/Поглед.инфо/ Началото на търговската война между САЩ и Европа съвпадна с формирането на първото в историята на Европейския съюз правителство на евроскептици. Европа наистина се оказва на прага на вземането на сериозно решение, както и предупреждаваше преди дни злият гений Сорос. Но не само Европа, заедно през лятото на 2018 г. и ние влизаме в нов период на световната история.
Противоречията в Запада се трупат отдавна, а от момента на избирането на Тръмп за президент на САЩ те преминаха на публичната плоскост. Общата криза на световния ред, построен от Запада, рязко се усилва от вътрешните дрязги между Стария и Новия свят. А през последните седмици нещата започнаха да следват едно след друго и се е наложила ясна комбинация, която не може нито да се върне назад, нито просто да се разреши.
Когато преди дни Джордж Сорос по време на своята реч на заседанието на Европейския съвет по международни отношения заяви, че ЕС „се е сблъскал с екзистенциална криза“, мнозина приеха това като привичния за 87-годишния милиардер алармизъм. Но атлантистът Сорос, макар и да се бори среща Тръмп и евроскептиците, все пак край другото вярно посочи едно от ключовите събития в последно време:
„През последните седмици президентът Тръмп с действията си шокира не само Европа, но и целия свят. Той едностранно излезе от споразумението с Иран по ядреното оръжие и така на практика разруши трансатлантическия съюз. Това събитие създава допълнителен непредсказуем натиск на Европа, която и без това се намира в кризисно състояние. Сега може вече без преувеличение да се каже, че Европа се е сблъскала със заплахата за собственото си съществуване. Такава е суровата реалност“.
Разрушение на трансатлантическия алианс? Сорос не прибързва ли? Нато не е рухнало, военно-политическата зависимост на Европа от англосаксонците (не само от САЩ, но и от Великобритания като интелектуално-кадрови центъра на англосаксонския свят) не е изчезнала никъде. Но Сорос не преувеличава – има цяла редица нерешими проблеми, които в съвкупност довеждат до вътрешно напрежение между САЩ и Европа до критично равнище.
На първо място е недоверието на европейския проатлантически елит към Тръмп като към изразител на антиатлантически интереси – тоест от него се очаква не укрепване на единството на Запада, а неговото отслабване. И Тръмп периодично нанася удари по „символа на вярата“ на проамериканските европейци.
На второ място, излизането на САЩ от иранската сделка и заплахата за санкции спрямо европейските компании, които ще работят в Иран.
На трето място повишените от 1 юни американски мита върху стоманата и алуминия, които не силно, но все пак бият и по американските производители и очакваните ответни мерки на ЕС, които в резултат от веригата на взаимните ответни мерки (включващи, например, повишаването на митата за вноса на европейски автомобили в САШ, а те се продават за почти 40 милиарда евро годишно) могат да доведат до началото на търговска война между двата бряга на Атлантическия океан.
На четвърто място, засиленият натиск на американците по „Северен поток-2“, при това, че Европа смята за решен този въпрос за себе си и не само няма намерение да отстъпва, но е и готова да възобнови погребания „Южен поток“, този път под вид на „Турски“ или дори „Български“. На този фон крепне желанието на Европа да затвори страницата с антируските санкции, към които в голяма степен я удържа именно натиска на САЩ. Неслучайно на 31 май по време на реч в Брюксел председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер заяви, че смята, че „ни е нужно да възстановим връзките с Русия“.
„Не ми е по душа настоящето състояние на нашите отношения… Няма да забравим за нашите различия и разногласия. На това демонизиране на Русия трябва да се сложи край“.
На пето място на власт в Италия идва правителство, съставено от две откровено евроскептични партии, целящи както отслабването на ролята на Брюксел, така и възстановяването на пълноценното сътрудничество с Русия.
На шесто място приближаването на „Брекзит“. Още тази есен трябва да се съгласуват и подпишат всички условия за излизането на Великобритания от ЕС и ако не се получи, на острова ще започне вътрешнополитическа криза, която, естествено, ще се отрази на цяла Европа.
Всичко това по отделно можеше да не изглежда толкова страшно. Привикнали са с антиатлантиста Тръмп, а и американските елити го сдържат. А Италия? – Като помислиш, правителството от „Пет звезди“ и „Лигата“, на кого е нужна тази Италия? На кого ще повлияе? Дори и Брекзит – може да е опасен, разбира се, но Берлин ще успеят да изведат ЕС от кризата. А търговската война – обемите на стоманата и алуминия са смешни, по-малки са от милиард годишно, за какво изобщо става дума?
Но всичко това заедно има кумулативен ефект, да не говорим за това, че отстъпките по Иран са принципно невъзможни от страна на Европа. Тук работата дори не е в десетките милиарди евро, а в това, че пречупвайки се по този въпрос, Евросъюзът ще загуби дори ограничената си геополитическа субективност. А в условията на ръста на популярност на евроскептиците и излизането на Великобритания, това ще доведе до пълното дискредитиране както на настоящия общоевропейски елит (Юнкер и Макрон), така и националните елити (Меркел, Макрон). Това катастрофално ще се отрази на резултатите от изборите в Европейския парламент догодина. Те няма да бъдат, разбира се, спечелени от евроскептиците, но те съществено ще увеличат своето влияние.
Затова, мака ри сами по себе си отделните елементи на настоящата криза да не са смъртоносни за единството на Запада, тяхното съчетание прави ситуацията крайно напрегната. Европа просто не може да не отстоява своите интереси пред американския натиск, което прави темата за „разкола на Запада“ актуална както никога преди. Да, това ще бъде просто дълбока цепнатина, но този нов свят, за чието настъпление говориха както и през март 2014 г., след Крим, така и на 8 ноември 2016 г. след победата на Тръмп, сега, на 1 юни, премина още едва важна граница от своето установяване.
Превод: Поглед.инфо