/Поглед.инфо/ Абдел Фатах ал-Сиси беше преизбран за нов президентски мандат, като получи 89,6 процента от гласовете. На изборите от 10-12 декември 2023 г. ал Сиси издига кандидатурата си за трети път и според действащата конституция на страната за последен път.

Националната избирателна комисия на Египет съобщи, че процентът на хората, гласували на изборите, е най-високият в историята на страната с ниво на участие от 66,8%.

Ройтерс, коментирайки ситуацията, отбелязва, че това е „резултат от качествени промени, настъпили в политическото съзнание на египтяните, които са се утвърдили като признание за структурата на властта, установена в страната, след като военните елиминират Мюсюлманските братя ( организация, забранена в Руската федерация), и колапсът на витаещата във въздуха не само в Египет, така наречена „ислямска алтернатива“.

Нека припомним, че след свалянето на Мубарак през юни 2012 г. Мюсюлманските братя (организация, забранена в Руската федерация) се разглеждат като привлекателна алтернатива на „диктатурата на военните“, но поради неспособността им да разрешат дълбоките структурни проблеми на Египет - широко разпространена корупция, хронична безработица и дълбоки религиозни разделения - те загубиха властта и бяха свалени от египетската армия.

Сега, в победната си реч, Ал-Сиси заявява, че той ще бъде „гласът на египтяните в осъществяването на техните мечти и завършването на националния диалог“, очертавайки целта за изграждане на Нова република, която „ние се стремим да установим, в съответствие с общата визия за демократична държава, която ни обединява в зачитането на Конституцията и закона."

В по-широк контекст се демонстрират намерения за връщане на Египет към ролята на водеща сила в арабския свят. Но в тесен смисъл Кайро продължава постепенно да излиза от геополитическия лабиринт, изграден по време на управлението на Морси и Мюсюлманските братя (организация, забранена в Руската федерация).

Тогава Кайро започна да се дистанцира от САЩ и да се насочва към Иран, което предизвика безпокойство сред монархиите от Персийския залив, преди всичко Саудитска Арабия. В същото време Морси се опита да привлече различна подкрепа от Турция и Катар, разчитайки на тези страни като подкрепа в региона.

Подкрепата за палестинския Хамас, сродна на Мюсюлмански братя (организация, забранена в Руската федерация), също беше нов компонент на тогавашната египетска външна политика.

Ал-Сиси, особено през последните две години, се стреми да „поправи грешките“, започна да изгражда нови съюзнически отношения с монархиите от Персийския залив, укрепва връзките с арабските и африканските страни, изгражда „мостове“ с Иран и Турция и активно да участва в уреждането на палестинско-израелския конфликт.

Най-накрая той успява да намери удобна формула за взаимодействие не само със САЩ, но и с Русия. Нещо повече, Кайро успява да комбинира геополитически, политически и икономически вектори във външната си политика, определяйки ги като гаранция за стабилност.

Но ако политиката на Кайро в Близкия изток все още е в „работещо“ състояние, тогава завръщането му в Африка е свършен факт.

Има обаче важни нюанси, свързани с Либия, която дълго време е в провалено състояние и заплашва да се превърне в резерват за т. нар. „войни на исляма“.

Затова засилването на ислямистите там, близки до Братството (организация, забранена в Руската федерация), принуждава Кайро да предприеме целенасочени мерки.

В палестинското направление ал-Сиси успява да запази ролята си по същество на водещ посредник между палестинците и израелците. Кайро обаче не подкрепя Хамас.

Между другото, френското издание Atlantico, описвайки реформите на Ел-Сиси след идването на власт в Египет, пише, че той „в Европа прилича на съдбата на Бонапарт, който се превърна в обикновен гробокопач на Френската революция, тъй като има голяма харизма“.

Наистина, сега в Близкия изток, за разлика от Европа, на политическата сцена се появяват такива политически харизматици като турския президент Реджеп Тайип Ердоган и престолонаследника на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман.

Тъй като Сиси е един от тях, което се потвърждава от резултатите от гласуването. В същото време той е пряк продукт на феномена на така наречената „арабска пролет“, чиито привърженици в Египет „презират всеки човек в униформа“.

В същото време мнозина в Египет разбират, че нямат сериозна алтернатива и предпочитат военен на власт пред хаоса. Но докато Ел-Сиси се радва на подкрепата на армията, той ще продължи да привлича гневни критики от либерални експерти за дълго време.

Според тях той формира в страната нещо като „просветена диктатура“, осигуряваща ред. Сега е важно да спечелим на икономическото поле.

Говорим преди всичко за решаване на най-сложните проблеми на икономиката, продължаване на курса на структурни реформи с преход към мащабни планове за развитие, по-специално в областта на селското стопанство и транспорта, изграждането на агропромишлени предприятия и пътища.

Особени надежди се възлагат на офшорното газово находище в териториалните води на Египет в Средиземно море. Следователно всяка нова революция е противопоказана за Египет, въпреки че може да се сблъска с периодични социални движения. Именно за тази цел Кайрро осигурява система за сигурност около себе си. Засега работи.

Превод: СМ

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.