/Поглед.инфо/ Понякога, след като се запозная с новините получавам впечатление, че в постсъветските лимитрофи виждат „тоталитарна Русия” и на сън. А след това, събудили се, започват да пишат за своите кошмари по блоговете.
Свеж пример за това, как властимащите в съседните с Русия страни се мъчат по нощите е заразеният с бацила на свидомизма роден в Курск Павел Климкин. Ето какво пациентът написа в „Туитър”, след като Съветът на Федерацията взе решение да одобри закона за празнуването на Деня на приемането на Крим в състава на Руската империя: „Вчерашното решение на Русия относно Крим демонстрира слабост, оспорващи декларациите на редица цивилизовани страни. Жалък ход: толкова да се заровиш в историята, за да намериш оправдание за днешните престъпления. Руската Федерация търси аргументи в миналото, а цивилизованият свят в международното право”.
Дори и ако пропуснем липсата на грамотност на Кликин, който не може да формулира нормални изречения и да си провери граматиката, , все пак ще останат патологичните видения в съзнанието на украинския външен министър.
„Цивилизованият свят”, на който точи лиги Климкин, в голяма степен живее според прецедентното англосаксонско право. Тоест, не просто търси аргументи в миналото, а при по тези аргументи взима решения за настоящето. Ако не бе имбецил, украинският министър щеше навярно да разбере, че е написал глупост, да не говорим, че би си замълчал, надявайки се да мине за дееспособен човек.
Още един ярък пример за затъмнено съзнание, в което са потопени хората от Латвия. Този политически деец, депутат от Сейма, го наричат Александър Кирщайнс, при това той си е „латишизирал” фамилията, добавяйки „с” накрая, то името си го е оставил „москалско”. Жалко, Александърс, нали на всеки рижки патриот му е известно, че царят на древна Македония всъщност се е казвал Александърс, но гадната Русия е откраднала от европейския монарх последната буква.
Та ето какво написа този пациент в „Туитър”: „Едва когато Русия се разпадне на малки страни по етнически състав, военните конфликти ще приключат, а в Европа ще се установи мир за дълги години”.
И отново виждаме неспособност да се оцени написаното, както при Климкин. Ако Кирщайнс бе вменяем, то той би си спомнил на историята на Германия, благодарение на която латвийците изобщо получават писменост и би разбрал, че разпадът на малки страни не води до по-нисък брой конфликти, а до кланета формат „всеки за себе си”. Не, знам какво Кирщайнс и подобните му желаят за Русия, но не трябва да си толкова прост, за да не успееш да намериш някаква подходяща историческа аналогия за брътвежите си.
Нашите съграждани, например, моментално откриха с какво да отговорят на Кирщайнс, пособвайки сходството на това заявление с програмата на Третия райх.
„Вече сме минавали през това. След това ще си крие черепа в горите на Бразилия и ще се смята за жертва на диктатурата”, пошегува се над Кирщайн ехидният журналист Армен Гаспарян.
Не е хубаво да се смееш над болни хора, разбира се, но нали и недъгът на Климкин, и умствения дефицит на депутата на латвийския Сейм са просто опасни за околните.
При това не за нас самите, а за съгражданите на самите тези дейци, които ще се наслушат на тези глупости и ще започнат да вярват в това, че може „да се достигне до Москва”.
Може, болничките ми, може. Но ще прилича на марша на пленените немци в Москва от 17 юни 1944 г.
Превод: Поглед.инфо