/Поглед.инфо/ Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции (АБИИ) е дете на Пекин. Подписването на съглашението за създаване на АБИИ се състоя през месец октомври 2014 година. Негови първоначални учредители са Китай и още 20 азиатски страни: Бангладеш, Бруней, Камбоджа, Индия, Казахстан, Кувейт, Лаос, Малайзия, Монголия, Мианмар, Непал, Оман, Пакистан, Филипините, Катар, Сингапур, Шри-Ланка, Тайланд, Узбекистан и Виетнам. Уставният капитал на банката е определен на 100 млн. долара.

През март 2015 година проектът се издигна на качествено различно ниво: Великобритания, после Германия, Франция и Италия, а след тях Швейцария, Южна Корея и редица други страни обявиха намерението си да се присъединят към банката. Русия също направи заявка за влизане в банката. На 31 март, последния ден за приемане на заявки и Тайланд обяви участието си в АБИИ. В резултат от това към началото на април броят на заявките достигна 47. От големите страни извън рамките на проекта останаха само САЩ и Япония.

Щабквартирата ще се намира в Пекин. Един от принципните въпроси за работата на АБИИ е за квотите в капитала и за гласовете. Съдейки от наличните данни, основен критерий за изчисляване на квотите ще бъде показателя за брутния вътрешен продукт на страните (възможно е и да се използват някои коефициенти на поправка). Капиталът на АБИИ трябва да бъде формиран до края на текущата година, а банката ще започне да извършва операции още през 2016 година. Темповете са ударни. За сравнение: решението за създаването на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка (СБ) е взето в средата на 1944 г., а първите операции е било възможно да се извършат едва през 1947 г.

Новата банка е призвана да финансира инфраструктурни проекти в Азиатския регион, но като се отчита факта, че кръгът на учредителите рязко се разшири, първоначалния план може да бъде преразгледан, сферата на действие на банката може да обхване по-широк кръг отрасли, а географията на проекта да излезе извън границите на Азия.

Създаването на АБИИ има не само икономически, но и политически причини. Проектът на новата банка е реакция срещу кризата на финансовите институции на Бретън -Удската система – Международния валутен фонд и Световната банка. Кризата възникна във връзка с това, че САЩ фактически блокираха реформата на тези институции.

Вашингтон започва да губи безспорния си контрол над МВФ и СБ във връзка с това, че позициите на САЩ в световната икономика отслабват, а много други страни бързо увеличават икономическия си потенциал. Налага се преразглеждане на квотите на страните-членки при капитала и гласовете, а Вашингтон удължава вземането на необходимите решения. И това вече доведе до ситуацията, при която по време на финансовата криза от 2007-2008 г. МВФ прояви неспособност да оказва ефективна помощ на страните, намиращи се в тежко финансово положение.

В края на 2010 година съвета на директорите на МВФ взе решение за удвояване капитала на фонда и поредното (четиринадесето) коригиране на квотите на страните-участнички. Беше взето решение също така и за промяната на самата формула на изчисляване на квотите, за да може тя по-точно да отразява позициите на страните в световната икономика (главен показател трябва да стане брутния вътрешен продукт). И ето, вече пета година Вашингтон не ратифицира взетите през 2010 година решения на МВФ, а много страни не получават справедлив дял от гласовете на фонда. Това особено се отнася за Китай. Неговият БВП, пресметнат според паритета на покупателната способност миналата година надмина БВП на САЩ. Китай стана първа икономика в света. В същото време квотата на САЩ в МВФ е 17,7%, а квотата на Китай – само 4,2%. На Вашингтон все още принадлежи правото на вето за решенията на МВФ (за това са необходими не по-малко от 15% от гласовете). Поради недостиг на капитал днес фондът прибягва до използване на средства на страните-членки, които те предоставят на фонда на база такса и възвращаемост. По такава схема Китай вече предостави на фонда немалки суми, но при това няма никаква възможност за участие при вземане на стратегически решения. В края на краищата на Пекин започна да му омръзва неравноправното му положение в МВФ. Впрочем, недооценени се оказват позициите и на другите страни от БРИКС във фонда. Същата картина може да се наблюдава и в Световната банка. Делът на САЩ при гласовете в СБ е 16,4%, делът на Китай – само 2,8%, а делът на Руската федерация – също 2,8%.

