/Поглед.инфо/ Вавилонският шум в Дубай по отношение на започналата на 30 ноември почти двуседмична среща на върха за решаване на глобалните проблеми с изменението на климата (COP28) показва поне две стабилни тенденции и неяснотата на настъпващите промени.

Първо, делът на тези, които са загрижени за необузданата непредсказуемост на метеорологичните и климатичните условия на тяхното пребиваване на планетата, непрекъснато нараства. Това е безспорен факт.

Дубайският форум е вече 28-ата среща на върха по този въпрос. Второ, колкото повече разговори около класическите въпроси „кой е виновен? и „какво да се прави?“, толкова по-открояващи се разногласията и по-дебели стават червените линии на несъвместими национално-държавни интереси.

Мащабът на събитието не може да не впечатли. COP означава Конференция на страните, която е най-висшият орган за вземане на решения на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата.

Това обяснява факта, че многобройни официални делегации, представляващи държави и групи за подкрепа, екологични активисти на неправителствени организации - от замислени до радикални с лицето на Грета Тунберг, лобисти на петролната и газовата индустрия, смятани за априори виновни за климатичните дисбаланси, рояк репортери и протестанти са вездесъщи на подобни събирания, някои от които са превърнали дисидентството по различни поводи в оправдание за собственото си съществуване.

В рамките на две седмици се очаква да пристигнат 167 световни лидери с различни достойнства, включително папата, индийският премиер Нарендра Моди и британският крал Чарлз III. По предварителни оценки около 70 хиляди загрижени граждани от цял свят ще се стекат в Дубай.

Затоплянето не е дело на човека

Аргументите на загрижените еколози не са се променили съществено през последните почти три десетилетия. Статистиката е актуализирана.

Ако през 1995 г., когато се роди конференцията COP, емисиите на въглероден диоксид в атмосферата възлизаха на 23 милиарда метрични тона, то до края на тази година общият обем ще бъде около 37 милиарда тона, което означава увеличение от 60%. Като цяло общите емисии на парникови газове са се удвоили през това време.

Еко-алармистите, които остават най-шумната движеща сила в борбата срещу вредната газификация, са убедени, че светът е наближил точка на бифуркация, че „Животът на планетата Земя е под обсада“ – както гласи заглавието на една от статиите експертите, че идва моментът на истината и трудните решения.

В противен случай, казват те, сляпо ще се изкачим на хълма Мегидо, където според библейската легенда („Апокалипсис“) Армагедон или последната битка между силите на доброто и злото ще се проведе в края на времето.

Междувременно през юни тази година Научният съвет на Руската академия на науките, след като проучи изследванията на докторите на науките Сироваткин и Безруков, обобщи, че направените от тях заключения са от изключително значение за националната сигурност, икономическото регулиране и устойчивото развитие.

Руски учени установиха: източникът на нагряване на атмосферата и водата на Земята е извеждането на изотопа на калий от дълбините.

Нарастващата честота на местните климатични бедствия се дължи от своя страна на нарастващия обем на естествените емисии на водород, което води до образуване на озонови дупки и провокира горски и степни пожари.

За да разберете значението на научното откритие: стратегията за борба с глобалното затопляне, която беше формулирана от Монреалския протокол през 1985 г., е невярна, тъй като това явление по никакъв начин не е свързано с антропогенния фактор.

Готов съм да се обзаложа, че за организаторите на COP28 ще бъде по-лесно да анатемосват Сироваткин и Безруков, отколкото да влязат в дискусия с тях.

Доверявате ли се на лисицата за кокошарника? Не

Още преди да започне, срещата на върха в Дубай вече се превърна в арена на скандални сблъсъци. Мишена на кампания на омраза от предимно западната преса беше Султан бин Ахмед Ал Джабер, председател на конференцията COP28, който също е министър на индустрията и новите технологии на ОАЕ и главен изпълнителен директор на Националната петролна компания на Абу Даби (ADNOC) .

В допълнение към очакваната обида - как е възможно форум на екологични теми да бъде поверен на човек, който се е занимавал с такъв "мръсен бизнес" като добива на нефт - имаше и сензационно разкритие.

