/Поглед.инфо/ Тази формула се роди в разговор със Сергей Переслегин през декември, когато проектирахме семинар на КЦПН за мислене във (време на) война. В понеделник го използвах в ефира "Времето ще покаже", а сега ще се задълбоча относно какво се има предвид.

Описвайки структурата на руското общество, каквато е била през всичките 30 постсъветски години, не може да се пренебрегне една важна подробност. Степента на интеграция в "глобалния свят" е същевременно показател за висок социален статус в местната пирамида.

Условно "най-успешните" живееха "там" с почти всичко свое - сметки, имоти, семейства, образование на децата и т.н., а тук имаше само "ловна територия". Средните се фукаха със снимки от турнета – който бе по-богат с такива от Щатите и Европа, който бе по-беден от ол инклузивите в Турция и Тайланд и се похвхвалехаали с успешен шопинг и маркови (или почти маркови) дрехи на разпродажби в Милано и Анадола.

И дори най-простите лека-полека научиха синонимите за успешен живот - "евроремонт", "iPhone", "McDonald's" и т.н. Отделни „конектори“ съществуваха за стартиращи фирми и IT хората – достъп до глобални пазари (включително инвестиционни), за учени – публикации по Scopus, за политици – видимост в световните медии, за културни дейци – награди и промоции „там“ и т.н.

Фактът, че настоящата ситуация не е просто гранична война, а конфликт с целия глобален Запад, поставя под въпрос цялата архитектура на такава пирамида.

И няма съмнение, че дори решителна военна победа над Украйна, ако бъде спечелена, само ще влоши ситуацията: всичко, за което са живели, от което са се ръководили и към което са приспособили жизнените си стратегии, в този случай ще се превърне със сигурност (и почти се превърна) в тиква.

Но все още има слаб, призрачен шанс, надежда, поне под някаква форма, да върнете всичко както беше: за това трябва да загубите. Тогава Русия, разбира се, ще бъде наказана, но в крайна сметка „режимът“ не посмя да отхвърли игото на „народа“; и "нормалните хора", дори и да са платили някакво обезщетение, отново ще имат възможност да се стремят към онзи лъчезарен свят, мечтата за който е била смисълът на живота им.

И в този смисъл поражение „по точки“, без колапс на цялата система, а просто коригиране на провала и отказ от претенции, дори със загубата на всички „нови територии“, включително Крим, е почти идеален сценарий за излизане от ситуацията, основното е да издържите и да изчакате, докато "тези дядовци" и "тъпаци в униформи" най-накрая се провалят.

Такива настроения има и сред бизнес елита, и сред чиновниците (особено бенефициентите на корупционни схеми), и дори сред военните и „силовиците“ (същите чиновници, само в униформи).

За тях реалността до 24, 22 февруари беше точно „норма“, а всичко, което се случи от този момент насетне, беше лично бедствие. И всякакви евентуални военни успехи само ще го влошат, ще го направят необратимо. Ето защо – страхът от победата и надеждата от поражението.

От другата страна са всички онези, които фундаментално НЕ смятат този колониален ред на нещата за нормално и достойно състояние на нашето общество. Но техният процент непрекъснато пада, докато се движат отдолу нагоре по същата тази пирамида, което не е изненадващо. И ако говорим за рискове, то това е нашият основен риск днес.

Превод: СМ

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?