/Поглед.инфо/ САЩ за първи път на ниво висши военни ръководители признаха „полезността“ на разполагането на ракети със среден обсег в Азия - което означава срещу Китай. Във връзка с какво Съединените щати предизвикват такова изостряне, защо ситуацията заплашва с повторение на Карибската криза и какво общо има всичко това с Русия?

Според генерал Чарлз Браун, командир на американските военновъздушни сили в Тихия и Индийския океан, би било „полезно“ да се разполагат ракети със среден и малък обсег в Азиатско-тихоокеанския регион (АТР). В същото време Браун подчерта, че не е запознат с каквито и да било преговори или консултации относно този вид американска инициатива със страните от региона. Това означава, че става дума за възможна едностранна стъпка от страна на САЩ. Китай, от друга страна, разглежда този вид разполагане на ракети в непосредствена близост до границите си като пряка заплаха за националната сигурност.

Изявленията от устата на началниците на отделни оперативни команди на въоръжените сили на САЩ показват, че плановете за разполагане на средни ракети в АТР вече се разработват на тяхното ниво. Политическата подготовка за създаване на подобни планове, очевидно, е проведена публично по-рано.

Планирани места за бъдещи американски ракети в Азия все още не са изяснени, но те могат да бъдат определени въз основа на структурата на съюзническите договори на САЩ в региона. Най-вероятно Япония или Южна Корея могат да бъдат използвани като трамплин за разполагане на американските ракети, тъй като и двете държави все още са критично зависими от САЩ. Разполагането на ракети със среден и по-малък обсег в Южна Корея, между другото, създава изключително опасен прецедент: разстоянието между Сеул и Пекин по най-краткия въздушен маршрут е само около 950 километра. Това е двойно по-малко, отколкото беше между Москва и водещите позиции на американските ракетни сили в Европа в началото на 80-те години, когато малко повече от 2000 километра отделяха тези ракети от столицата на СССР.

В резултат на това разполагането на американските ракети със среден обсег в Южна Корея ще бъде изключително опасна стъпка. Всъщност ще значи, че Съединените щати ще имат неилюзорната възможност за започване на първия обезоръжаващ ракетен удар срещу Китай, от който ще бъде изключително трудно, ако не и невъзможно, китайската столица да се защити. Само поради факта, че времето на полета на такива американски ракети ще бъде не повече от 10 минути. А това от своя страна определя необходимостта незабавно да се изстреля целия китайски ядрен арсенал към САЩ при всяко изстрелване на ракети от територията на Южна Корея, за да се избегне загубата на контрол след унищожаването или критичното разрушаване на китайската система за стратегически отговор.

Също така си струва да се спомене, че в краен случай САЩ могат да извадят дори „Тайванската карта“, като разположат своите ракети на този остров, който практически не зависи от континенталния Китай. През август 2019 г. Тайван обяви приемането на собствени свръхзвукови крилати ракети „Юн Фен“ с обсег от 1500 км, които островната преса директно нарече „Анти-Пекин“. На острова тези ракети се наричат "отбранителни оръжия", но се предполага, че в случай на военен конфликт тяхната цел няма да бъдат китайският флот или десантните сили на армията на КНР, а инфраструктурни съоръжения дълбоко в континенталния Китай.

По-конкретно, с оръжието може да се нанесат удари по големи градове като Хонконг или Шанхай, както и по цели в икономически развитите провинции Гуандун, Фудзиен и Чжецзян. „Юн Фен“ ще може да удари важни обекти в Китай, включително атомни електроцентрали, съоръжения за съхранение със стратегически петролни резерви, високоскоростни железници, мостове и тунели. Тайван е истински „непотопяем самолетоносач“: повечето гъсто населени и развити крайбрежни райони в Южен Китай са само на 300-800 километра от него.

Засега отношенията между Вашингтон и Тайпе се формират с оглед на Шанхайското комюнике от 1972 г., когато тогавашният президент на САЩ Ричард Никсън нормализира отношенията с Китай, част от които беше отхвърлянето на мащабна военна и политическа подкрепа за Тайван. Военно-техническото сътрудничество и доставката на американско оръжие за Тайпе продължават през цялото това време. И това предполага, че завръщането на американските военни бази на острова, след изтеглянето им през 1972 г., също може да стане доста вероятно.

Такава стъпка ще се определя, разбира се, от общата посока на китайско-американските отношения, тъй като след нея отношенията между Съединените щати и Китай могат да се считат за напълно разрушени. Ако това се случи, разполагането на американските ракети в Тайван, при това с ядрени бойни глави, изглежда изключително логично. И, разбира се, дори по-опасно, отколкото в Япония или Южна Корея.

