/Поглед.инфо/ На 4 януари Съветът за сигурност на ООН започна отново работа. Норвегия стана председател на Съвета. Съветът за сигурност включва пет нови държави: Албания, Бразилия, ОАЕ, Габон и Гана. Така, като се вземе предвид миналогодишното членство в Съвета за сигурност на Индия, през 2022 г. в рамките на Съвета за сигурност ще има представителство на почти целия състав на БРИКС (с изключение на Южна Африка). И въпреки че в рамките на БРИКС външната политика никога не е била формулирана като „единна” (както например в рамките на Европейския съюз), все пак този факт може да бъде важен.

Програмата на Съвета за сигурност през януари е богата: Близкия изток, Йемен, Колумбия, Западна Африка, мироопазващи операции.Особено трябва да се отбележи предстоящата среща за обсъждане на разследването на ситуацията в Судан от Международния наказателен съд. Това ще бъде първият доклад по разследване, който ще се направи от новия прокурор на МНС Карим Хан. И накрая, това ще бъде първият доклад след новия преврат в Судан през октомври 2020 г.

През целия месец ще се обсъжда ситуацията в Сирия, включително т. нар. сирийско "химическо досие". Именно с този въпрос започна новата политическа година от 5 януари, но ще се върнат към него на 24 и 27 януари.

Какви са общите резултати от дейността на Съвета за сигурност на ООН през изминалата година?

Като цяло Съветът действаше въз основа на консенсус. Почти всички резолюции бяха приети с 15 гласа срещу нито един. В същото време има един случай на отхвърляне на проекторешение поради използване на вето.

На 13 декември 2021 г., по време на гласуване на „климатичен“ проект, представен от Ирландия и Нигер и подкрепен от 113 държави, Русия упражни ветото си. Индия също гласува против. Но Китай (също с вето) само се въздържа. Трябва обаче да се има предвид, че членовете на Съвета за сигурност на ООН, които не подкрепиха проекта, изразиха мнението на 80 държави, които не са членки на Съвета за сигурност, но не са съгласни с разпоредбите на проекта. Подаването на проекта на гласуване беше провокация, тъй като несъгласието както на Русия, така и на други държави беше добре известно предварително. Между другото, Русия, Индия и Китай представиха алтернативен проект, но западното мнозинство отказа да го обсъжда.

Основната причина за използването на правото на вето от Русия беше необходимостта от блокиране на предоставянето на нови правомощия на мироопазващите мисии на ООН, които бяха наречени „екологични“ и чиято истинска цел далеч не е очевидна. И най-важното е необходимостта да се блокира „изземването“ от Съвета за сигурност на допълнителни правомощия, които не са предвидени в Устава на ООН и които са прикрити под термина „климатични“ аспекти на международната сигурност.

Така през 2021 г. ветото беше приложено в Съвета за сигурност на ООН само веднъж. (За сравнение: през 2020 г. ветото е наложено пет пъти: два пъти - от Русия и Китай и веднъж - от САЩ. През 2019 г. ветото е приложено шест пъти, по три пъти от Руската федерация и Китай).

Трябва да се отбележат редица случаи, при които Руската федерация се въздържа при гласуването. На първо място, това се отнася до дейността на т. нар. Международен остатъчен механизъм за наказателни трибунали . Дейностите му са обсъдени два пъти през 2021 г. И в двата случая Русия се въздържа при гласуване на резолюции, които одобряват дейността на този трибунал. Въздържанието на Русия по отношение на тези резолюции е продължение на линията, която Руската федерация пое през 2019 г. По-рано Русия критикува МОМНТ, но гласува в подкрепа. Позицията на подобно въздържание обаче трудно може да се нарече оптимална, особено на фона на недвусмислено формулираната официална позиция по отношение на МОМНТ като орган, който „наследи най-лошите практики на Международния трибунал за бивша Югославия, като последователно демонстрира антисръбски пристрастия“ и изисква „възможно възможно най-скоро приключване на дейностите си“.

