/Поглед.инфо/ Политиката е цинична работа, независимост от носителите на една или друга политическа субективност. Примерите са безброй, особено в съвремието ни на всеобща деградация, кризи и отрицателен отбор в елитите.
Но дори в това цинично блато, където предателството е нещо очаквано, има островчета, където или не предават или най-малкото до края се стараят да си държат на думата.
Не намеквам нищо и не соча никого в пръст, просто се разбирам да разбера защо стремежът да се унижат всички, да се предадат, оберат до шушка и поробят с дългове е станал фирмен стил на американската политика. Политика, която повтарям, е по отношение на абсолютно всички – и на противниците, и на така наричаните съюзници.
Ето, например поляците едни от първите започват да разбират, че янките ги предават епично, тласкайки ги в обятията на Газпром. И макар пълното осъзнаване да предстои, процесът е вече необратим. Това, между другото, е доста парадоксален феномен, когато от всички европейци единствено поляците се оказаха близо до това, че рязко да сменят, най-накрая, своята задокеанска едновекторност. Всички останали вярват наивно, че Америка, най-накрая, се завръща, без да се досещат, че паралелно с удвоената енергия продължат тоталните подслушвания на първите лица на фона на уверенията в здравината на единството на западните демокрации. Всичко това не приключва от Обама насам, засили се при Тръмп и сега тепърва ще набира обороти.
Ето че Байдън долетя, потупа всички по раменете и с някои почти се прегърна. Добре, че не се опита да мляска с черна маска, но и за това благодарим. И всичко това единствено транзит да се отправи на срещата с Путин, заради което всичко беше уредено. А междувременно, със 100% гаранция, нито една дума зад гърба му не е минала край ушите на тези, комуто е наложено служебно да знаят всичко за всеки.
Ясно е, че на световния хегемон му е жизнено необходимо тотална информация какво се случва по целия свят, затова е и световен хегемон. Също така е ясно, че знанието на всичко за геополитическите противници е нещо свято. Но става дума за съюзници, които също са жизнено необходими на Щатите на другите континенти и без които не може дори да се говори за хегемония.
Впрочем, самият Байдън, макар и да е Върховен главнокомандващ, може и да не е напълно в течение за кроежите на своите подчинени, но не става дума за това, а как е положението помежду им, в тяхната атлантическа солидарност, озарена със светлината на най-новия екземпляр на Атлантическата харта на скъп гланц, където както и преди не се споменава никой друг, освен Вашингтон и Лондон. Забележете – дори не се говори за възстановяването на сринатото от Тръмп Трансатлантическо търговско партньорство.
Общо взето в резултат се открояват два ключови въпроса:
Защо англосаксонците (и янки, и британци) мачкат своите европейски съюзници, засилват натиска и дори не прикриват намеренията си? При това не ги прикриват от момента, когато възникна благовидния предлог Брекзит, при който уж превантивно е трябвало да застанат встрани.
Защо Централна Европа мълчи покорно, стоически понася всички унижения и насилие, дори без да разбира колко жалко изглежда отстрани? Нима не вижда, че англосаксонците за пореден път ги готвят за пушечно месо.
Така че повтарям: единствено в Полша, изглежда осъзнават, че тайно са я предали. Но разбирането е продиктувано единствено от предишен опит с исторически грешки, след което се случва поредното разделяне, което обичайно не са избягвали. И тук поляците не могат да обвиняват никого, сами са заложили на луда русофобия, бясна еврофобия, прокарвани от Вашингтон без никакви конкретни обещания.
При всеки случай Америка има стремеж да завърже с Русия „дружба срещу Китай“, заради което може да пожертва всеки съюзник, където е голата, цинична същност на така нареченото „Голямо Нулиране“. Стремежът на Байдън или на тези, които стоят зад него, е напълно ясен, но напълно неизпълним: съвременна Русия не си помисля за предателство. Затова пък Байдън има реален шанс след Женева да стане поредния агент на Путин, каквито са безчет.
Съответно полските лидери, които разбират нещо от истинска, а не от измислена история, успяха да се сетят и да прокарат нишка към бъдещето, където или не ги очаква нищо, или има един хипотетичен вариант, който засяда в гърлото на поляците – да застанат под крилото на източния си съсед, което ще позволи поне да запазят всичко, натрупано с непосилен труд при условие да се простят със своите псевдоимперски мечти, които са омръзнали на всички. Особено ясно това се вижда по киселата физиономия на Дуда, когато на срещата на високо равнище на НАТО Байдън го постави до себе си, символизирайки кандидата за една от първите жертви: видите ли, всичко е наред, дръжте се, сега ни е трудно на всички.
Цяла останала континентална Европа или не разбира нищо, което е съмнително, или не са я предавали отдавна и е забравила за това. Макар и че само заради подслушването, Меркел трябваше да среже Обама още тогава, когато той я вика в Белия дом, където всичко се замете с обещанието да не се повтаря така повече.
Едно е да обещаваш, друго е да дадеш. Затова днешните думи на Байдън са боклук и поредния опит да се продължи собственото съществуване чрез верните и доверчиви сътрудници.
А сега основното.
Това, което се случва по света, е често срещан имперски сценарий, който вашият смирен слуга е описал 100 500 пъти. В този сценарий истинските субекти са на пръстите на едната ръка: пребройте и сравнете със списъка на империите, съществували през различни исторически периоди. В същото време човек трябва да разбере: на съвременния исторически етап отново, както и преди, някой е в началото на пътя, някой е във възход, а някой е в залеза си. Има такива с потенциал, при това очевиден.
Когато Съветският съюз наближи своя упадък в резултат на вътрешни предателства, в резултат на това започнаха предателства на съюзниците (макар и в много отношения принудени). Почти всички бяха предадени, поне външно изглеждаше така.
Днес Америка е типична залязваща империя, която предава всички и всичко, макар и по много по-изтънчен начин, от същността не се променя. Само контекстът и "стартовите" условия, които влияят върху хода на процеса, неговата продължителност и крайния резултат, които са непредсказуеми, точно както никой не е очаквал финала на СССР, са принципно различни. И за да удължат имперския си век, Съединените щати решиха да се укрепят съвместно с Англия, като преди това я изтеглиха от Европейския съюз.
Русия, като наследник на Съюза, започна да се възражда в началото на века и сега е в очевиден възход, като непрекъснато разширява зоната си на влияние. В същото време по отношение на Америка изобщо не може да става дума за възход, защото първо тя ще трябва да премине през системно унищожение и едва след това да поеме по трудния път на „изправянето от колене”. Освен ако не е възможно, в тесен съюз с Англия да премине този път с по-малко загуби.
Остава само да добавим към списъка на тримата посочени ключови играчи (Русия, Англия и Америка) тези, които също сега създават или се опитват да създават история и сред които естествено няма нито един случаен субект, който да не е притежавал имперски ген :
- Китай: Поднебесната империя. Той е на етапа на мощен възход.
- Турция: наследник на Османската империя. Във възход.
- Германия и Франция: бивши империи, които почти са загубили имперските си амбиции, но не са загубили имперския ген, следователно всъщност те са една от целите за потискане от англосаксонците.
- накрая, Иран: наследникът на Персийската империя. Въпреки най-суровите санкции, той е потенциално готов да се възроди във всеки един момент на вечната основа на имперските амбиции.
Това е, повече никой не може да попадне случайно в списъка на участниците в „Голямото Нулиране“. Защото или има имперски ген, или не.
Речпосполита, между другото не намери място в този оркестър.
Поляците вече започнаха да се досещат.