/Поглед.инфо/ Един от основните въпроси, които остават отворени след разговора между лидерите на Русия и САЩ Владимир Путин и Джоузеф Байдън, е въпросът за връщането на украинската история в американския дневен ред.

Дали тонът като ултиматум на изявленията на Байдън е просто опит да спечели вътрешнополитически точки чрез проявяване на риторическа твърдост, или американският лидер наистина е готов да се впусне в открита конфронтация с Русия, като провокира украинска настъпателна операция в Донбас в името на създаването на трансатлантическо антируско единство. Разказва политологът Борис Межуев.

Колко конструктивен изглеждаше диалогът между Владимир Путин и Джоузеф Байдън, не приличаха ли на ултиматум изявленията на Байдън за укрепване на източния фланг на НАТО и нови санкции в случай на ескалация в Украйна?

Да, разбира се, тези изявления са като ултиматум. Мисля, че това беше категоричен ултиматум. Ако Русия се опита да използва сила, тогава това, което ще се случи, ще се случи. Русия, разбира се, не е планирала никаква агресия в Украйна, но очевидният фактор не е взет под внимание – ами ако има нахлуване на украински войски на територията на Донбас? Естествено, Русия ще трябва да защитава местното население. Как ще се развие тази история в този случай? Русия, от друга страна, постави свои собствени искания за спазване на Минските споразумения. Но, както разбирам, нямало е отговор от Байдън.

Значи не е имало компромис?

Може би трябва да очакваме, че в края на краищата Байдън, съветникът му по национална сигурност Съливан и заместник-държавният секретар по политическите въпроси Нюланд са чули посланието, че Русия има определени червени линии. Те не споменаха публично това, не казаха нищо, но, да се надяваме, че са го взели под внимание - тихо са научили урока, че Русия не трябва да се дразни и да преминават тези червени линии. Нищо от това не беше посочено публично, така че може само да се гадае дали става дума за умишлено пренебрегване на руските интереси или просто за сложността на обществената ситуация.

Ясно е, че администрацията на Байдън губи популярност, републиканците напредват, ако Байдън се огъне, в бъдеще той може да бъде изправен пред импийчмънт. Всичко това може да се оцени от тази позиция. Освен това “Фокс Нюз” започна атака срещу Байдън. Сякаш твърде ясно демонстрира добро отношение към Путин, усмихна се безкрайно и прочее. Може да си представим какво щеше да се случи, ако имаше някакво изказване от негова страна, свидетелстващо за разбирането му за руските интереси.

Винаги изхождам от някакъв оптимистичен сценарий. Така че, вероятно Байдън се нуждае от публични твърди изявления, за да засили влиянието си и да повиши рейтинга си, но в същото време не всички затруднения се изказват пред пресата или се научават от мълчанието. Въпреки това общият тон на това събитие е доста конфронтационен. Това се вижда в прессъобщението, разпространено от Белия дом. Говорим за някакви едностранни ултиматуми, а не за обща декларация.

Твърде мека ли изглежда позицията на Русия в тази ситуация?

Нямаше мекота, не е вярно. Но случилото се беше твърде наивна представа за слабостта на Байдън, на неговия екип, за неспособността му да действа като единен юмрук. Видите ли, Байдън е много слаб, забравен е, а членовете на екипа му безкрайно се карат помежду си и са неспособни на съгласувани действия. Имаше някаква идея, че Байдън няма да устои. Имаме преувеличени идеи за слабостта на Байдън. Трудно е да се отдели нашата пропаганда от позицията на вземащите решения. Доколко едното влияе на другото е трудно да се каже. Поне с такова впечатление останах при четенето на пресата и последвалата реакция. И тази реакция беше забавена. Американците бързо дадоха прессъобщение, а нашите едва след това ги преследваха. Съветникът на президента Юрий Ушаков говори след Съливан, като реагира на изявленията му.

Байдън, разбира се, изпитва проблеми с рейтинга. Присъства позиция, че те са избягали от Афганистан и следователно сега ще бягат отвсякъде и ние лесно можем да се справим с тях. Може би не в кръга на президента и неговия външнополитически екип, но в медиите със сигурност. Преговорите трябваше да бъдат представени като по-сложни и по-сериозни от това как са бяха представени - общуване с мил дядо, който вече нищо не може, а мисли само за пенсиониране. Това, разбира се, не е така.

Когато Байдън дойде на власт, имаше мнение, че източната посока, Източна Европа и постсъветското пространство, ще бъдат един от приоритетите на американската политика. Това потвърждава ли се от настоящите действия на администрацията?