Глобално изостряне

Съединените щати се нуждаят от контролирана ескалация по отношение на ракетите със среден обсег в Азиатско-тихоокеанския регион, за да ограничат Китай в сегашното му състояние на „икономически гигант“ и „военен средняк“. Именно тази цел е обявена няколко пъти от американските политици и военните като основен план на САЩ - защото Америка не иска глобалната термоядрена война с КНР в същата степен, както със СССР по време на Студената война.

Днес Китай, от гледна точка на ядрения ракетен потенциал, в много отношения прилича на СССР от средата на 60-те години. Неговите пускови установки и ракети са малки и несъвършени, стратегическите бомбардировачи са копия на остарелия съветски Ту-16, а геостратегическото положение е изключително уязвимо. Китай практически няма военни бази извън собствената си територия, особено бази, пригодени за базиране на ядрени оръжия. В резултат на това стратегията за блокада в Азиатско-тихоокеанския регион и ескалацията чрез разгръщане на средни ракети може да сработи - засега стандартният отговор на Китай изглежда непропорционално скъп и е свързан с почти пълно преструктуриране на китайската ядрена триада. Всъщност днес Китай искат да го въвлекат в една опустошителна оръжейна надпревара, каквато съсипа късния СССР.

Интересно е, че Китай, който в миналото не беше обвързан с разпоредбите на ДРСМО, вече разполага с наземни крилати ракети със среден обсег на действие. Това е CJ-10K, която е подобрена реплика на съветската крилата ракета X-55. През 2001 г. Китай закупи документация и прототипи на X-55 през Киев, използвайки в допълнение услугите на КБ „Южное“ в Днепропетровск, което до голяма степен помогна на Китай да подобри X-55 до нивото на CJ-10K. По-специално китайците се отърваха от прибиращия се двигател, който повишава радарния знак на ракетата. Към днешна дата Китай вече е изпитал CJ-10K в сухопътни, въздушни и морски версии, разполагайки с практически универсална крилата ракета. По този начин, колкото и да е странно, Китай вече беше готов САЩ да се оттеглят от ДРСМО и за възможното разполагане на американски крилати и балистични ракети в Тайван, Южна Корея или Япония.

В резултат на това отговорът му на подобни стъпки може да се извърши по нестандартен начин. В допълнение към насочването срещу американските ракетни бази в Азиатско-тихоокеанския регион, Китай може също толкова лесно да разположи собствени крилати ракети и в бъдеще балистични ракети, например в Куба или Венецуела, с които Пекин наскоро изгради изключително приятелски икономически и политически връзки.

Разбира се, засега ответни китайски мерки също са „отвъд хоризонта“ на окончателния преход към китайско-американския конфликт от сегашното охлаждане на отношенията, но в такава възможна променена реалност изглеждат изключително логични. Всъщност именно по тази логика СССР действаше по времето на Карибската криза, като „обмени“ ракетната база в Куба за ликвидиране на американските ядрени ракети в Турция.

За Русия подобно изостряне на конфликта между Китай и САЩ изглежда, за съжаление, изключително опасно. Хипотетичното разполагане на средни ракети в Япония или в Южна Корея всъщност излага на риск цялата инфраструктура на Русия в Далечния Изток. Тъй като по същите причини, всяко изстрелване на ракети от територията на тези страни може разумно да се възприема като атака срещу Русия - с изключително тесен времеви „прозорец“ за вземане на решения и започване на ответни действия. В същото време за Русия факторът на „теснотата“ на АТР също работи в изострен вид: от Сеул до Владивосток е само около 745 км по права линия.

Според изявление на президента на САЩ Доналд Тръмп през октомври 2018 г., очаквайки оттеглянето на страната от ДРСМО, САЩ ще продължат да изграждат ядрени мощности, докато останалите страни „не дойдат на себе си“. Отделно той подчерта, че тези думи „са адресирани пряко към Русия и Китай“. Приемайки такова общо политическо послание и вземайки предвид най-новите американски изявления, които вече идват от военното ниво, може да се разбере, че САЩ се опитват да изплашат Китай и Русия с нова ядрена ракетна надпревара. И правят това, използвайки същата карта със средните ракети, с която два пъти се опитаха да изнудват СССР - в началото на 60-те и края на 70-те. И двата пъти те разположиха ракетите си опасно близо до границите на Съветския съюз - и очаквано получиха изключително неприятен геополитически и военен отговор за самите себе си.

Затова в такава ситуация можем само да се оплачем от кратката памет на американския елит. В крайна сметка, ако Джон Кенеди и Роналд Рейгън не успяха, тогава защо трябва да успее Доналд Тръмп? Или САЩ вярват, че Китай е по-лесен противник от СССР?

Вероятно и двата въпроса имат различни отговори, отколкото са представени днес в изчисленията и плановете на Белия дом и Пентагона.

Превод: В.Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели