/Поглед.инфо/ Европа окончателно свали отношенията с Русия от политическата пауза. Такъв е основният резултат от Международния арктически форум в Санкт Петербург. Участие на него взеха министър-председателите на Швеция и Норвегия, което означава коренна промяна на позициите на тези страни по повод сътрудничеството с Москва.

Пет години след като Западът въведе санкции срещу Русия, с невъоръжено око се забелязва поразителна промяна. Сега дори най-последователните привърженици на идеята „за наказването на Русия” в Европа повече не могат да си позволят да игнорират нашата страна. Това нагледно се прояви в работата на Международния арктически форум (МАФ) „Арктика – територия на диалога”, който протича в Санкт Петербург.

При това МАФ не е международна организация, а руска инициатива и площадка. Международната форма на обединение на арктическите страни е Арктическият съвет. В него влизат осем страни – Русия, САЩ, Канада, Финландия, Швеция, Норвегия, Дания и Исландия, но през всичките тези години на работата му така и не се провежда среща на високо равнище. А във вторник финландският президент отново призна, че „организирането на среща на високо равнище все още е възможно, но точно сега условията за него не са благоприятни”.

А руският Международен арктически форум работи вече девет години (събирайки се веднъж на две години). Настоящата среща премина в Петербург и бе най-мащабната. Ако по-рано на форума никога не участваха повече от три от осемте арктически държави – Русия, Финландия и Исландия, то сега към него се присъединиха още и министър-председателите на Швеция и Финландия. Така на високо равнище не бяха представени единствено Дания, САЩ и Канада. Що се отнася до американците и канадците – това е разбираемо. Политическите отношения между нашите страни са на практика замразени, в случая със САЩ по вътрешнополитически причини.

Виж, датчаните прецакаха сами себе си. Те остават едва ли не последната европейска държава, която няма връзки с Русия на високо равнище. Посещението в Санкт Петербург на шведския министър-председател Стефан Льовфен и главата на норвежкото правителство Ерна Сулберг стана не само първото им посещение в Русия за следкримската епоха, но и първата им среща с Владимир Путин. След март 2014 година политическите връзки на Швеция и Норвегия с Русия бяха всъщност прекратени. Разбира се, това бе направено под натиска на САЩ и Великобритания, но другите страни постепенно размразяваха своите контакти с Русия.

Става дума не за Германия, Франция, Италия и Австрия – тук срещите на високо равнище не престанаха дори и в периода между 2014 и 2016 година, когато в Белия дом седя още Барак Обама. Гърция, Португалия, Белгия, да не говорим вече за източноевропейците – техните президенти пристигаха в Русия за срещи с Путин. Но северните страни се държаха надалеч. Освен Финландия и Исландия, останалите игнорират Русия. И при това Норвегия не влиза в ЕС (но влиза в НАТО, което в случая е важно).

И сега ледът се пропуква - едновременно двама арктически министър-председатели пристигнаха в Москва.

Този факт бе отбелязан дори от американския журналист, който е модератор на форума. Той попита Путин дали пристигането на лидерите на Швеция и Норвегия е момент на пробив, след като за първи път от много години се среща с тях: „Възможно е лошите отношения, които Русия имаше с Европейския съюз през последните няколко години, да се подобряват, започва ли размразяването? "

Путин не говори за цяла Европа: „За съжаление, в Арктика има размразяване, това е вярно. Температурата в Арктика се издига четири пъти по-бързо, отколкото на планетата като цяло. Но що се отнася до размразяването на политическите отношения, това със сигурност е положителен процес“.

Забавно е как скандинавците обясняват участието си – уж са поканени на международен форум и са решили да се възползват от възможността. Но те са канени винаги - както през 2017 г., така и през 2015 г. – но тогава премиерите не дойдоха. Сега те не само са пристигнали, но и са поискали отделни преговори с Путин, както направи Ерна Сулберг.

Въпреки че в Швеция, и особено в Норвегия, бизнесът отдавна е възмутен от загубите от санкциите - само заради прекратяването на доставките на риба норвежците загубиха няколко милиарда долара. В същото време бавните скандинавци постепенно осъзнаха, че докато съблюдават икономическото и политическо ембарго с Русия, останалите европейци отдавна се опитват да възстановят отношенията си с нея. Между другото, италианците отдавна упрекват Франция и особено Германия за това - добре, забранено им е да търгуват с Русия, а фабриките се строят и „Северен поток-2“ се прокарва.

Разбира се, на скандинавците повлия и Брекзит - излизането на Великобритания от ЕС отслаби влиянието на Лондон върху северните страни, които традиционно се намират в орбитата му. Това беше повлияно от антиевропейската политика на Тръмп. Сега скандинавците нямат смисъл да държат на несъществуваща антируска система. Особено след като следващия месец ще има избори за Европейски парламент. И след тях, както се очаква, евроскептиците значително ще увеличат представителството си, много от които директно призовават за прекратяване на конфронтацията с Русия.

И украинската ситуация е с ясен край - в Европа, дори и тези, които вярват във възможността за разделяне на Украйна от Русия, разбират, че няма да има отстъпки от Москва в Крим, дори в Донбас. Това означава, че украинският трън ще остане за дълго време, но те искат да си имат работа с Русия още сега. Докато другите, по-хитроумни европейци не изпреварят бавните скандинавци.

Стефан Льовен стана министър-председател на Швеция през есента на 2014 г., а Ерна Солберг води Норвегия пет години и половина - и сега за първи път успяха да си позволят разговор с Путин. И сега техният свят определено няма да бъде същият. Освен с властите в Брюксел (за Швеция) и Атлантическото командване (за Норвегия) те имат възможност да разговарят с ръководителя на съседната държава. Това е интересно както за тях като политици, така, разбира се, е полезно и за техните страни.

Отдавна са свикнали да плашат шведите с „руските подводници“, както обичаше да прави бившият премиер Карл Билд. Но работата с Русия е единственото разумно решение за арктичените държави. Дори в по-голяма степен, отколкото за останалата част от Европа – все пак те са съседи.