В навечерието на срещата BBC заяви, че ОАЕ възнамерява да сключи петролни и газови сделки с 15 страни в кулоарите на срещата в интерес на държавните компании ADNOC и Masdar. Властите на Емирството отхвърлиха обвинението.

По-рано, миналата пролет, приблизително 130 членове на Конгреса на САЩ и Европейския парламент изпратиха отворено писмо до генералния секретар на ООН Антонио Гутериш с искане Ал-Джабер да бъде сменен като главен изпълнителен директор на COP28. Се провали.

Манията на войнстващите еколози и техните лобисти е разбираема. Султан бин Ахмед Ал Джабер преди това оглавяваше държавната компания за възобновяема енергия Masdar.

Той споделя мнението на онези, които смятат, че парниковите газове са причината за затоплянето на атмосферата. И той беше този, който изрично заяви, че „преходът от изкопаемите горива е неизбежен“.

Но има един нюанс. Ал-Джабер е убеден, че изкопаемите горива „трябва да бъдат част от сложен, глобален и единен план за енергиен преход“. Нещо повече, петролната и газовата индустрия със своите познания и опит може и трябва да се включи в този процес.

Препъникамък под етикета ВЕИ

Възможно е еколозите всъщност да са объркани от професионалния опит на Ал-Джабер в областта на възобновяемата енергия.

Тази област е внимателно обвита в стъклена вата от подценяване и несигурност, за да се скрие истинската ефективност, стабилност при външни влияния и икономическата осъществимост на бързия преход към възобновяеми енергийни източници при съществуващото ниво на технологично оборудване.

Едва ли има смелчаци на конференцията COP28, които да се осмелят да си спомнят как през февруари 2021 г. се случи локален и временен апокалипсис на отделни японски острови.

Когато в редица големи градове средната температура на въздуха падна (!) от плюс 7,6 до плюс 4,4, а малко по-силен снеговалеж от обикновено покри слънчевите панели (на места до половин метър) и по този начин парализира производството на електроенергия, настъпи колапс настъпили.

За да не претовари националната енергийна система, която не успя да се справи с повишеното търсене, правителството започна да изключва потребителите.

В резултат на това 5,5 милиона семейства останаха без ток и отопление. В пълно съответствие с основния закон на пазара цената на електроенергията веднага скочи 17 пъти.

В същото време „Генерал Зима“ напомни на германците за себе си. В Германия вятърните електроцентрали (ВЕЦ) преустановиха работа поради заледяване на лопатките и вътрешните си блокове. Делът им в общото производство на електроенергия в страната спада 15 пъти и варира от 0% до 2%.

Още по-драматично за други, благодарение на телевизионни сюжети, обиколили социалните мрежи, беше развитието на ситуацията в Тексас.

Тогава 40% от всички мощности на вятърната енергия се отказаха за една нощ поради заледяване, а три милиона жители също станаха жертви на принудително спиране на тока.

Няма съмнение, че всички лектори усърдно ще избягват темата за технологичната непълноценност на възобновяемите енергийни източници.

Оправдан песимизъм

Какъв ще бъде крайният резултат на зелената среща на върха? Лесно може да се предвиди, че ще надделее разочарованието на две непримирими групи държави, някои от които са под пряк или непряк контрол на войнствени екологични активисти с догматично мислене, а други, които с право се страхуват, че преждевременното изоставяне на традиционните форми на енергия ще продължи завинаги циментират техния мълчалив статут на бедни изгнаници.

Отново кратка екскурзия на заден план. През 2021 г. на среща на върха в Глазгоу, Шотландия, първата версия на окончателното комюнике беше блокирана от две тежки страни, Китай и Индия. Те отхвърлиха езика „ускоряване на постепенното премахване на въглищата“.

Китай, където въглищата, най-токсичният за околната среда изкопаем, все още служат като ключов енергиен източник и, следователно, стимулатор на икономическия растеж, предложи замяна на фразата „преустановяване“ с „постепенно намаляване“.

Индия се съгласи с призива за изоставяне на „неефективни” въглища, въпреки че никой не разбра какво точно се разбира под този оценъчен епитет.

