/Поглед.инфо/ Доналд Тръмп обеща, че Турция ще плати скъпо за закупуването на С-400 от Русия и саморазправата в Сирия – и ето, че Вашингтон пристъпи към наказване на непокорните. Конгресът одобри въвеждането на санкции, засягащи не само министъра на отбраната на Турция Хулуси Акар, но и президента Реджеп Ердоган. В същия ден бе взето решение, на което САЩ не се решаваха дълги години – за признаване на „арменския геноцид“. Какво означава всичко това?

От всички трансатлантически нации само евреите могат да се състезават с арменците по отношение на лобирането. Това в никакъв случай не е претенция, а нещо като възхищение - те го умеят!

Прост пример е Нагорни Карабах. Той не е официално признат от никого, но всъщност сътрудничеството с Арцах в различни форми по никакъв начин не се преследва нито от Запада, нито от Русия. Освен това, заедно с Франция и САЩ, Русия е съпредседател на Минската група на ОССЕ, чиито задачи включват разрешаване на конфликта и именно в тези страни арменската диаспора е особено влиятелна.

Нито Абхазия, нито Южна Осетия, нито ДНР, нито ЛНР, нито ПМР никога няма да разчитат на нещо подобно, въпреки че хората там също страдат. Санкции, бойкот, черни списъци, изземване на сметки, сериозен натиск върху покровителя - всичко това не важи за Карабах и Армения, която е прозорецът му към външния свят. В случая на Русия и взетите под нейна опека „непризнати“, те искат прозорецът не само да бъде затворен, но и закован с дъски.

Същото е и с арменския геноцид, чието признание е особено болезнен и принципен въпрос с общонационално значение. Ислямските страни с много малки изключения остават глухи по този въпрос. Предвид натиска на Азербайджан повече или по-малко се въздържат и бившите съветски републики. Но в западния свят арменският геноцид е признат почти повсеместно от Канада до Австралия.

Турската дипломация се съпротивлява на това с всички налични средства. Същността на официалната позиция на Анкара е, че арменският геноцид не е била умишлената политика на турските власти, той някак се е случил сам по себе си - в рамките на многобройни „инциденти“, от които загиват не милион души, а максимум триста хиляди.
Но Армения, която за разлика от Турция няма нито сериозна икономика, нито мощна армия, нито природни богатства, нито дори излаз до море, успя да привлече дори Германия на своя страна. „Дори“, защото в Германия има влиятелна турска диаспора, с която никой не иска да се кара и защото Берлин е доста устойчив, когато е притиснат с толкова деликатни проблеми. Например, „голодоморът“ не е признат за геноцид на украинския народ, въпреки всички усилия на „съюзниците” на Киев.

В Съединените щати обаче, с огромен брой влиятелни проарменски активисти на федерално ниво, процесът на признаване на геноцида упорито застоя. 49 щати от 50 поотделно отдавна са направили това, което Конгресът не можеше да направи. Стигна се до нелепа ситуация: когато напускаше поста си, президентът Барак Обама изрази съжаление, че признаването на геноцида не е било формализирано под него, въпреки че всички сякаш са за, но лош късмет – отново нещо попречи.

Това „нещо“ е ценността, която САЩ придават на сътрудничеството с Турция, втората по големина армия в НАТО и плацдарм на Северноатлантическия алианс в Близкия изток. И Обама, съчувствайки на арменците, и Тръмп, безразличен към чувствата на турците, не използваха думата „геноцид“ в своите изказвания по темата, говорейки само за трагедията на арменския народ.

А във вторник 223 конгресмени все пак подкрепиха съответната резолюция. Това не изисква одобрение от Сената и от президента, но същото вече е внесено в Сената и нищо не говори в полза на това, че Тръмп ще поиска да се намесва в процеса на признаване на геноцида под каквато и да е форма и на всяко ниво.