Русия остава единственият член на Съвета, който разглежда обективно дейността на МОМНТ. Всички други държави от Съвета за сигурност, включително Китай, отделни страни от БРИКС или нашите ситуационни съюзници от редовно редуващите се непостоянни членове на Съвета, гласуват за безусловната подкрепа на МОМНТ . В тази връзка си струва да се обърнем към доклада на т.нар. на неформалната работна група на Съвета за сигурност на ООН за международните трибунали относно дейността ѝ през 2021 г. Въпреки острата критика към МОМНТ от Русия, този доклад не съдържа никаква информация по този въпрос и завършва с изявление за „отлични отношения“. Ако през 2012-20219 г., когато тази група се ръководеше от страните от Латинска Америка, липсата на критичен подход на Групата все още можеше да се обясни с традиционното благочестие пред международни съдилища, то през 2020-2021 г. групата беше оглавена от Виетнам, но това по никакъв начин не повлия на обективността на оценките на Групата.

Като цяло Русия се въздържа при гласуване по девет проекторезолюции и почти винаги заедно с Китай (Индия се присъедини към тях няколко пъти). Така Русия беше принудена да се въздържа от гласуване по резолюция № 2616 на Съвета за сигурност на ООН, в която беше направен опит да се формулират единни критерии за оръжейни ембарго, наложени от Съвета за сигурност на ООН. Русия (заедно с Китай и Индия) заяви, че подобен опит е непродуктивен сам по себе си, тъй като Съветът за сигурност трябва да взема такива решения, като взема предвид конкретните обстоятелства във всеки конкретен случай.

Русия също се въздържа от приемането на Резолюция 2593 на Съвета за сигурност на ООН относно ситуацията в Афганистан. Причината за въздържание беше отказът на авторите на проекта да споменат в„Ислямска държава” и з„Ислямско движение на Източен Туркестан“ . Този отказ получи много остра реакция от руския представител в Съвета за сигурност, който нарече това „желание да се разделят терористите на „свои“ и „чужди”.

Важно събитие в дейността на Съвета за сигурност през 2021 г. беше опитът за „съветизиране“ на Етиопия, тоест опитът на редица западни държави да поставят ситуацията във Федерална република Етиопия в дневния ред на Съвета за сигурност на ООН. Ние умишлено използваме термина „съветизация“ (в смисъл на поставяне под контрола на Съвета за сигурност), а не „интернационализация“. Защото няма съмнение, че етиопската война от 2021 г. е международна. Проблемът е, че външните сили, организиращи и подклаждащи войната в Етиопия, са западните членове на самия Съвет за сигурност. Тук Русия играе важна роля в предотвратяването на използването на Съвета за сигурност на ООН като „покрив“ за разрушителната политика на Запада спрямо Африка. Именно в Африка, а и не само в Етиопия, защото войната в Етиопия от 2021 г. е публично наказание на държава, която показва пред целия континент модел за саморазвитие.

Така през 2021 г. се наблюдават три основни процеса. Първо, опити за постигане на единство между членовете на Съвета за сигурност. Тридесет и осем от четиридесет и седем резолюции бяха приети единодушно.

Второ, има процес на грубо прокарване на определени резолюции. Естеството на преговорния процес се доказва например от изявлението на постоянния представител на Китай, който говори за отхвърлянето на натиска от неговата делегация в полза на приемането на конкретен проект. По-рано министърът на външните работи на Руската федерация говори за „извиване на ръце“.

Трето, провокациите продължиха да дискредитират както Русия, така и ООН като цяло. В речта си на 13 декември ирландският делегат заяви, че „не е могъл да си представи“, че проектът му ще бъде отхвърлен с вето. В действителност обаче Русия предупреди, че няма да се съгласи с проекта, който няма да вземе предвид нейната позиция и в същото време позицията на повече от 80 държави. Подлагането на проекта на гласуване беше провокация, която да се принуди Русия да използва ветото си. Неслучайно това беше направено два дни след т.нар. Среща на високо равнище на демокрациите, която беше замислена като алтернатива на ООН.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели