/Поглед.инфо/ Претенциите на Доналд Тръмп към Гренландия на пръв поглед са напълно в съответствие с интересите за укрепване на Съединените щати – и следователно на колективния Запад като цяло. Всъщност обаче е лесно да се види, че интересите на Съединените щати и Запада по този въпрос са много различни - и най-важното е, че Тръмп в случая работи за това, което обикновено се нарича "наратив на Москва" както в Европа, така и във Вашингтон. за какво говорим

От трите териториални претенции на Доналд Тръмп (Канада, Панамски канал и Гренландия), последната е най-обмислената и дори сериозно обсъждана. Да припомним, че избраният президент на САЩ обяви намерението си да придобие Гренландия, огромен остров в Северния Атлантик, който първо беше собственост на норвежците, а след това на датчаните.

И даде да се разбере, че след официалното си встъпване в длъжност на 20 януари 2025 г., ще започне да предприема редица конкретни стъпки за прибираве на острова в новото му американско пристанище - например чрез покупка.

И има прецедент. Датчаните вече продадоха своите територии на САЩ - Вирджинските острови, разположени в Карибско море. През 1917 г. Щатите ги купуват за 25 милиона долара.

Въпросът обаче може да не се ограничава само до търговията. Тръмп не изключи използването на икономически натиск и дори военна сила срещу Копенхаген. С което датчаните, меко казано, не могат да се справят. „Военните възможности на Дания там са ограничени до четири инспекционни кораба, разузнавателен самолет Challenger и патрули с кучешки впрягове“, припомня Ройтерс .

Новите американски власти дават ясна икономическа и военно-политическа обосновка за необходимостта от придобиване на Гренландия. Първо, те се нуждаят от нея, за да улеснят достъпа и контрола над арктическите територии.

„Има Русия, която иска да управлява Арктика - и сега има повече от 60 ледоразбивача, някои от които ядрени. А ние имаме два, и единият от тях наскоро се запали“, оплаква се новият съветник по националната сигурност на Тръмп, Майк Уолц.

Всъщност Съединените щати имат три ледоразбивача, ала в действителност плава само един - Polar Star, построен през 1976 г. Да, програмата за строителството на нови кораби вече е приета, но първият ледоразбивач ще напусне стапелите не по-рано от 2029 г. А Гренландия е огромен непотопяем ледоразбивач.

И, разбира се, това е огромен склад за полезни изкопаеми. „Говорим за важни минерали, природни ресурси. Говорим за нефт и газ. За нашата национална сигурност“, продължава Майк Уолц, като отбелязва, че всичко това се случва на фона на топенето на арктическия лед.

Топене, което прави възможно намаляването на разходите за добив на арктически минерали, а също така отваря американската версия на Северния морски път, позволявайки стоките да се доставят от Азия до Европа през бреговете на САЩ, Канада и Гренландия.

Но ще успеят ли американците да получат всичко? Те се надяват, че ще получат цялото това богатство по мирен път, чрез референдум. В Гренландия има движение за независимост и на фона на изявлението на Тръмп те вече поискаха референдум. Но не и за присъединяване към САЩ.

„Искаме един ден да станем независими. Но нашата амбиция не е да преминем от управление на една страна към управление на друга“, казва министърът на финансите на острова Ерик Йенсен.

Гренландия обаче не е физически способна на пълна независимост. Населението на острова е 10 пъти по-малко от населението на Люксембург - въпреки факта, че територията на острова е 840 пъти по-голяма от тази, заета от европейското херцогство.

Местните сепаратисти не се нуждаят от независимост, а от отстъпки от метрополията - подобно на британските власти, които стартираха Brexit, за да измъкнат допълнителни преференции от Брюксел. „Всъщност изобщо не ставаше въпрос за отделянето на територията от Дания, а за условията за взаимодействие между страните - преди всичко финансови. Освен това колкото повече сепаратистки настроения се наблюдаваха в Гренландия, толкова повече искания те издигаха“, припомня Фьодор Лукянов, главен редактор на списание „Русия в глобалният свят“ и научен директор на дискусионния клуб „Валдай“.

