След разпада на СССР залязва и глобалното лидерство на САЩ. В КНР, Индия и другите страни от Югоизточна Азия се формира нов, интегрален ССС, съчетаващ стратегическо и индикативно планиране с пазарна самоорганизация, държавен контрол над паричното обръщение с кредитиране на частните предприятия, държавна собственост над инфраструктурата с частна собственост в конкретни сфери. Как ще постъпи Русия?
ССС е конвергентен по типа си, съчетава преимуществата на капиталистическата и социалистическата икономики. Държавното управление в него е в пъти по-сложно, отколкото в СССР или в САЩ. Държавата не е всезнаещ организатор, както СССР, не е изпълнителен комитет на финансовата олигархия, както в САЩ, а е диригент, който хармонизира интересите на различните социални групи на основата на критерия ръст на общественото благосъстояние. Държавната идеология в КНР е социалистическа, икономиката е пазарна, политическото ръководство се осъществява от Компартията, а лидерите на икономическото развитие са частно-колективните предприятия. В Индия също могат да се видят социалистически мотиви в държавната идеология и в управленската практика, макар и политически да е най-голямата демокрация на света с развит частен предприемачески сектор.
Всъщност в КНР е построен образцов модел на новия ССС с прагматична идеология, ориентирана към ръст на народното благосъстояние. В този модел отношенията между труда и капитала спират да са антагонистични, защото се регулират и насочват от социалистическата държава. Отношенията на собствеността стават по-сложни и се регулират от държавата, изхождайки от обществените интереси. Мястото на класовата борба се заема от сътрудничеството между трудовите колективи и работодатели, образец на което е развитият държавен сектор. Държавно-частното партньорство определя степента на свобода на частното предприемачество и насочва енергията му към повишаване на народното благосъстояние.
Фактически в интегралния СССР се сваля антагонизма между капитала и социализма. Използвайки диалектическата логика, може да се констатира, че резултат от борбата и единството на противоположностите е синтезът на качествено новата социално-икономическа формация. Но това изисква основна преработка на цялата теория на Маркс, която претендира, че обединява историята на цялото човечество.
Остава въпросът за околния свят на страни и народи. Макар в нашата духовна традиция да присъства идеологемата на световната отзивчивост, ярко проявила се в изграждането на световната система на социализма, историята учи на нуждата да се различават своите от чуждите. Важна част от образа на бъдещето трябва да бъде обединението на общото икономическо и хуманитарно пространство на народите, свързани с Русия от общата историческа съдба. Минимално условие за това е успешното социално-икономическо развитие на Русия и формирането на привлекателен образ на общото бъдеще. Без това страната няма да може да изпълни функцията си на локомотив на евразийската интеграция. Но това не стига. Важно е доброжелателно възприятие на общото историческо минало.
Охарактеризираната по-горе теория на дългосрочното икономическо развитие изглежда, че не се разпространява след XVI век. Съществувалите до Реформацията в Европа и Смутовете в Русия традиционни общества се възпроизвеждат по други закони. Хората вярват в бог и неизменността на реда на нещата с цикличното възпроизвеждане на основаната на земеделието икономика, общинната организация на народния живот, съсловно устройство на обществото и наследствена върховна власт. Последната се смята за дадена пряко от бог и предвид своя неоспорим авторитет, не може да не носи световен характер. Според логиката на системната организация на развитието на човечеството по-развитите общности хора поглъщат по-неразвитите, формулирайки протодържавни образувания. Не частната собственост, а присъщия на всеки жив организъм стремеж към експанзия прави успешните родово-племенни образувания в държавообразуващи. Претендиращата за консолидиране на обществото идеология трябва да отговаря на ролята на нашия народ в този процес на цивилизационно развитие.
Следва да се признае, че съществуващите исторически митове явно принизяват ролята на руския народ в историята на човечеството. Ето я, например, нелепата варяжка теория за произхода на руската държавност, съчинена от германски псевдоисторици, които не познават дори руския език.
Съвсем очевидно е, че целта на този идеологически саботаж от XVIII век е да се създаде комплекс за малоценност и усещане за западно превъзходство в руското обществено съзнание. Той е допълнен от кампанията за тотално унищожаване на древните руски хроники и паметници на културата, която е завършена с опожаряването на Москва през 1812 година. Впоследствие, по предложение на френски псевдоисторици, е лансиран абсурдният мит за татарско-монголското иго, измислен в края на същия XVIII век от полски йезуит. Смисълът на този идеологически саботаж, подхванат от съветската историография, е да се създаде робски образ на руския народ, свикнал с потисничеството и деспотизма, от който болшевиките уж са го освободили.
С такава историческа митология е трудно да се претендира за идеологическо лидерство в света, което, въпреки всичко, Русия демонстрира през последните два века. Необходимо е тези митове да бъдат развенчани възможно най-скоро и да бъдат изкоренени от общественото съзнание, което трябва да изпитва гордост от славното минало.
Запазвайки самоунищожителната настояща версия за произхода на руската държавност, след няколко десетилетия основният принцип на руския свят ще бъде представен под формата на диваци, които са отгледани и цивилизовани не само от свирепите викинги и войнствените монголци, но и от легендарните укри заедно с героичните турци.
Превод: В. Сергеев
