/Поглед.инфо/ Разследванията за подкопаването на линиите на Северен поток, които се провеждат в западните страни, се натъкват на все повече факти, които е изключително неудобно, ако не и невъзможно, за разследващите и висшите органи да бъдат разкрити. Но няма нищо скрито, което да не излезе наяве - въпросът е кога ще стане.
На 26 октомври рязко падна налягането и на двете нишки на газопровода "Северен поток" и три от четирите тръби бяха повредени. Инцидентът е станал във водите край датския остров Борнхолм, край южното крайбрежие на Швеция.
Bloomberg отбеляза в началото на октомври, че изтичането на газ е спряло в датската изключителна икономическа зона почти веднага след аварията (1-2 октомври), а в шведската зона до 5 октомври.
Русия беше принудена да спре "Северен поток 1" за неопределено време, тъй като западните санкции направиха невъзможно започването на ремонта. Властите на Дания, Швеция и Германия веднага след инцидента обявиха, че планират да създадат съвместен екип за разследване, но в крайна сметка започнаха отделно да проучват последствията и причините за аварията и не включиха руската страна в разследването.
Активна фаза на разследванията
В първите седмици, според анонимни служители на ЕС, интервюирани от The Washington Post, идеята, че Русия е главният заподозрян, веднага стана доминираща сред европейските политици. Властите на Руската федерация веднага след инцидента отбелязаха, че Русия и Германия понасят само загуби от загубата на тръбопроводи.
Прессекретарят на президента на Руската федерация Дмитрий Песков, в отговор на многократните обвинения от западната страна, отбеляза, че Съединените щати и Полша могат да бъдат заинтересовани страни.
От тази гледна точка ситуацията е изгодна за американските доставчици, тъй като те могат да увеличат доставките на LNG (втечнен природен газ) за Европа. Полша попадна под съмнение заради прекалено позитивната реакция към инцидента – бившият външен министър на страната Радослав Сикорски реагира така: „Дребно нещо, но хубаво“. И благодари на САЩ.
Главната прокуратура на Русия на свой ред определи инцидента като акт на международен тероризъм.
След активно издирване на мястото на произшествията, на 6 октомври шведската служба за държавна сигурност (SEPO) обяви завършването на предварителното разследване на инцидента. Според шведски следователи течовете от газопровода, които са причинени от експлозии, са признак за саботаж.
Тоест още тогава беше обявено, че причината за катастрофата са умишлени действия. Шведската страна обаче не даде никаква индикация как са се случили експлозиите и/или кой може да е отговорен за това.
Почти веднага след аварията Дания също откри течове в изключителната си икономическа зона. Датската полиция обаче отказа да коментира констатациите на Швеция или да предостави актуална информация за състоянието на собственото си разследване.
На 1 ноември Владимир Путин каза, че на Газпром все още е позволено да огледа мястото на инцидента и че инцидентът е очевидна терористична атака. Президентът на Руската федерация каза, че специалистите на руската компания са открили две фунии с дълбочина 3 и 5 метра и разкъсана тръба с дължина 40 метра.
А на 2 ноември швейцарската компания Nord Stream AG (дъщерно дружество на Газпром, руска корпорация притежава 51% от акциите), чиито експерти са работили в изключителната икономическа зона на Швеция, обяви откриването на две изкуствени фунии в дъното на Балтийско море на разстояние 248 метра една от друга.
В същото време специалистите на компанията отбелязаха, че фрагментът от тръбата между фуниите е напълно разрушен, а радиусът на фрагментите е най-малко 250 метра. Трябва да се отбележи, че Nord Stream AG не получи никаква помощ за инспекцията от европейски държави.
Тихо време
На 18 ноември шведският прокурор Матс Люнгквист каза, че на мястото на инцидента са открити останки от експлозиви. Въпреки това изминаха няколко месеца от това изявление, но досега не е получена принципно нова информация от шведска страна.
На 12 януари говорителят на руското външно министерство Мария Захарова заяви, че отказът на Швеция да сподели информация за саботажа на газопроводите "Северен поток" е озадачаващ. Според нея руските експерти, ако бъдат допуснати до разследването, могат да стигнат до „неудобни заключения“.
По-късно, на 26 януари, заместник-държавният секретар на САЩ по политическите въпроси Виктория Нюланд каза по време на изслушване в Конгреса, че е доволна от разрушаването на „Северен поток“. В отговор на това руският външен министър Сергей Лавров отбеляза, че със забележката си Нюланд всъщност признава участието на Вашингтон в саботаж.
