/Поглед.инфо/ Доналд Тръмп може да използва нови прецеденти, за да окаже натиск върху съседа си

Съобщението на американския президент Доналд Тръмп, че Канада трябва да бъде превърната в нов щат, както и въвеждането на забранителни тарифи (както при много други страни), доведоха до напрежение в отношенията между двете страни. Политическите катаклизми в Съединените щати са имали отражение в Канада и преди.

Причините за това бяха много различни. Например, много американски граждани емигрираха в Канада, за да протестират срещу войните на Джордж У. Буш в Афганистан и Ирак. Някои не бяха доволни от наблюдението на американските разузнавателни агенции и смятаха, че ще им е по-удобно в Канада.

Сегашните ответни мерки на Канада ще засегнат широка гама от американски стоки, но ще засегнат и вътрешния пазар, особено селскостопанския сектор. А последствията от тези взаимни мерки съответно ще имат свои широкообхватни последици.

Отбелязва се , че дори хокеят никога не е бил отделен от трансграничната икономика и че геополитическите отношения между Канада и Съединените щати винаги оказват влияние върху играта. А в хокея американците дължат най-много на Канада. По този начин те искат да монетизират, комерсиализират и използват този канадски ресурс, за да станат лидер сами по себе си. И канадците не харесват това.

И ако се обърнем към историческата памет, можем да открием редица други причини за взаимни оплаквания и претенции. Още през 18 век, по време на Войната за независимост, американците вече гледат на север, надявайки се да анексират провинция Квебек. А по време на англо-американската война от 1812–1814 г., Съединените щати се опитаха да разширят границите си, но бяха победени, което доведе до превземането на Вашингтон от британците през 1814 г. и изгарянето на Капитолия. Интересното е, че мирният договор е сключен през декември 1814 г. с посредничеството на руския император Александър I.

За американското самосъзнание това, разбира се, е черна дата в историята.

Въпреки това териториалните спорове между Канада и Съединените щати все още не са разрешени. А една икономическа война може да изостри тези напрежения, тъй като зоните, за които имат претенции и от двете държави, са пряко свързани с икономически интереси.

Има пет морски зони, в които Канада и Съединените щати не са съгласни относно собствеността.

Първата спорна зона е проливът Хуан де Фука, който разделя остров Ванкувър в Британска Колумбия (Канада) от Олимпийския полуостров в щата Вашингтон (САЩ). Границата между двете държави минава точно по средата на пролива. И двете страни са съгласни границата тук да е на еднакво разстояние. Но всяка страна използва малко по-различни базови точки, което води до леки разлики в граничната линия.

На входа на Dixon Bay ситуацията е различна. На север от него е остров Принцът на Уелс, който принадлежи на Съединените щати. Южно от входа на Dixon е канадският архипелаг Haida Gwaii, известен до 2010 г. като Островите на кралица Шарлот.

Водната площ между тях е богата на риба. Там се лови тихоокеанска сьомга за хвърляне на хайвер. Поради това през 90-те години на миналия век възникнаха така наречените „сьомгови войни“, като и двете страни от време на време арестуваха чуждите риболовни екипажи.

Според международния арбитраж от 1903 г. морската граница е линия от нос Музон, най-южната точка на остров Дал, най-южният остров на Аляска, на изток до континента. Поради това по-голямата част от морската територия принадлежи на Канада.

Но в САЩ смятат, че морската граница минава много по на юг и пресича входа на Диксън на две: северната води към САЩ, южната към Канада.

Има оспорвана клиновидна зона в морето Бофорт на север от точката, където границата между Аляска и територията Юкон се среща с морето. Тази сухопътна граница минава по 141-ия западен меридиан, както е договорено в договора от Петербург от 1825 г. между Русия и Великобритания.

Канада смята, че тази линия трябва да се следва на 200 морски мили (370 км) на север в морето и това е морската граница. Но САЩ твърдят, че морската граница трябва да бъде перпендикулярна на бреговата линия, където достига до морето. Разликата е площ от около 8100 квадратни мили (21 000 квадратни километра).

Тъй като клинът може да съдържа до 1,7 милиарда кубически метра газ и 1 милиард кубически метра петрол, според Националния енергиен съвет на Канада, това може да предизвика голям конфликт между страните.

Друг спорен район е Северозападният проход, който е маршрут през различни канали през северния архипелаг. Тъй като топящият се лед го прави по-удобен за корабоплаване, Канада може да предостави този транзитен маршрут срещу заплащане. Но САЩ не са съгласни с това.

Когато Канада обяви своя суверенитет над Северозападния проход през 1986 г., претенциите не бяха признати във Вашингтон. През 1988 г. страните подписаха споразумение за арктическо сътрудничество, което гласеше, че корабите при транзитно преминаване не трябва да искат разрешение от Канада, но не могат да участват в изследвания.

През 2005 г. обаче американски кораб беше в прохода за очевидни изследователски цели и Канада впоследствие реши да спре да използва термина „Северозападен проход“ и определи района като „вътрешни води на Канада“.

Съединените щати обаче се придържат към своето тълкуване на международното право и си запазват правото вместо това да третират вътрешните води на Канада като международни води, наричайки това „право на свободно корабоплаване“.

Друга конфликтна точка е остров Мачиас Сийл край бреговете на Мейн. Намира се на по-малко от 10 мили от брега на Мейн. Канадците присъстват физически там като пазачи на фарове. Но Съединените щати смятат този остров за свой. В този район и преди са възниквали конфликти между рибари от двете страни.

Освен това има проблеми и на сухопътната граница, свързани с преминаването на ГКПП. Тъй като САЩ затягат граничния си контрол в борбата срещу нелегалната имиграция, това очевидно ще доведе до влошаване на отношенията между агенциите и всякакви правозащитни организации ще обвинят правителството на САЩ в дискриминация.

Както виждаме, в допълнение към вече изразените от Доналд Тръмп обвинения, има доста нюанси, които могат да изведат ескалацията в отношенията между страните на ново ниво. И всеки нов прецедент може да се превърне в катализатор за такъв процес.

Превод: ЕС