Аз лично казах, че приоритет ще бъде китайската посока, както се оказа. Китайската тема тревожи както републиканците, така и демократите. Няма разлика в стратегическите им цели. Дори допуснах, че ще има опит за включване на Русия до известна степен в тази история, намаляване на конфронтацията с нея. Единственото нещо, което предизвиква въпроси за мен и което изисква сериозен анализ, е защо украинската тема се завърна. Изглеждаше, че украинската тема може да бъде изместена на заден план, че за тази администрация, която е загрижена за Китай и тайванския въпрос, би било неизгодно да раздува украинската тема. Те се занимават с настъплението на своите противници, за каквито смятат Русия и Китай, в западната част на Евразия, в източната част на Евразия, в Тихия океан. А освен това пред тях са Иран и Беларус с миграционната криза. Не им е изгодно да раздуват тази тема.

Може би връщането на украинската история в американската политика е свързано с Нюланд, може би е свързано с Блинкен и като цяло с позицията на Държавния департамент. Във всеки случай връщането на украинската тема наистина е странно и не много ясно явление, което създава момент на напрежение. Но не мисля, че Източна Европа ще бъде фокусът на Байдън. Просто възникна ситуация, в която трябваше да покаже сила някъде. Той не можеше да го направи в Близкия изток, не можеше да го направи в Западна Азия, не може да направи нищо в Тихия океан, защото там опасността от война с Китай за Тайван е много значителна. Но някъде той реши да демонстрира подобие на твърдост. Освен това наблизо имаше хора, които разбират нещо в този регион.

Като Нюланд. За съжаление, Русия показа слабост, като е позволи на Нюланд, която преди това беше в черния списък, да дойде тук и да започне преговори. Не мисля, че си заслужаваше. Тя е очевиден враг и трябва да се третира по съответен начин. Нюланд е супер ценна фигура за американските ястреби, използвана за създаване на ситуация на напрежение в съответния регион.

Не изключвам, че Байдън е решил да прояви твърдост, поне по отношение на риториката. Да се надяваме, че всичко ще остане на ниво реторика всичко това ще продължи. Нека получи определени дивиденти на Срещата на върха за демокрация, нека му кажат, че е говорил с руския лидер в правилния тон, но е възможно конфронтацията да продължи. За съжаление нямам усещане, че проблемът е разрешен. Изобщо не може да се разреши. Може само да избледнее на заден план по отношение на други проблеми, но засега не изглежда, че това се случва.

Оказва ли се, че Байдън и САЩ са господари на ситуацията? Могат ли да предизвикат война всеки момент и Русия ще трябва ли по някакъв начин да реагира на това?

Разбира се, това е основната опасност. Русия трябваше да помисли как да реагира. В крайна сметка едва сега, буквално след тази среща, медиите започнаха да отричат агресивните планове на Русия. Но тази информационна атака продължава вече месец – от октомври се тълкуват, че Русия ще атакува Украйна. А Русия дори беше донякъде снизходителна към тази партенка. И трябваше да реагираме и незабавно да го опровергаем, като посочим защитния характер на предприетите мерки.

Това не би ли прозвучало като извинение от наша страна?

Сега се опитваме да се оправдаем, докато този експертен хор звуча цял месец, започвайки от октомври. Но в същото време, разбира се, разбирам, че ако има срив в Минск и военна операция на Украйна срещу Донбас, тогава Русия няма да изостави своите граждани. Но днес моментът е пропуснат, положението вече е различно. Тогава тази история щеше да се развие просто в малко по-различна информационна среда, но тук имаше усещане за информационна пауза, празно място. И това, разбира се, изигра негативна роля. Съединените щати имаха по-малко възможности за създаване на единен антируски фронт в Европа. Те чакаха изборите в Германия, чакаха смяната на канцлера, явно чакаха някакво рестартиране в Европа, за да осигурят единен западен фронт срещу Русия. Ако се случи нещо, Русия ще трябва да разцепи тази коалиция, доказвайки, че няма други планове освен отбранителни. Опасността е породена и от липсата на желание в САЩ по някакъв начин да разрешат тази ситуация мирно. Ако Съединените щати се страхуваха от нашето нахлуване в Украйна, щеше да е по-добре, но те не се страхуват, те, напротив, са готови да пожертват Украйна в името на установяването на трансатлантическо единство.

Превод: В. Сергеев