Това, разбира се, е дипломатическа победа на Армения и арменците. Въпреки че гласуването от конгресмените от двете партии (някои републиканци гласуваха "за", но не бяха толкова, колкото някои искат) беше придружено със сълзи, не е възможно да се избяга от усещането, че случилото се е отмъщение на Анкара за войната срещу сирийските кюрди и за закупуването на С- 400.

По време на разговорите за геноцида конгресмените, разбира се, пропуснаха това, защото това би било неучтиво за арменците и тяхната трагедия. Но веднага след това, без да напускат местата си, конгресмените одобриха санкции срещу Турция - вече официално заради операцията в Сирия и С-400.

Сега активите на „лицата, участващи в доставката на оръжие“ за тази операция ще бъдат замразени, а подобна формулировка позволява да се нанасят удари както върху министъра на отбраната на Турция, така и върху държавната банка.

Успоредно с това конгресмените разпоредиха на американските власти да изяснят информация за активите и доходите на президента Ердоган и неговото семейство.
Струва си да се признае: времето за окончателно решение на въпроса за арменския геноцид на общоамериканско ниво беше изключително добре избрано. От кого е избрано - арменските лобисти или Белия дом, не е толкова важно.

Важно е Тръмп най-накрая да разреши стария дипломатически и етичен проблем, при това така, че това решение да донесе най-малко щети (за което всички президенти се грижеха преди, но не се решаваха на основната стъпка). В момента признаването на арменския геноцид не може да развали отношенията на САЩ с Турция, защото просто няма накъде повече да се развалят - трябва или да избухне война, или да се върви тихомълком към такава. Ако въпросът за геноцида отново се отложи за бъдещето, рано или късно неговото обсъждане ще усложни изхода от кризата в американско-турските отношения - и отново всичко ще върви в омагьосан кръг.

Сега американците само леко вгорчиха и без това горчивото хапче: санкциите – те са много по-актуален проблем за турския елит от събитията отпреди 100 години. И Тръмп просто нямаше как да не наложи тези санкции, тъй като той вече беше обещал на турците страшно наказание и не иска да изглежда като слабак и празнодумец в светлината на приближаващите избори.

Но за Армения и арменците такава „пакетна“ схема, напротив, крие определени вреди. Факт е, че на нивото на турското общество проблемът с арменския геноцид се отрича много по-недипломатично и по-упорито, отколкото на турските власти, които въпреки всичко изразяват думи на скръб по този повод и се опитват да не сипват сол върху арменските рани.

Случаят е приблизително като с Катинското клане в Русия: на официално ниво той вече е осъждан и признаван повече от веднъж, но значителна част от съветските патриоти от „дълбокия народ” упорито смятат всичко това за провокация на Гьобелс и замисъл на световното задкулисие.

През последните години обаче ситуацията започна да се уравновесява, предимно заради усилията на турската либерална интелигенция. Малко неохотно, но въпреки това турците започват да осъзнават своята отговорност за случилото се - поне сега не обвиняват арменците толкова силно в „провокация“ и „кръвна клевета“.

Сега този тънък, деликатен, почти еволюционен процес ще бъде обърнат за известно време. Във връзка със Сирия и С-400 признаването на геноцида изглежда точно като наказване на Турция за независимата външна политика, защитата на собствените граници, защитата на националната сигурност и пр. А патриотизмът по никакъв начин не е чужд на турската либерална интелигенция. нито на арменците.

Това, което се случи във вторник, ще бъде възприето от турските елити много по-болезнено от признаването на геноцида сам по себе си - в изолация от другите въпроси. Това не е толкова сериозно предизвикателство, колкото изглежда. Русия, с която Турция сега споделя зоните на отговорност в Сирия и от която купи С-400 напук на САЩ, също признава арменския геноцид - и това не възпира турците.

Получава се така, че цената на решаването на отдавна презрелия въпрос от САЩ ще бъде това, че турците ще го приемат като поредната подлост и мошеничество на арменците. Преди повече от век точно такива разговори съпътстват този геноцид. И остава само да се радваме, че времената сега са различни и всичко рано или късно ще се сведе до ругатни в интернет.

Превод: В.Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели