/Поглед.инфо/ Срещата на високо равнище на демокрациите, свикана от Белия дом, е скоро. Предвид сегашното ниво на управленска култура във Вашингтон, първият етап от изграждането на Алианса на демокрациите ще се окаже претупан, особено като се има предвид, че форумът ще се проведе във виртуален формат.

Може би всичко това няма да изглежда много представително. Но не подценявайте приумицата за либералния Вашингтон. Първото събитие ще бъде постановка. След това, както вече беше обявено, през годината страните, поканени на първи кръг на подбор по демократичност, ще трябва да изпълнят определен набор от изисквания, за да останат сред избраните.

Почти сигурно до края на 2022 г. забележимо по-малко от сто държави ще останат в редиците на „демокрациите“. В противен случай съюзът ще бъде твърде хлабав и следователно нестабилен. Напълно възможно е формирането му да отнеме повече от година. Но времето и така е ограничено, защото, както се оказва, ресурсите на доларовата икономика са ограничени.

По един или друг начин изискванията към кандидатите в "демокрация" ще бъдат строги. Несъмнено ще има целеви параметри в областта на икономиката и технологиите, но основните изисквания днес са от политически и културен характер. Ето защо всички програмни статии в западната преса (под заглавието „Към срещата на високо равнище на демокрациите“) съдържат тезата, че „в съвременния свят демокрацията е атакувана както от външни, така и от вътрешни сили“. Тоест, предписано е да се борят както с външни врагове („автокрации”), така и с вътрешните – всички онези политици и граждани на „свободния свят”, които ги подкрепят, които не искат да се подчинят на волята на глобалното ръководство, не споделят нейните "ценности" и се противопоставят на нейните социално-културни нагласи.

Дори НАТО се включи в процеса на „принуда към добро“. На неотдавнашната министерска среща на Северноатлантическия алианс генералният секретар Столтенберг говори за основните положения на новата стратегическа концепция на военно-политическия блок. От петте програмни точки на тази стратегия само една е „класическа” – укрепването на военната мощ. И после – защитата на ценностите, изграждането на глобална перспектива, институционалното сближаване на САЩ и Европа Следва – прекрасно „Укрепване на западните демократични общества“.

С други думи, НАТО предлага своите услуги за осигуряване на идеологическото единство на Алианса на демокрациите със сила. За да направи това, блокът обаче ще трябва да надмине по сила и компетентност всяка силова корпорация, която някога е съществувала с идеологически функции. И инквизицията, и КГБ на СССР. Не е толкова важно дали бюрократите от Вашингтон и Брюксел могат да се справят с това. Важно е такава цел да бъде посочена. И това определено не е аматьорско изпълнение, не е импровизация.

Тази инициатива изглежда нелепо само на пръв поглед. Либералната коалиция, която дойде на власт във Вашингтон, си постави задачата „да спечели конкуренцията с автокрациите“. В контекста на намаляващите ресурси, контролирани от финансовия и корпоративния елит, тази задача става непроста и изисква определени усилия. Така че провалите на политическия механизъм в рамките на предполагаемия съюз на демокрациите са неприемливи. Ето защо, докато постоянно критикуват Москва и Пекин, представителите на западния политически мейнстрийм неуморно казват, че „демокрацията“ е не по-малко застрашена от вътрешни врагове.

Не е случайно, че един от основните призиви на новата администрация на Белия дом към американците и всички западняци е да се стремят към „единство“. Тук не става дума за помиряване на хора с различни политически убеждения, а за единство. Крайнолибералната парадигма трябва да бъде приета без изключения, а онези, които не са съгласни, трябва да бъдат маргинализирани.

Можете да вземете каквото искате за най-новата идеология на западния естаблишмънт и неговите планове за изграждане на нов световен ред, но технически тя пасва напълно към решаването на проблема. През XXI век вече започна жестока конкуренция в различни области – в технологиите, в новото индустриално развитие, търговията, развитието на нови пространства, идеологията и влиянието. И как да се конкурират с Русия, Китай и други центрове на сила (ако се проявят), да създават блокове и икономически асоциации около себе си, да поддържат своя положителен и победоносен имидж, като имат в тила тръмписти и европейски десни , включително "приятели на Путин"?!

Проблемът между другото не е само в активните противници на „режима на Байдън“ (както все по-често го наричат в дясната американска преса), в онези, които щурмуваха Капитолия през януари 2021 г. и са готови да гласуват за Тръмп отново през 2024 г., които наскоро свали губернатора - демократ на Вирджиния, ходят на протести и като цяло "бранят другата Америка". Пасивно-агресивните американци, европейци, японци, корейци, австралийци и други представители на така наречения златен милиард, които няма да се впишат в новото общество на Алианса на демокрациите, са не по-малко обезпокоителни за колективния Байдън. Тези хора не идват на митинги на Тръмп, много от тях дори не ходят на църква в неделя, избягват да спорят по политически въпроси и като цяло искат „просто да живеят нормален живот“.

Това означава, че те не са готови да признаят “Черните животи имат значение” (за разлика от, да речем, списание “Тайм”) за "най-голямото социално движение на нашето време". Те тихо, в кръга на семейството и приятелите осъждат погромите на левичарите в западните градове, се мръщят, когато виждат полицията на колене, противопоставят се (чисто родителски) на допускането на транссексуални до тоалетните и душовете за момичета в училищата и не искат на децата им да бъде преподавана така наречената критична расова теория. И те също се смеят на теорията за антропогенното изменение на клима... Е, просто защото са учили физика в училище преди 20-30 години.

