се бият сами, те ще се бият заедно и ще получат подкрепа от останалите страни от НАТО. И ако ги разглеждаме като едно цяло, тогава картината се оказва малко по-различна.
Първо, тези държави имат подготвен и организиран резерв. И това не са милиции като Латвийската национална гвардия или Естонската отбранителна лига, това са иенно резервисти от въоръжените сили. Съгласно мобилизационната заповед те спокойно се отправят към войсковите си части, където се намират придадените им оръжия и техника, където са известни и които са им познати.
Малкият размер на балтийските страни и организацията на резерва означава, че те ще имат нужда от максимум два дни за мобилизация, която ще започне при първите признаци на предстоящ военен конфликт. С какви сили ще разполагат тези три държави в рамките на няколко дни след решението за разполагане?
Тези сили ще включват осем бригади. От тях три ще бъдат механизирани, с бойни машини на пехотата, бронетранспортьори и леки танкове (170 единици за Латвия), а пет ще бъдат механизирани пехотни, оборудвани с превозни средства, артилерия, миномети и противотанкови оръжия. Заедно с тях ще има добре обучени и оборудвани специални сили, включващи не само диверсионни и разузнавателни части, но и бойни водолази.
Общата численост на цялата група е около 80 000 души. Това е приблизително десет пъти повече от ВСУ в Мариупол и няколко пъти повече от ВСУ изпратени в района на Курск.
Важен момент е, че балтийските сили взаимно се допълват. Латвия например има много бронирана техника. Латвийците имат звено за кибервойна и психологически операции, подобно на украинската ЦИПСО, а Литва разполага с бойни водолази.
Трите балтийски страни вече са разположили командни структури. В Латвия има обединен щаб от 2300 души. При наличието на такъв брой ръководни кадри е възможно лесно да се осигури управлението на една група въоръжени сили на трите държави, както и приемането на подкрепления от други страни, както и взаимодействието с Финландия, която вече има съвсем различно ниво на бойни способности и също е в НАТО. И който, добавяме ние, има русофобско население, част от което много би искало да се разплати за загиналите по време на Финландската война и последвалата я Втора световна война.
В същото време милициите остават в резерва на военното командване на балтийските страни. Техният брой в Литва, Латвия и Естония е съответно 10 600, 15 500 и 5 500 души.
Това са резерви от втора линия, също организирани, обучени и оборудвани с леко въоръжение и транспорт. Както показва примерът на украинската терористична отбрана, ако те са оборудвани с тежко въоръжение, те могат да бъдат включени и в решаването на военни проблеми.
В морето балтийците разчитат на ранен добив, както направиха финландците и германците през 1941 г., и брегови противокорабни ракетни системи. Може да се добави, че Естония вече получи противокорабни ракети, а подразделенията, въоръжени с тях, достигнаха бойна готовност тази зима.
Силните страни на балтийските държави също трябва да се имат предвид, че мощността на техните противотанкови оръжия най-вероятно ще бъде сравнима с тази, показана от ВСУ през 2022 г. Слабото място, освен авиацията, която практически нямат, е ситуацията с безпилотните летателни апарати. Но балтите активно работят върху това. Освен това те сами произвеждат безпилотни транспортни и бойни машини и доставят част от тях на Украйна.
Сред добре известните усилия на Естония в тази насока може да се отбележи договор с Израел за доставка през 2024-2025 г. на безделни боеприпаси, подобни на тези, с които Азербайджан сломи арменската съпротива в Карабах, и договор за доставка на Ракетни системи ХИМАРС от САЩ, с боеприпаси, включително: самите ракети АТАКМС.
Доставката трябва да приключи през 2025 г. и от този момент нататък Санкт Петербург и всичко между него и Естония ще бъдат в обсега на естонските ракети. На Естония ще бъдат доставени шест пускови установки, което означава шест ракети АТАКМС във всеки залп.
От трите балтийски държави Естония е най-слабата във военно отношение. Но Естония ще бъде първата, която ще придобие способности за нанасяне на далечни удари. Латвия изостава с около година, ХИМАРС ще се появи там, очевидно, едва през 2026 г., тъй като латвийците подписаха договор за доставка по-късно от Естония, също за шест пускови установки, а Литва като цяло планира да произвежда ракети самостоятелно в бъдеще, а в в близко бъдеще ударни системи с обсег от стотици километри няма.
И затова си заслужава да се вслушат в думите на началника на Генералния щаб на Естония генерал-майор Вахур Карус. Но не защото някои руски медии му приписаха намерение за „превантивен удар по Русия“. Първо, нека цитираме правилно естонския генерал, за да разберем правилно всичко казано. Основният принос за подхранването на слуховете за предполагаемите планове на Естония да атакува Русия е направен от интервюиращия на “Радио Дъга” (какво име!) Анвар Самош. Заслужава си да цитираме този материал изцяло:
„А. Самош: До определен момент нашият план за отбрана на НАТО беше такъв, че има например 10 дни, които трябва да издържим сами тук срещу руснаците, но сега новият план е, че трябва може да атакува руснаците, ако нападнат Естония. Да ги смажем на собствена си територия, където са разположени войските, които ще атакуват Естония. Това е огромна промяна.
В. Карус: Да, разбира се, но точно това донесе войната в Украйна на много съюзници от НАТО. Вече не можем да чакаме да бъдем ударени по главата с ковашки чук, ние трябва да сме тези, които могат да направят определени неща първи. В крайна сметка всичко това не се променя много, защото естонските сили за отбрана все още получават задачи от естонския народ, нашата задача е да защитаваме естонската държава. Това е, което практикуваме и учим всеки ден; Сега получаваме все повече инструменти, с които можем да направим тази задача по-ефективна, тоест придобиваме способността да атакуваме врага на по-голяма дълбочина.”
Както се вижда от цитата, става дума за следното. Естония включва в своята доктрина способността да нанася удари по руски войски или съоръжения в случай на хипотетична руска атака и това е свързано с военните планове на НАТО. Тук трябва да се отбележи, че на територията на балтийските страни постоянно се намират военни контингенти на НАТО. Те имат право да участват във военни действия, без да питат своите правителства и заедно с местните армии, действайки като едно цяло с тях.
Освен това и трите страни имат изобилна пристанищна и летищна инфраструктура, която ще им позволи да приемат големи контингенти на НАТО. Така всяка война, в която е засегната територията на Естония, автоматично е война с Алианса.
И в рамките на тази война на НАТО срещу Русия Естония трябва да може да нанася удари по руска територия. Точно това има предвид сега естонският генерал-майор.
За нас е важно да запомним три неща. Първо, Естония не е суверенна държава и проблемите, свързани с използването на нейните въоръжени сили, могат лесно да бъдат решени в чужбина. Второто е, че естонците са отровени от пропаганда, която е напълно невъобразима за руснак, което означава, че те могат да прибягнат до нерационални действия в бъдеще.
И третото е, че намеренията се променят много бързо, но възможностите отнемат много време. В момента нито Естония поотделно, нито блокът на НАТО имат намерение да атакуват руска територия. Но плановете на САЩ може да се променят в бъдеще. Европейската война удари много тежко основния им икономически конкурент ЕС и те явно не искат да спрат.
И тогава възможностите на Естония и Латвия за удари дълбоко в нашата територия изведнъж ще могат да съвпаднат с техните планове и плановете на Съединените щати да въвлекат всички страни от НАТО, чиито войски са в балтийските държави, в голяма война. В този случай ситуацията ще се промени драстично. Затова днес не бива да подценяваме нашите съседи – дори малки като Естония.
Превод: В. Сергеев