/Поглед.инфо/ На 8 април администрацията на Тръмп обяви Корпуса на стражите на ислямската революция (КСИР) за терористична организация. За първи път компонент от въоръжените сили на чужда държава официално се нарича терористична организация. КСИР е включен в списъка на САЩ с терористичните групи. Всяка група или физическо лице, което прави бизнес с КСИР, сега може да бъде преследвано в Съединените щати. „Ако водите бизнес с КСИР, финансирате тероризма“, каза Тръмп.
Известно е, че санкциите са основният лост на американската политика на натиск, но как да се приложат към КСИР - армия, която разполага със сухопътни сили, флот, военновъздушни сили и многомилионен резерв? Това са стотици хиляди военни, съвременни оръжия и целият ракетен потенциал на Иран.
Голяма част от външната политика на Тръмп прилича на продължителна тактическа кампания при липса на стратегия. Натискът върху Иран нараства, но не е ясно с каква цел. В края на краищата Тръмп предупреди, че този натиск само ще дестабилизира още повече Близкия изток и ще изостри ядрените рискове.
Въпреки това, в опит да изолират Иран, Тръмп е упорит. Белият дом се надява, че нарастващият натиск автоматично ще доведе до предаване на иранския режим. На международно ниво обаче Тръмп е създал повече проблеми за САЩ, отколкото за Иран, който остава ангажиран да се придържа към ядрената сделка и е получил безспорни дипломатически предимства.
Вместо натиска, който иранското ръководство изпита преди да се съгласи да ограничи ядрените си изследвания, както е записано в Съвместния и всеобхватен план за действие (СВПД), днес Техеран изглежда като жертва на американска измама. Политиката на САЩ към Иран дискредитира президента на САЩ като партньор в преговорите. И не само в отношенията с иранското ръководство, но и по-общо. Отказът на Тръмп от СВПД го отчуждава от европейските съюзници, лидерите на водещите европейски страни бяха и остават против тази стъпка. Разривът в партньорството между САЩ и Европа нараства.
В Близкия изток Тръмп бе подкрепен от саудитския принц Мохамед бин Салман и израелския премиер Бенямин Нетаняху, който се противопостави на ядреното споразумение с Иран, но не получи подкрепата на Барак Обама и американските съюзници в Европа. Това даде възможност на Иран да си сътрудничи по-тясно с Европа, Русия, Китай в споразумения, които биха изключили САЩ.
Във всеки случай обявяването на КСИР за терористична организация няма да помогне за сценарий, в който иранският режим ще капитулира или ще се срине под натиска на санкции. Решението на Тръмп беше подкрепено единствено от Нетаняху, който приветства решението, нарече Тръмп „скъп приятел“ и благодари на президента за неговото решение.
Ако целта на администрацията на Тръмп е да спре растежа на регионалното влияние на Техеран, да спре изпитанията за ракети и да изключи за постоянно потенциала на Иран в областта на ядрените оръжия, тогава санкциите сами по себе си няма да доведат до желания резултат. И ако администрацията на Тръмп иска промяна на режима в Иран преди следващите президентски избори в Съединените щати, това ще доведи до заплаха от нова война.
„Вашингтон Пост“, в коментар за решението на Тръмп за КСИР, цитира мнението на Ерик Еделман, бивш заместник-министър на отбраната. Еделман ръководи работна група, която подготвя предложения за политиката на САЩ по отношение на Иран след ядреното споразумение. Според него икономическите мерки трябва да бъдат допълнени от други форми на натиск, които максимизират принудата срещу Техеран, включително чрез „надеждни варианти за използване на сила“.
Би било грешка обаче да се очаква, че дори най-тежките санкции ще попречат на желанието на Техеран да доминира в Близкия изток и да убеди режима, че оцеляването му е заложено на карта. Тръмп се стреми към смяна на режима в Иран и там го разбират много добре. Фактът, че американският президент би искал да принуди Техеран да се върне на масата за преговори и да сключи по-широко ядрено споразумение, не се приема като истина в иранското ръководство.
Какво ще предизвикат американските санкции срещу КСИР? Като се има предвид, че Корпусът отдавна е вграден в националната икономика, която от десетилетия работи под влиянието на американските санкции, рискът от подлагане на нови ограничения от САЩ е нисък. Заплахата на Тръмп към международните компании за отношения с КСИР също няма практическо значение, няма пряко търговско и икономическо сътрудничество с чуждестранния бизнес. Това обаче не означава, че решението на Тръмп няма да има ефект, но ефектът ще бъде в иранския отговор.
Иранският лидер аятолах Али Хаменей нарече решението на Тръмп „шега“ и "“неуспешна маневра“, предупреждавайки за безсмислието на подобни мерки. Хаменей изрази увереност, че „революцията ще продължи напред“.
Иранският президент Хасан Роухани, който говори на 10 април на заседание на кабинета на министрите, оцени решението на Тръмп като „глупава и неразумна мярка“. Той е убеден, че международната общност няма да подкрепи американския президент. Според Роухани Тръмп е обявил решението си по искане на Израел да помогне на „някой да спечели изборите там“. Върховният съвет за национална сигурност на Иран от своя страна обяви американските въоръжени сили в Западна Азия, известни като Централното командване (CENTCOM), за терористична организация.
Така че администрацията на Тръмп предприе още една стъпка към войната с Иран. Няма съмнение, че държавният секретар Помпео и съветникът по националната сигурност Болтън са изиграли важна роля в това. Успехът на техните действия ще зависи от това дали могат да продължат да манипулират импулсивния американски президент. Иранският меджлис вече настоява иранското правителство да предприеме ответни мерки. Има възможности за това за Техеран в Сирия и в Ирак, и в Йемен, и в Афганистан, и в Персийския залив. Американските военни в региона, особено в Ирак и Сирия, където работят близо КСИР, сега могат да станат жертви на политиката на Белия дом. Пентагонът и американската разузнавателна общност, осъзнавайки тези рискове, се противопоставиха на решението на Тръмп за Корпуса.
Превод: В.Сергеев