/Поглед.инфо/ Изглежда, че на Международната конференция „Ялта-1945: Уроци по история“, провеждаща се в момента в Ливадийския дворец, посветена на 75-годишнината от конференцията в Ялта, сред журналистите, които се събраха да я отразят, най-разпространен беше въпросът дали ще се проведе „Ялта 2.0“ ?

Е, наистина: първата, „истинска“ Ялта вече е преминала, потънала е в историята. Да, благодарение на историческата среща на Голямата тройка, светът живее повече от половин век без смъртоносни сътресения. Всичко, свързано с това, е безумно интересно: историческият контекст, причината тази среща като цяло да се проведе, защо през февруари, защо в Ялта, защо точно тримата лидери и така нататък, до безкрайност.

Къде са живели, какво им е сервирано на масата, кой е пристигнал преди другите, как са били охранявани? Защо дворците, в които се настаняват главите на делегациите, са били на такова разстояние, а не на друго? Защо са били писалките такива, а не други? ... Човек сам може да продължи безкрайна поредица от такива въпроси. 75-годишнината е достатъчно добро време да видите голямото на разстояние.

Като журналист, честно казано, повече ме интересува съдбата на днешния въпрос: ще има ли „Нова Ялта“? Освен това самият Владимир Путин посочи възможността за свикването ѝ , като покани на сериозен диалог ръководителите на петте постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН, които са най-пряко свързани с Ялта-1.

Не избягахме от изкушението да зададем този неотложен въпрос - помолихме кримския сенатор Сергей Цеков да отговори на него:

- Сергей Павлович, защо сега е невъзможна Нова Ялта?

- Да кажем, че в Ялта е невъзможно, но по принцип е възможна.

- И защо досега не всички се отзоваха на поканата на нашия президент?

- Ето, отговори Макрон. Но Великобритания и САЩ никога няма да кажат, те имат претенции към англосаксонска хегемония ... Те мислят, че завинаги ще управляват света. Но правилата, които налагат, се променят. Те не живеят според международното право, те се опитват да живеят според собствените си правила, които самите те установяват.

- Виждаме, че те не искат да учат уроците на Ялта ... И сега какво да правим?

- Не правете нищо! Трябва да правим това, което правим сега, да разкажем на света за тези много уроци, да се съберем, да общуваме, да кажем истината за това, което се е случило тогава и какво се случва днес. В крайна сметка те ще се окажат в изолация - все пак като цяло, те са в изолация, всяка година те губят своето влияние все повече и повече. Не само ние говорим за това - днес много хора го усещат и разбират.

Не само Макрон отговори на предложението на Путин - Китай не дочака специални церемонии, той отговори веднага през устата на прессекретаря на външното си министерство Хуа Чунин - подкрепа! Но Доналд Тръмп засега наистина мълчи - все пак не му е до срещи на високо равнище, едва измъкнал се от импийчмънта, тъй веднага затъна в изборите. Е, "британецът", който обича да “пакости”, “очаква допълнителни подробности относно предложението ...”. Обаче той е затънал в Брекзит и не вижда по-далеч от носа си.

Съдейки по факта, че първите лица от политическия елит не дойдоха на конференцията в Ялта, която Съветът на федерацията организира заради красивата дата, стана ясно, че и Русия в момента не е много готова да използва годишнината като лост за решаване на належащите проблеми на съвременността.

Затова предимно учени и политолози седяха в красивата Бяла зала на Ливадийския дворец с обновени столове. Обнадеждаващо е, че организаторите успяха да привлекат представители от много страни: Великобритания, Франция, САЩ, Австрия, Словакия, Сърбия, Турция, Таджикистан, Китай, Молдова, Виетнам, Беларус, Полша, Латвия ... Самият факт, че всички тези хора не се страхуваха от наказателни санкции за появата си в Крим вече ни кара да свалим шапка. И "истината", за която говори сенаторът, все пак ще я отнесат в своите страни.

Вече е направено предложение от ръководителя на републиката Сергей Аксьонов да се проведе отново Ялта 2.0 на това историческо място. Беше разбрано, че ситуацията, „аурата“ на мястото, всъщност, ще повиши степента на разговора и ще накара лидерите на държавите да бъдат обвързани със специална отговорност за съдбата на света. Предложението, разбира се, е добро, но самият Сергей Валериевич разбира отлично, че това е невъзможно: светът днес е различен, обстоятелствата са напълно различни и, за съжаление, Русия не диктува условията - не е победител (въпреки че има време за това), а „партньорите“ - не са победени.

Това, което със сигурност може да помогне на Путин да събере всичките петима, със сигурност е Победата, с която всичките са пряко свързани - войната все пак е световна! Между другото, един от изказалите се на конференцията вчера, професор Анатолий Кошкин, предложи да се коригира датата на Втората световна война - не от 1 септември 1939 г., а от 7 юли 1937 г., когато Япония напада Китай и който вече е загубил 10–15 милион души преди официалния старт.

По необходимост, дори бих казал, неизбежността на Голямата тройка в Ялта през 1945 г. е доведена от Втората световна война. И само тя кара рязко да се променят плановете на Сталин. Днес ситуацията е друга: ако Путин разбира много добре как се е променил светът, то неговите „колеги“ далеч не осъзнават, че е време! Време е да се седне и да се преговаря, „ да се научат уроците от Ялта“.

На днешната конференция беше изказана тезата, че лидерите на трите държави през 1945 г. имат едно неоспоримо предимство пред съвременните лидери: те имат стратегическо мислене. А това означава, че са успели да пристъпят над моментното, над неразбирането, обидите и алчността. За днешните твърде често са по-важни изборите, имиджът и сметките в банката.

Но трябва да помним: историята ни учи, че не ни учи на нищо. И както Ялта-1945 се състоя в навечерието на Победата, така и "срещата на петимата" Путин я свиква малко преди глобалните промени.

Но това, че историци от различни страни се събраха и разговаряха, е добър резултат: поне научиха „урока в Ялта“. Нека погледнат и кажат на политиците си правилните решения ...

Превод: В. Сергеев

Белый зал дворца

Открывал конференцию Григорий Карасин (крайний справа), первый зам председателя комитета Совфеда по науке, образованию и культуре

Владимир Константинов «гасит» спецмарку, выпущенную в честь юбилея