Това подтикна страните от БРИКС през лятото на 2014 година да вземат решение за създаване на своя банка (Нова банка за развитие – аналог на СБ) и свой фонд (Резервен валутен фонд – аналог на МВФ). Това решение, както и проекта АБИИ са реакция по отношение не кризата, която съществува в международните финансови институции.

Много са признаците, че пада влиянието на международните финансови институции, контролирани от САЩ. Например, тези дни Русия заяви, че отзовава своята вноска от 245 млн. долара от Международната финансова корпорация(International Finance Corporation – IFC). Тази корпорация(IFC)влиза в групата на Световната банка. Делът на САЩ в МФК е извънредно висок – повече от 23%. В условията на икономическите санкции тази подконтролна на САЩ институция прекрати всички операции в Русия. Членството на Русия в МФК стана окончателно безсмислено. Не е изключено, че следващата крачка на Москва ще бъде излизане от МФК.

Парадът от заявки за влизане в АБИИ се превърна в голяма изненада за Вашингтон, която говори за загубата на контрол от негова страна над развитието на събитията в сферата на международните финанси. Бившият глава на американската хазна Л.Самърс призна на страниците на „Вашингтон пост“: „За пръв път от създаването на Бретън-Удската система ние станахме свидетели на това, как Китай създава голяма финансова институция, а Америка така и не успя да убеди традиционните си съюзници, като се започне от Британия, да не се присъединяват към тази организация. Подобен провал на стратегията и тактиката на САЩ назряваше отдавна и трябва да доведе до пълноценно преразглеждане на подхода на американските власти към глобалната икономика.“

Ръководителите на МВФ и СБ са принудени да правят хубави физиономии при лоша игра. Те излязоха със заявление, че са готови конструктивно да си взаимодействат с Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции. Но даже тези протоколно-дипломатични заявления на международните чиновници предизвикаха раздразнението на Вашингтон. Министърът на финансите на САЩ Джейкъб Лю обяви, че появата на АБИИ поставя под въпрос легитимността на МВФ и Световната банка. Официален Вашингтон се опита да „дръпне“ своя най-близък съюзник – Лондон, възприемайки заявката му за влизане в АБИИ като предателство. Лондон никак не реагира на раздразнението на Вашингтон. Тогава Джейкъб Лю направи изпреварващ ход в шахматната партия Вашингтон-Пекин. Той заплаши, че САЩ няма да поддържат на планираното за края на 2015 година заседание на фонда решението за включване на китайската парична единица в състава на валутната кошница на МВФ. Тоест, ще гласуват против превръщането на юана в официална резервна валута. Впрочем, даже ако Пекин не беше създал новата банка, Вашингтон все едно не би подкрепил решението за включването на юана в състава на резервните валути – та това е пряка заплаха за позициите на американския долар.

Единственият верен съюзник в историята с АБИИ се оказа Япония. Липсата на заявка за влизане в новата банка от страна на Токио някои обясняват с това, че Япония както и преди си остава „непотопяемият самолетоносач“ на САЩ в Далечния Изток. Други считат, че причината е, че Китай е конкурент на Япония в азиатския регион. АБИИ ще се конкурира с Азиатската банка за развитие (АБР), в която Япония играе водеща роля. АБР беше създадена през 1966 г., уставният й капитал е 50 млрд. долара; сега АБР наброява 48 регионални члена (азиатски държави) и 19 нерегионални члена (сред тях е и САЩ).

Събитията от последния месец, свързани със създаването на АБИИ излизат далеч извън рамките на проблемите на международните финанси. Масовото подаване на заявки от западните страни за влизане в новата банка на фона на предупрежденията на Вашингтон да не правят това, свидетелства за отслабване на политическото влияние на САЩ в света и за рязко нарасналия авторитет на Китай. Азиатската банка за инфраструктури инвестиции под егидата на Китай е знак за предстоящи големи промени в световния финансов и политически ред.

Превод: Магдалена Желязкова