/Поглед.инфо/ Идеята изглежда се е оформила или окончателно се оформя точно пред очите ни: „разводът“ на първите две икономики в света се оказа невъзможен и ако е така, Америка трябва насилствено да върне Китай в миналото, когато все още той не беше една от свръхдържавите.

Отправна точка за размисъл тук са новините за търговията между САЩ и КНР за 11-те месеца на тази година: 694 милиарда долара. Резултатите от цялата година очевидно ще означават нов рекорд. И това е след търговската война, започната от Доналд Тръмп, която се свеждаше главно до забранителни мита върху вноса на китайски стоки. Забранен или не, но китайският износ възлиза на почти 529 от същите тези 694 милиарда. И поради това китайските валутни резерви, поради получения огромен излишък, отново нарастват неприлично бързо.

И в същото време САЩ въвеждат все повече санкции срещу Пекин, но ако се вгледате внимателно, те засягат нещата, свързани с високите технологии. Какво означава всичко това? Отговорът на китайското списание Global Times: американците се надяват, че Китай ще продължи да доставя на Съединените щати стоки от средното и ниско ценово равнище, при това Америка ще си върне лидерството във високите технологии, блокирайки достъпа на съответните китайски технологии до пазарите на Западните страни, така че да запази собствената си доминираща позиция в световната икономика.

Тоест пред нас е мечтата да върнем не само Китай, но и целия свят към реалностите от 90-те години на миналия век, когато китайската и американската икономика започнаха да се сливат все по-неразривно точно съгласно описаната по-горе схема.

Спокойно можем да кажем, че имаме пред себе си същността и смисъла на това, което сега може да мине за китайската политика на администрацията на Байдън (поради липса на по-добра). И тъй като отношенията между първите две сили в света са почти същите като през втората половина на миналия век при конкуренцията между СССР и САЩ, ние имаме пред нас ключова носеща конструкция на целия свят за неопределено бъдеще .

Многократно сме казвали, че китайската политика на Тръмп е аматьорска импровизация на коляно (или на табуретка). Това беше така, само защото републиканците нямаха и нямат мощен мисловен и бюрократичен апарат по отношение на външните работи. Байдън го има. И сега виждаме: връзките между САЩ и Китай бавно се размразяват.

Всички факти от този род изброява известния още от 80-те години на миналия век хонконгски анализатор Франк Чин: тук влизат възобновяване на контактите по търговска и военна линии, както и „общо подобряване на атмосферата“. Процесът започна след видео срещата на върха на Си Дзинпин и Джо Байдън на 9 септември. И сега поне се обозначи дъното на отношенията, които преди бяха в процес на свободно падане.

Но в същото време протича обратният процес: абсолютно фалшивия конфликт в Тайванския проток с обвинения, че Китай ще превземе този остров, както и дипломатически бойкот на Олимпийските игри в Пекин. Така че цялата картина силно наподобява процеса, стартиран след неотдавнашния подобен разговор между Владимир Путин и същия Байдън: едновременно подобряване на атмосферата при съхраняване на конфронтацията. Това вече става запазена марка на американския стил. Което не само трябва да се изучава като технология, но и ясно да се разбере какво стои зад него.

А стои слабост и страх. Ето доклад от една от многото конференции, които се провеждат в САЩ на тема „накъде върви нашата външна политика“. В него се казва, че е било по-добре през 90-те и дори в началото на 2000-те: Китай все още беше контролиран конкурент, а не „цивилизационен противник“, освен това трансатлантическите връзки (тоест НАТО) изглеждаха нерушими.

Днес всичко е по-лошо: Америка вече не може едновременно да настройва Европа срещу Русия, да държи войски в Близкия изток - и да се изправи срещу Китай. Да не говорим, че идеологическото влияние на Китай се усеща дори на територията на американските университети.

Но – и тук се обръщаме към миналогодишното интервю с известния анализатор Джон Миршаймър – проблемът е, че е твърде опасно да бъдеш в сериозен конфликт с Китай.

Миршаймър е известна личност, която отдавна прогнозира съперничеството между САЩ и Китай като заместител на конфронтацията между СССР и Съединените щати. Идеологията му е лишена от идеализъм, тя се състои в това, че държавата за друга държава е вълк, винаги е било такава и винаги ще бъде. Никой в света никога не вярва в добрите намерения на много силните държави („много здраве“ на геополитиците от СССР по времето на Михаил Горбачов).

Затова всеки се опитва да стане всемогъщ, ако не на световната сцена, то в собствения си регион, а Китай, както предрече Миршаймер още през 2001 г., ще постигне целта си поне в Азия. Съответно това няма да се хареса на САЩ. Но сега, когато тежестта на двете държави на световната сцена стана практически еднаква, Америка просто не може да я понесе.

И в днешно време (макар и все още в ерата на Тръмп) този човек бе попитан: и какво, след конфронтацията между СССР и САЩ, светът се върна към началната точка на нова битка между суперсилите, но сега говорим за Китай? А той отговаря: да, но всичко няма да е точно така. Първо, съветската икономика не беше много ефективна, защото беше социалистическа и по отношение на БВП никога не е надхвърляла повече от една трета от икономиката на САЩ.

Китай е коренно различен враг. Има четири пъти по-голямо население, отколкото Съединените щати, и те са заети в динамична капиталистическа икономика. В резултат на това Америка трябва да може да се справи със страна, много по-силна от нея.

Но има и второ. Миршаймър казва, че ситуацията с Китай е по-опасна, отколкото със СССР през миналия век. Следвайте логиката: Съединените щати всъщност не искаха да се бият с Москва, защото ключова част от военната конфронтация щеше да се разгърне на териториите на Централна Европа, а това няма как да се отрази добре на атлантическото единство - някои от европейците може да не са съгласни, други да се обидят.

Но ограниченият конфликт с Пекин е някъде там, далеч в Азия. Някои от генералите може би си мислят: на кого му пука за тази Югоизточна Азия? Прагът на възможния конфликт е понижен и именно от това трябва да се страхуваме в тази ситуация.

Какъв извод ще направи старата суперсила от всичко това? Досега – вижте по-горе – беше решено да се сложи край на търговската война на Тръмп, но да се попречи на Китай да засили своето технологично превъзходство. Тоест да си сътрудничат и да се борят едновременно. (С Русия те също искат в крайна сметка да стигнат до такава „формула на любовта“).

Но завладяващата откровеност на този подход силно не харесва на Китай, а и на кого би му харесало. Освен това търговската война на Тръмп е саботирана от самия американски бизнес, чийто просперитет до голяма степен зависи от китайския внос на „средни и по-ниски цени“.

При това в същото време има взаимна зависимост по отношение на високите технологии. Точно сега в САЩ се разиграва поредният скандал от този род. Apple е атакувана, тъй като лоши хора тези дни откраднаха и публикуваха документацията на технологичния гигант за неговите сделки за 275 милиарда долара, - не милиони, милиарди - с китайците (за неопределен срок). Интересно, колко още световни технологични лидери всъщност са се слели в неразрушима прегръдка с китайските си колеги?

Превод: ЕС