На следващата среща на върха, проведена в египетския град Шарм ел-Шейх, отново Индия, вторият по големина потребител на въглища в света, поиска клаузата за постепенно премахване да бъде разширена за всички изкопаеми горива.

Идеята беше подкрепена от около 80 страни, но Кралство Саудитска Арабия, най-големият производител и износител на суров петрол, се противопостави - в резултат на това предложението беше изпратено в кошчето.

На срещата на върха в Дубай словесните битки са програмирани от самото начало. Неизбежно ще има дебат относно значението на „поетапно премахване“ или „неотслабени“ изкопаеми горива. Вероятността да се намери дори нестабилен и временен компромис е ниска.

„Един от многото въпроси, които останаха неразрешени по време на повече от две дузини срещи на върха за климата, е как трябва да бъдат разрешени различията", заявява Елизабет Колбърт на страниците на списание The New Yorker.

" Процедурните правила никога не са били приети и следователно решенията на срещата на върха трябва да се вземат с консенсус, въпреки че това, което се счита за консенсус, също не е било договорено" („Един от многото въпроси, които повече от две дузини ченгета не са успели да разрешат, е как трябва да бъдат решени разногласията).

„Процедурните правила никога не са били приемани и затова решенията трябва да се вземат с консенсус, въпреки че това, което се счита за консенсус, също е оспорвано“, заявява Елизабет Колбърт.

Екологичните догми увековечават неравенството

Показателно е, че най-бедните и финансово индустриализирани страни все още се борят по темата за обезщетенията на тези, които не са били сред бенефициентите от имперското минало и постколониалната епоха.

Образования джуджета като Маршаловите острови, които са застрашени да бъдат потопени завинаги, ако морското равнище се покачи поради глобалното затопляне, изискват на такива срещи тези, които са извлекли максимален доход, печалби и ползи от изкопаемите горива, да споделят с нуждаещите се страни.

Съединените щати и страните от Европейския съюз се противопоставиха на това по най-добрия начин, като разумно вярваха, че плащането на обезщетение ще бъде равносилно на признаване на правна отговорност, а след това, въз основа на този прецедент, съдебните дела могат да започнат да се влачат и изчезват.

На предишната среща на върха обаче Западът отстъпи, като се съгласи да създаде фонд за покриване на загуби и щети. Но, както винаги, оставих решението за всички подробности, включително кой, кога и в какъв размер попълва този фонд, за по-късно.

Преди две години президентът на САЩ Джо Байдън обеща 11 милиарда долара федерална щедрост за бедните страни за финансиране на ремонта и модернизацията на техните енергийни системи в духа на зелената програма. Когато правителственият документ дойде в Конгреса на САЩ за одобрение, законодателите отрязаха 10 милиарда долара от този благотворителен жест.

Междувременно тази есен, според статистиката, събрана от Британския енергиен институт, Съединените щати са станали най-големият производител на петрол в света, изпомпвайки 17,7 милиона барела на ден.

Освен това доклад на Oil Change International прогнозира, че северноамериканските щати ще представляват повече от една трета от планираното увеличение на производството на нефт и газ до 2050 г. За това експертите нарекоха Съединените щати „главният разрушител на планети“.

След като Съединените щати ясно са заложили на увеличаване на производството на изкопаеми въглеводороди, тогава колко струват техните думи, написани на хартия, в подкрепа на целите на конференциите на COP?

Съвместно изявление на хартия на двата най-големи източника на парникови газове, Съединените щати и Китай, посочва целта за „ускоряване на заместването на производството на въглища, нефт и газ“, което трябва да доведе до „значително“ намаляване на емисиите от енергийния сектор . Това ще бъде обсъдено и на изслушванията по време на срещата на върха в Дубай.

Но ето какво е объркващо. Какво е значението на „значително“ намаление? Какво се предлага като разумна алтернатива на изкопаемите горива и то утре?

И накрая, ще има ли компенсация или не за все още развиващите се страни за това, че са ги лишили от възможността бързо да преминат през етапа на индустриализация, използвайки традиционни видове енергия, както успя да направи колективният Запад?..

Може би ще разберем отговорите на тези въпроси на 12 декември, в последния ден на конференцията COP28. Може би...

Превод: СМ

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.