/Поглед.инфо/ Терористичният акт унищожава и разрушава, но той е и послание.
Терорът е послание, подписано с кръвта на невинните.
Терорът е извратена форма на общуване.

Терористичният акт е прицелен към жертвата, по парадоксален начин „общува” назидателно с нея. Жертвата „проговаря” чрез своята невинност, но и чрез своята „вина” да принадлежи към друг свят, да изповядва други ценности.

Терористичният акт осведомява и ужасява една необятна аудитория – той е насочен към реакциите на третия, на свидетеля. Свидетелят говори най-вече чрез своето безсилие, чрез сантименталната си обърканост.

Терористичният акт е форма на общуване с някакъв трансцендент – с божествени сили, с високи небеса. Това е връзката между насилието и свещеното. За терориста саможертвата е биографично възвишение, поклон пред небесния му господар.

Терористичният акт общува с различните институции на Властта. Той цели да предизвика преосмисляне на определени ценности и предоговаряне на актуални политики.

Саможертвеният терорист общува и със себе си – моделира по един надменен, високопарен начин своята идентичност.

Той вярва, че пътува към рая, че е въвлечен в свещени каузи.

Терористът прави себе си вестител, а медиите свои персонални апокалиптични тръби.

Жертвена Европа продължава да не разбира терористичния message, да стои в ролята на пасивно отговарящия. Тя заявява – „Je suis Charlie, Paris, Nice…”, за да покаже съпричастие и кураж. Но за терористите този възглас означава – „Ние сме малка част от бъдещата необятна география на смъртта и кръвта”.

Жертвена Европа отказва да разбере, че терорът взривява самите условия и възможности на така скъпото ни плуралистично общуване. Той отменя полемиката, аргументацията, възможното разбирателство с Другия...

Терорът е садистичен декрет, който заличава всякакви морални норми, брутално зачертава Европа като люлка на хуманността.

Терорът е информационна и психологическа война, която очевидно не сме се научили да водим.

Поради тази фатална наша недоученост, педагозите на смъртта ще продължат да подготвят уроците ни по плач.