Прави впечатление, че не само Русия не е допусната до участие в разследването. На 1 февруари норвежката петролна и газова компания Equinor заяви, че санкциите на ЕС и собствената санкционна политика на Норвегия са й попречили да участва в процеса.
Въпреки че не е член на ЕС, Норвегия е част от Европейското икономическо пространство от 1994 г. По този начин разпоредбите на ЕС попречиха на Equinor да предостави услуги и оборудване за анализ на инцидента.
Норвежката държава управлява система за „ремонт на тръбопроводи и подводно инсталиране“ (PRSI). Услугите й са достъпни за 72 компании, включително операторите на Nord Stream. Събитията след експлозиите показаха, че това правило съществува само на хартия.
И така, Nord Stream AG веднага след инцидента изпрати искане за използване на оборудване, но на 4 октомври швейцарската компания заяви, че не може да направи това, тъй като собственикът на необходимия кораб все още чака разрешение от норвежкото външно министерство Министерство. Оттогава ситуацията се е променила малко. Тоест, една от малкото държави, която разполага с пълноценен арсенал за дълбоководни изследвания, не го използва, когато е необходимо.
Западните медии се съмняват
На 2 февруари The Times публикува статия, която върна общественото внимание към проблема. Изданието подчертава, че за 4 месеца нито едно от трите отделни разследвания, проведени от Дания, Швеция и Германия, не каза публично кой е отговорен за авариите на тръбопровода.
Британският вестник цитира и мнението на представителя на партията на зелените и председател на комисията по разузнаването на Бундестага Константин фон Нолц. Политикът в интервю за вестник Tagesspiegel каза, че германското правителство трябва да наруши мълчанието относно разследването и да му даде повече прозрачност.
Някои експерти, според The Times, вече се чудят защо Русия би навредила на тръбопроводите, като се има предвид, че Руската федерация е инвестирала много в изграждането им, а Газпром е основният акционер. Проектът би осигурил стабилен поток от приходи и би било странно да се откаже толкова радикално.
Times цитира и Август Ханинг, бивш директор на германското външно разузнаване (през 1998-2005 г.), който в края на 2020 г. каза, че САЩ, Полша, Великобритания и Украйна може да са заинтересовани от спирането на тръбопроводите.
„Всеки има своите причини“, каза той.
The Times отбелязва, че и четирите страни активно се противопоставиха на изграждането на Северен поток 2.
В същото време британският вестник смята, че яснота по разследването едва ли ще дойде в близко бъдеще. The Times цитира Бенджамин Шмит, научен сътрудник от Харвардския университет и бивш съветник на Държавния департамент на САЩ по европейската енергийна сигурност. Вярно, думите му са доста неясни:
„Не намирам за изненадващо, че все още няма набор от убедителни доказателства. Процесът на подводна криминалистика винаги ще отнеме много време".
Шмит не изключи, че по време на разследванията няма да е възможно да се съберат неопровержими доказателства.
На 4 февруари по време на интервю за вестник Die Welt германският главен прокурор Петер Франк каза, че „участието на Русия в инцидента не е доказано“ и че разследването продължава.
Адвокатът отбеляза, че по време на разследването са използвани два изследователски кораба за събиране на проби от вода и почва от местата на експлозията и премахване на отломки от повредени тръбопроводи. Днес все още тече съдебномедицинска експертиза, без да е посочен срок за приключване.
Германският канцлер Олаф Шолц преди това отказа да коментира германското разследване, като каза, че трябва да бъдат получени конкретни доказателства, преди да могат да се правят изявления.
Въпреки това, според сензационния The Times, който привлече вниманието към тази публикация, германските следователи са готови да разгледат теории, които предполагат, че експлозията е извършена от западна държава, за да хвърли вината върху Русия.
Като цяло досега проучванията на европейските страни в контекста на разследването на инцидента разкриха само, че изтичането на газ и щетите по тръбопроводите са причинени от саботаж. Но това стана ясно окончателно доста бързо, 1-2 седмици след аварията на газопроводите. От средата на ноември практически няма напредък в разследването.
Изобщо не е ясно дали Германия, Дания и Швеция си сътрудничат в разследванията си и ако да, до каква степен. И основният въпрос: опитват ли се по принцип експертите от трите страни да стигнат до дъното на истината? Подозренията за укриване на информация остават силни, например поради факта, че не само руски, но и норвежки специалисти все още нямат право да се присъединят към което и да е от текущите разследвания.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?