Гренландците вече получиха първите си отстъпки. Датският крал Фредерик X промени кралския герб, като ефективно приравни Гренландия и метрополията (т.е. Ютландия) върху него. „Фарьорските острови и Гренландия получиха собствено поле, засилвайки известността на кралството в кралския герб“, се казва в изявление на кралския дом.

На свой ред датското правителство се надява да се отърве от досадните американци чрез собствените си отстъпки. Например по въпросите на сигурността.

„С топенето на ледовете в Арктика и откриването на нови корабни маршрути, за съжаление виждаме и увеличаване на съперничеството между великите сили. Виждаме как Русия се въоръжава. Виждаме, че Китай също започва да проявява интерес“, казва датският външен министър Ларс Льоке Расмусен. Ясно намеквайки за възможността за постигане на споразумение за гарантиране на сигурността на острова със Съединените щати.

Е, или в развитието на находищата в Гренландия. „Отворени сме за диалог с американците за това как можем да работим заедно още по-тясно, отколкото сега, за да гарантираме, че американските амбиции ще бъдат реализирани“, добави министърът.

Освен това датското правителство все още няма пари за тези вложения. „Гренландия е голяма и потенциално богата област. Но всъщност това е непосилно бреме за Копенхаген – кралството няма да поеме разходите за разработване на нейните ресурси“, казва Фьодор Лукянов.

Иронията е, че няма значение как ще завърши епопеята с покупката/цесията/референдума/завладяването на Гренландия – цялата тази история вече има един победител. Това е Русия.

Изглежда, че ако Тръмп получи Гренландия, Съединените щати ще засилят позициите си в Арктика. Базово укрепване обаче все още няма да има - в рамките на НАТО Щатите и сега могат да инсталират в Гренландия каквото сметнат за необходимо. Претенцията на Тръмп за контрол върху самия остров обаче (особено във формата, в която беше изразена) носи три основни изгоди за Москва.

Първо, Тръмп разделя колективния Запад. Кой би си помислил преди няколко години, че Съединените щати ще заплашат да нападнат страна от НАТО? И какво ще кажат съвсем сериозно европейците за готовността си да воюват със САЩ?

И засега те казват, че френският външен министър Жан-Ноел Баро е предупредил , че Европейският съюз няма да толерира каквото и да е нападение срещу територии в неговите граници. И колкото повече европейците мислят за защита на своя суверенитет, толкова по-малко ще се интересуват изобщо от украинските дела.

Второ, Тръмп повдига въпроса за ревизията на границите – в рамките на която Москва през 2014 г. според Запада извърши едва ли не престъпление, като си върна Крим. Както каза все още канцлерът на Германия Олаф Шолц , границите „не могат да бъдат променяни със сила“.

Когато на Запада беше посочено, че териториалната кутия на Пандора е била отворена от тях самите още в Югославия, на Русия й казваха, че уж не може да се говори за това, доколкото не е имало присъединяване на част от една държава към друга. Сега Тръмп открито изисква точно такова присъединяване. Просто защото така разбира националните интереси на страната си.

Трето, Тръмп предлага да се реши въпросът чрез референдум - и тук Москва също има въпроси от поредицата "ама така може ли?" В края на краищата никой на Запад не призна референдумите, проведени в бившите украински територии през 2014 и 2022 г. - нито техните резултати, нито правото на провеждането им.

„Ако се чуят думи за необходимостта да се вземат предвид мненията на хората (в Гренландия), тогава вероятно все още трябва да помним мненията на хората от четирите нови региона на Руската федерация. И ние трябва да покажем същото уважение към мнението на тези хора“, каза говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.

В резултат на това Тръмп с действията си избива един от ключовите дипломатически аргументи на Запада срещу действията на Русия в Украйна - че Москва уж създава прецеденти, които подкопават целия съществуващ световен ред. Оказва се, че новата американска администрация не само прави същото, но де факто признава правилността на действията на Русия през 2014 и 2022 г.

Нещо повече, тя е готова да отиде много по-далеч, отнемайки територии без референдум, със сила. Както отбеляза Жан-Ноел Баро , „влязохме в епоха, в която принципът за оцеляване на най-силните се завръща“.

Е, ха здрасти, както се казва.

Превод: ЕС