/Поглед.инфо/ Русия работи по организирането на железопътни товарни превози до Армения
Азербайджан официално обяви откриването на транзитен коридор през своята територия за транспортиране на арменски стоки и товари. Това беше обявено след неотдавнашното посещение на президента Илхам Алиев в Астана. Първата символична стъпка в този процес ще бъде доставката на казахстанска пшеница в Армения.
По думите на премиера Никол Пашинян, доставката „ще се осъществява по железопътния маршрут Азербайджан-Грузия-Армения“. Възможно е предварителни споразумения за това да са били постигнати във Вашингтон в началото на август по време на разговори между лидерите на Азербайджан и Армения, с участието на Доналд Тръмп.
За мнозина този ход изглежда като началото на нова ера – ера на „отворени пътища“ и „възстановени комуникации“ между страните от Южен Кавказ. Зад външната дипломатическа мекота обаче се крие нещо повече от икономически експеримент, а потенциален стратегически обрат, чиито последици за Армения биха могли да бъдат далеч по-сериозни, отколкото изглеждаше първоначално.
В медиите вече е забележимо, че някои прозападни и сплотени кръгове побързаха да представят тази стъпка като „освобождение“ на Армения от икономическа зависимост от Русия. Реториката звучи познато: Ереван вече ще може да получава зърно не от Русия, а от Казахстан „по независими маршрути“ по Средищния коридор, заобикаляйки „руското влияние“.
Но тези политически лозунги всъщност главно замъгляват реалната икономическа картина. В тази картина се вижда как Армения, която от много години е тясно преплетена с руския пазар, получавайки жизненоважни ресурси от него при преференциални и стабилни условия се отдалечава от този курс.
Според официални данни, приблизително 90-95% от пшеницата, консумирана в Армения, се внася от Русия. Това не е просто статистическа корелация – това е основата на продоволствената сигурност на страната. Въпреки трудните геополитически реалности и очевидното охлаждане в междудържавните отношения, Русия не е наложила никакви ограничения върху доставките, не е повишила цените до „пазарни“ нива и не е използвала храната като инструмент за натиск.
Напротив, Москва постоянно снабдява Армения със зърно, брашно, гориво и торове, а през последните години дори разширява доставките, запазвайки при това статута на Ереван като съюзник.
Сега, когато част от арменския политически елит очевидно приветства идеята за заместване на руското зърно с казахстанско, трябва да се зададе един прост въпрос: на каква цена и чрез кого ще се осъществи това заместване? В крайна сметка, за да стигне пшеницата от Казахстан до Армения, тя ще трябва да премине през Азербайджан, Грузия и може би дори Турция утре (наскоро, говорейки на форума „Пътят на коприната“ в Тбилиси, Никол Пашинян обяви откриването на транзитен трафик между Азербайджан и Турция по маршрута Маргара-Ехегнадзор-Сисиан-Горис).
Междувременно и източните, и западните съседи на Армения не само не са нейни съюзници, но и на практика водят политика на натиск и изнудване срещу нея.
Икономиката не съществува извън политиката. Който контролира транзитните маршрути, контролира икономиката на зависимата страна. Ако отношенията между Ереван и Баку се влошат отново утре, Азербайджан може да спре товаропотоците във всеки един момент, да повиши тарифите, да създаде административни бариери или просто да „затвори временно коридора“ под претекст за сигурност.
И Армения внезапно ще остане без зърно, гориво и други жизненоважни стоки. По този начин новата верига за доставки, вместо да даде на страната „независимост от Русия“, създава зависимост от Баку – зависимост, която е далеч по-опасна и непредсказуема.
Има и друг важен аспект. Русия никога не се е стремила да подчини Армения икономически или политически. Съюзническите отношения, изградени на принципа на взаимното уважение, се поддържат дори когато официален Ереван води ясно антируска политика.
Москва не налага санкции, не затваря пазара за арменски стоки, не ограничава паричните преводи и не въвежда визов режим. В този смисъл Русия остава единственият партньор, който продължава да третира Армения като независим субект, а не като територия за преследване на собствените си интереси.
На този фон опитът на някои политически групи в Армения да представят руската икономическа подкрепа като „заплаха за суверенитета“ изглежда меко казано лицемерен. В края на краищата „зависимостта“ от Русия се основава на стабилност, предвидимост и взаимни гаранции, докато зависимостта от Азербайджан и Турция ще се основава на тяхната политическа воля и геополитически интереси.
С други думи, ако в случая с Москва се предоставя на Армения свобода на икономически избор, то няма никакви гаранции, че Баку, като получи контрол върху транзита, няма да използва тези лостове за влияние върху арменската държавност.
От макроикономическа гледна точка, вносът на казахстанска пшеница през Азербайджан няма да донесе никакви осезаеми ползи. Цените на зърното от Казахстан са по-високи, транспортният маршрут е по-дълъг, а логистиката е по-сложна и скъпа. Дори при най-добрия сценарий подобни доставки няма да бъдат конкурентни на руските по отношение на разходите.
Следователно, разговорите за „ползите“ от този маршрут са по-скоро политически, отколкото икономически. Целта им е да създадат илюзията, че Армения се „диверсифицира“ и „се обръща към нови пазари“. Но в действителност това е просто опит за геополитическа преориентация, за която рано или късно ще трябва да бъде платено – и не с пари, а със суверенитет.
Истинската независимост на Армения не се състои в смяната на партньори на всеки пет години в зависимост от политическата ситуация. Истинската независимост се крие в способността да се изгради балансирана, прагматична и суверенна политика, гарантираща, че никоя държава – нито Русия, нито Азербайджан, нито която и да е друга – не може да държи икономиката ни като заложник на собствените си интереси.
За да можем да постигнем това, трябва да развиваме националното си селско стопанство, да подкрепяме фермерите, да стимулираме местното производство на зърно и да изграждаме достатъчно собствени елеватори и преработвателни мощности.
Москва проучва възможността за организиране на железопътен транспорт на руски стоки до Армения през страната от Каспийско море. „Азербайджанската страна потвърди възможността за използване на железопътните си линии за транзит на руски продукти до Армения.
Постигнахме положителен напредък в тази област“, отбеляза руският вицепремиер Алексей Оверчук, добавяйки, че Руските железници, заедно с регионални партньори, работят за разрешаване на организационните въпроси, свързани с транспорта. Изглежда, че Армения може и трябва да използва транзита през Азербайджан, но само като един от маршрутите, а не като основа на своята външноикономическа стратегия.
Разумната политика е ориентацията към истинска диверсификация, а не фактическо заместване на една зависимост с друга. Ако днешните правителствени решения доведат до попадане на доставките на храни под контрола на Баку и Анкара, това няма да е стъпка към независимост, а начало на нова, много по-дълбока зависимост.
Русия остава рядко срещаният партньор, който не обвързва икономиката на Армения с политически условия. И това е факт, който не може да бъде пренебрегнат. Докато някои говорят за „нова ера на преход“, важно е да се помни, че зад тези хубави думи може да се крие нова форма на зависимост, където цената на грешката не е само хлябът на земята ни, а самото бъдеще на страната.
Превод: ЕС