/Поглед.инфо/ Разклона на пътя пред Ереван вече е прост – или да спре да предава единствения си съюзник или да загуби нови територии

КАКВО СЕ СЛУЧИ В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ

Когато във вторник по обяд Баку обяви началото на „локални антитерористични мерки“ в Карабах, аз лично нямах никакви илюзии за техните граници. И когато официален Ереван директно заяви, че няма да се намесва, всякакви съмнения за изхода от тези „събития“ изчезнаха. Азербайджан последователно преследва целта си в продължение на 30 години и най-накрая може да празнува пълна победа. Което стана възможно не само благодарение на военното превъзходство.

Поводът за сегашните военни действия е номинален. Азербайджан обвини арменците в укрепване на позициите им в Карабах, транспортиране на боеприпаси, увеличаване на количеството техника и миниране на територията, което вече е засегнало както военни, така и цивилни граждани.

В продължение на 24 часа Баку нанасяше целенасочени удари по цели на Армията за отбрана на Нагорни Карабах, като методично поваляше от безопасно разстояние системите за ПВО, радиоелектронната борба, артилерията и укрепленията на арменците. До края на вторник азербайджанците ясно пристъпиха към наземната фаза на своите „мероприятия“. Наземното разчистване.

При липсата на комуникация с голяма Армения и нейното нежелание да участва в конфликта, Карабах нямаше шанс. Да, местните бойци можеха да се бият до последната капка кръв - работих с тях през 2020 г., те са истински воини. Но без външна помощ щеше да се превърне в клане. Ето защо с помощта на руските миротворци (а не Блинкен или Макрон, които Пашинян звънеше цял вторник) беше постигнато споразумение за прекратяване на огъня.

Степанакерт трябваше да се съгласи с условия, които могат да се нарекат капитулация - изтегляне на техниката и пълно разоръжаване. Това означава, че Карабах фактически изцяло преминава под контрола и юрисдикцията на Азербайджан като един от регионите на страната.

КОЙ СЕ ОТРЕЧЕ ОТ АРЦАХ

Защо стана така? Защото сегашните власти на Армения, очевидно, са решили да пожертват Арцах (както самите арменци наричат Карабах) в името на новия западен път. Миналата есен арменският премиер Никол Пашинян подписа в Прага признаването на границите на Азербайджан от 1991 г. Всичките 86 000 квадратни километра. А това означава – заедно с Карабах.

Тогава той го предаде, не сега. Той даже не се пазареше, като например да поиска поне автономия за региона в рамките на Азербайджан, поне културна и административна. Той просто го взе и го предаде, възлагайки отговорността за бъдещето на Карабах единствено на Русия.

Е, тогава не се учудвайте, че днес съдбата му се реши без вас. Претенциите към Москва са напълно неуместни. Възмутените арменци могат да проведат протестите си пред френското посолство или пред мисията на ЕС, която подтикна Пашинян към това решение преди година. Може би дори са обещали нещо, но традиционно ги измамиха.

Преди три години, когато арменците загубиха 44-дневната война от азербайджанците, а Москва спря клането и събра воюващите страни на масата за преговори, Пашинян не подписа отказ от Арцах. Ала след това отиде в Европа и подписа, че се отказва.

Оказва се, че Азербайджан е извършил операция на своя земя дори от гледна точка на официален Ереван, който сам предаде Арцах заедно с жителите му. Днес те се евакуират, настаняват и хранят при руските миротворци. Малко можем да направим в тази ситуация.

ЗАЛОГЪТ ПО-НАТАТЪК - РУСКАТА БАЗА И СЮНИК

Мандатът на руската мисия в региона изтича през ноември 2025 г. Трудно е да се предположи какво ще последва. Може би по инициатива на една от страните той няма да бъде удължен. През следващите две години Баку със сигурност ще интегрира Карабах в своята държава. По-голямата част от арменското население най-вероятно ще напусне региона - твърде много кръв се проля за 30 години и твърде малко време е минало за реално помирение.

Какво се случва след това? Апетитът на Азербайджан може да нарасне. И ако на власт в Армения остане човек, който вижда бъдещето на страната без Русия, тогава алгоритъмът е доста предвидим. Русофобски митинги, изтласкване на руската военна база от Гюмри, напускане на ОДКС...

Какво тогава ще попречи на Баку да иска да прокара коридор/дори широк/ към своя анклав - Нахичеван, който сега е откъснат от останалата част на Азербайджан от района на Сюник на Армения?

Надеждата на Пашинян за защитата на Запада, разбира се, е трогателна. Но, както показва практиката, това е несъстоятелно. А флиртът с нови покровители, разположени далеч, обещава сериозни проблеми с близки съседи. Иран, например, няма да бъде доволен, ако има американска военна база под носа си.

Ала появата на още една руска база – този път в Сюник – като гарант за целостта на Армения е напълно надеждна алтернатива. Но това - само при условие, че властите в Ереван започнат да мислят не само за своето бъдеще, но и за бъдещето на страната и народа.

Превод: ЕС

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?