Но основното е, че те не са готови да променят начина си на живот. Те искат да останат фермери, инженери, работници, шофьори, войници, полицаи, пожарникари, предприемачи от средната класа и други представители на „старата“ икономика. Те не могат да бъдат мобилизирани под знамената на американската държава (изпълнена от Байдън), Г-7, НАТО или Алианса на демокрациите, защото просто не вярват нито на държавата, нито на наднационалните образувания, създадени от глобалното ръководство. Министерството на правосъдието и специалната комисия на Конгреса за събитията от 6 януари 2021 г., която все повече наподобява комисията за антиамериканска дейност на Джоузеф Маккарти, сега се занимават с активни противници на либералния елит.

Но с пасивната част от обществото, както и с младото поколение, което е израснало в семейства, в които са гласували за Тръмп или са започнали изобщо да игнорират федералната политика, те действат малко по-фино. Те бяха отрязани от достъп до социалните асансьори, качествено образование и ползите от "новата" икономика. Водещите университети в САЩ и Западна Европа установиха зад стените си суров, почти тоталитарен режим. Не можете да сте професор или дори студент в добър университет и да не споделяте възгледите на крайното либерално крило на Демократическата партия на САЩ (и това се отнася не само за САЩ, но и за Франция, Великобритания, Испания и т.н. .). Както казваха полицейските шефове в Русия, ако не ви харесва, напишете доклад. Тоест, просто се връщайте във вашите ферми, в гумаджийниците и супермаркетите някъде в Оклахома.

Ето един много скорошен пример. Студентът от университета в Аризона Кайл Ритънхаус, напълно оправдан от журито за въоръжена самоотбрана, се озова извън стените на своя университет (трудно е да се формулира друго поради обърканото изявление на администрацията), тъй като университетските активисти поискали да изгонят "кръвожадния убиец" от кампуса. Защо? Защото човек, който се е съпротивлявал на уличното насилие, не може да получи висше образование. Това е неприемливо. Нека съдът да не го праща в затвора, но и той няма да получи качествен старт в живота.

И така в почти всички университети в САЩ и Стария свят просто се опитайте да изповядвате ценности, които не са просто консервативни, но дори поне малко по-различни от либералния мейнстрийм! Не само че няма да можете да преподавате там, няма да можете да учите там. Същото нещо, само че в много по-тежка версия, се случва в транснационалните корпорации. Там редовно се провеждат семинари на тема „лидерство“, „толерантност“, „приобщаване“ и прочее, включително в техните клонове в Русия (и това се случва дори след влизането в сила на съответните закони и изменения, просто в по-завоалирана форма). Така наречените етични кодекси на големите компании не оставят място за свободно мислене в средата и още повече на висшето управленско ниво.

Служителят или е лоялен към либерално-глобалисткия идеологически пакет, или никога няма да се издигне над нивото на незначителен чиновник, освен ако изобщо не бъде уволнен. Всеки, който е работил в подобни структури, много добре разбира за какво говоря. Няма да бъдете убити или затворени, но определено няма да ви позволят да се изкачвате по кариерната стълбица. Вярно е, че различно развитие на събитията е много по-вероятно - ще бъдете принудени да бъдете лоялни към най-новата западна идеология. Неотдавнашните показания на бившата високопоставена служителка на “Фейсбук” Франсис Хоган, както и други разкрития на мениджъри на компаниите от “Голямата цифра”, хвърлиха доста ярка светлина върху това как работи корпоративната машина. Тя провежда целенасочена селекция на лоялисти и тяхната по-нататъшна подкрепа едновременно с маргинализацията на „несъгласните“.

Не трябва да се мисли, че подкрепящата Тръмп опозиция няма да използва същите методи, ако успее да дойде на власт. Тези хора са научили много добре урока си. Техният провал през 2020 г. до голяма степен се дължи на факта, че не искаха да приложат социална сегрегация, основана на принципа на лоялност към тяхната идеология. Затова бяха и „изядени”. От друга страна, китайските другари не са никак срамежливи. Тяхната система за социален рейтинг не е осъдена от никого като репресивна, но работи безотказно. Никой няма да ви вкара в затвора за това, че не участвате в голям китайски проект (това отдавна е в миналото), но вертикалната мобилност ви е отрязана, ако искате да изградите живота си извън него. Сейте и жънете ориз, живейте в бедните квартали на провинциалните градове, никой няма да ви пипне, но ако не сте готови да участвате активно в световната конкуренция от страната на родната си Поднебесна империя, много врати ще останат затворени за вас. Пасивните младежи са обречени на бедност.

На този фон Русия изглежда като царство на отпуснатостта и либерализъм в първоначалното си разбиране. Тук нелоялните, опозиционни творчески личности и „граждани на света“ от подрастващото поколение на големите градове, които висят предимно на вратовете на родителите си, се чувстват чудесно. Може би това има някакъв смисъл. Но какво общо има това с предизвикателството да не изчезнем в конкурентната борба на XXI век?

Превод: В. Сергеев