/Поглед.инфо/ Ако целта на Тереза Мей е да залее Европа с наводнение от прилагателни, тогава тя беше изключително успешна във вторник. След Брекзит, каза британският премиер, Обединеното кралство ще бъде "по-силно, по-справедливо, по-обединено и повече ориентирано навън". Страната ще бъде "защитена, просперираща, толерантна", "велика, глобална търговска нация", която е добър приятел и съюзник.
Но, под вълната от повърхностни любезности, зад бюрото в "Ланкастър хауз" скоро се появи нещо много по-безкомпромисно: твърдата, груба страна на г-жа Мей. Ако останалата част от Европа не оказва съдействие, каза премиерът, ако ЕС търси наказателна сделка в хода на преговорите за Брекзит, това ще доведе до негативни последици за всички участници.
Далеч от помирително обръщение, речта на Мей беше каталог на исканията, гарнирани със заплаха. А много от нейните изречения започват с: "Аз искам."
Предимството от речта на Мей е, че Европа сега поне знае малко повече за посоката, в която Великобритания възнамерява да поеме. Тереза Мей иска да изтегли Великобритания от единния пазар и да не се подчинява на решенията на Европейския съд. Тя иска споразумение за свободна търговия и иска Великобритания да плаща много по-малко в бюджета на ЕС, отколкото до този момент. И тя иска да остане с единия крак в митническия съюз, но се надява да остави другия отвън - макар че тя не обяснява как възнамерява да изпълни тази един вид гимнастика. Недостатъкът на словото на Мей е, че сега тя вече убеди останалата част от Европа без сянка от съмнение, че британското правителство не просто e неприятно, но и е готово да спори, без да контролира действия или чувства.
Мей не е в състояние да бъде приятелски настроена и непреклонна в същото време. Речта й беше също така опит да намери пътя навън от канавка, в която тя сама се вкара миналата есен. Тогава тя изрече поразителното изречение: "Ако смятате, че сте гражданин на света, вие сте гражданин от никъде." Звучеше като обявяване на война срещу либералната, изтънчена, космополитна Великобритания. Оттогава много неща се промениха. В очите на министър-председателя Мей светът отново е пълен с възможности. Откритостта е добро нещо, глобализацията може би също и свободната търговия определено е плюс. Най-малкото от тази гледна точка Мей отново стана по-прагматична, което трябва да бъде приветствано.
Мей е готова да хвърли на масата за преговори всичко, което страната й може да предложи на останалата част от Европа, включително разузнавателни служби, ядрени оръжия и сътрудничество в борбата срещу тероризма. Премиерът не е казала изрично такова нещо, но нейното послание е ясно: Вие на Континента печелите значително от нашите приноси към европейската сигурност, така че не ни отблъсквайте. Това би било неудобно за всички.
Ясно е, че правителството в Лондон остава зависимо от добрата воля на двама партньори: ЕС и Доналд Тръмп. Всеки от тях крие рискове. Веднага, след като в края на март Великобритания представи на ЕС официалното си уведомяване за член 50 за намерението си да напусне съюза, времето вече няма да е на страната на държавата. Ако има късмет, Мей ще има 18 месеца, за да завърши делото по развода. Когато става въпрос за рамката, която ще ръководи преговорите за излизане, Великобритания се намира в слаба позиция. Освен това ЕС има малък интерес да показва твърде много снизходителност към Великобритания и по този начин да рискува да може и други страни да се изкушат да последват Великобритания през вратата навън.
Що се отнася до Доналд Тръмп, нищо не се е променило: ситуацията остава непредвидима и хаотична. Дори ако правителството на Мей пропълзи раболепно своя път до благоволението на новия президент на САЩ, е малко вероятно британско-американски договор за свободна търговия да бъде завършен толкова бързо, колкото се надяват мнозина фенове на Брекзит във Великобритания. В тази връзка Мей трябва да бъде по-честна с гражданите на Великобритания.
Мей използва по-голямата част от речта си вторник, за да обещае на страната си славно бъдеще, но то ще е такова, върху което тя има само ограничен контрол. В най-лошия случай, излиза, че тя или ще затръшне вратата и рискува студен, оплескан Брекзит, отколкото да се съгласи на по-болезнен компромис. Никоя сделка не е по-добра, отколкото лошата сделка, каза тя във вторник. Ако тя говори така с приятели, човек се чуди как го прави с враговете.
С намерението си да напусне обединения европейски пазар, правителството на Мей може да е избрало пътя на умишлено самонараняване, поне когато става дума за средносрочните икономически перспективи на страната. Ще бъдат необходими много години, преди британските дипломати да успеят да договорят споразумение за свободна търговия с ЕС и други страни. Плодовете от Брекзит, ако въобще има такива, ще растат бавно. До тогава Мей ще трябва да предложи на съюзниците си нещо повече от благодатта да продължи да им позволява да изнасят италианско бяло вино и автомобили във Великобритания. Мей се нуждае от Европа. Само прилагателни няма да й помогнат.
----------
Кристоф Шойерман, сп. "Шпигел".
Берлин / Германия