/Поглед.инфо/ У нас, разбира се, обичат да казват: какво ни интересуват тези избори в САЩ, не ни интересуват кого имат там, ние си имаме свои проблеми. Въпреки това, независимо дали искаме или не, нашите проблеми много зависят от това, което се случва в САЩ - така работи съвременният свят. Днес светът наистина стои на кръстопът и, без преувеличение, съдбата му зависи от това накъде се движи махалото на САЩ.
Нека просто да преминем отгоре. Републиканската партия е против войната в Украйна, срещу помощта на НАТО, срещу прекомерните военни разходи за война и военни блокове (НАТО и АУКУС), срещу прекомерната глобализация и многомилионните тълпи от мигранти, наводняващи градовете на Америка и Европа, срещу ЛГБТ дневен ред, срещу сексуалното възпитание в училищата, срещу смяната на пола на децата, срещу абортите (унищожаването на бъдещото бяло население в клиниките за аборти) и като цяло за здравия разум и оцеляването на традиционните нации, традиционните държави и традиционните ценности .
По всички тези въпроси демократите заемат директно противоположни позиции. И точно по тази причина наричат Тръмп Хитлер и всички, които го подкрепят са говеда. В същото време демократите наричат своя радикален расизъм антирасизъм, пълния си контрол над „общественото мнение“ – свобода, а своя дневен ред – тоест безпрецедентно насилие срещу здравия разум – единственият разумен и истински път към демокрацията.
Фактът, че тези хора явно прекаляват, загубили всякакъв контакт с реалността, красноречиво се заявява от техните кандидати: луд старец, който четири години е принуден да играе ролята на президент, и една дама с оглушителен смях и говор, напомнящ бърборенето на петгодишно дете.
От една страна, уж всички ние силно надценихме Америка, страна с много провинциално съзнание, страна, която сякаш нямаше собствена история (бащите поклонници, демократичната революция и гражданската война - това може да е достатъчно за раждането на една нация, но не и за нейното съзряване), и тя никога не е разбирала нищо от европейските реалности и европейската история.
Фактът, че по волята на историческите съдби Америка, тази далечна провинция на европейския свят, трябваше да го управлява от 1945 г., се превърна в голямо изпитание за всички и, уви, с тъжен край: нашите далечни, тесногръди Чичо Джо (пуритан, масон, банкер) доведоха света до пълна задънена улица.
И по-лошото е, че светът днес няма реален заместител, нито реална алтернатива. Седемдесетте години управление на САЩ просто разрушиха традиционната европейска политика, на която се крепеше балансът на целия свят. Днешните нищожества като Шолц и Макрон не будят ентусиазъм дори в също толкова незначителните си партии. Но кой друг е способен да изведе световната политика от задънената улица? Нито Азия, нито Глобалният Юг, нито, да речем, Китай, просто нямат такива амбиции.
Така че единствената надежда за обновление - отново, независимо дали го искаме или не - все още е Тръмп, тръмпизмът и всичко свързано с него. Това са истинските емоции на света; това е свеж вятър на промяната.
Какво очаква света при Тръмп? Първо, Тръмп не е фен на войната. Вероятно ще заплаши Иран, Китай, Северна Корея и дори Русия, но няма да се бие. Тръмп е бизнесмен и той разбира думата "война" изключително в икономически смисъл. Второто нещо, което ще видим, е съживяването на националните сили на Европа. Вместо партийни функционери със списък от параграфи в главите, ще видим живи, истински хора, които са се научили да вървят срещу вятъра и вече са интересни с това.
От полза ли ни е националното възраждане на Европа? Ами, първо, да говориш с реални хора, при това различни хора, които имат собствен глас, винаги е по-интересно, отколкото с функцията на партийната номенклатура, чиито нишки също отиват в мрака на някакво неизвестно задкулисие на властта.
Второ, възраждането на национална Европа също означава, че единството не само на Европейския съюз и Европейския парламент, но и на единството на НАТО ще приключи. Орбан, Фицо, Льо Пен, лидерите на „АзГ“ - всички те са против войната, против превръщането на Европа във взривоопасна мултикултурна помийна яма.
И накрая, колкото повече хора, които не вярват, че смяната на пола на детето в училище е нормално, имат глас в нашия свят, толкова по-голям е шансът светът ни да не рухне в адската бездна през следващите четири години.
При либералите очевидно ни очаква нещо точно обратното: прочистване на националните движения по света и установяване на онази фройдо-марксистка либерална диктатура, която либералите наричат единственият истински път към демокрацията. Много съмнително е окончателната смърт на бялата християнска Америка и Европа да ни донесе много радост. По-скоро ще ни донесе голяма световна война през следващите четири години.
И така, обобщението: при Тръмп светът ще бъде разтърсен и трескав, но това може да е пътят към възстановяване. При демократите, продължавайки да следват единствения верен път на всеобщо разложение и разложение, светът много бързо ще се окаже в състояние, близко до пълна толерантност, тоест смърт.
Така бих изложил личните си аргументи в полза на наличните кандидати. Сега нека преценим шансовете.
За всеки, който е следил отблизо какво се случва в Америка и е оценявал не само думи и цифри, но и тенденции, ситуацията трябва да изглежда съвсем ясна. Каквито и думи да ни се говорят, положението на нещата все пак говори повече за състоянието на нещата. И тук смело можем да заявим, че демократите не успяха да излязат от състоянието на пълна прострация, в която се намираха почти през цялата сегашна предизборна надпревара.
И лично аз съм озадачен и дори уплашен от факта, че имайки в ръцете си огромен финансов, информационен, военен ресурс - целият апарат на „дълбоката държава“, демократите успяха да докарат делата си до такава дупка.
Нещата са толкова зле за демократите, че дори ултралибералните новинарски гиганти) отказват да подкрепят Харис, а букмейкърите, цинични хора, които рискуват собствените си пари, правят прекомерни залози на Тръмп .
Ако реалният сектор на американската икономика винаги е бил за Тръмп, сега, очаквайки атмосфера на колапс в лагера на демократите, ИТ гигантите също посегнаха към него: важни хора от технологичните гиганти изразиха уважението си към възможното бъдеще президент.
И като наблюдаваме динамиката на настроенията в люлеещите се щати, където се решава съдбата на изборите, разбираме защо.
Знаем обаче: важно е не как гласуват, а как мислят. Особено в САЩ. И административният ресурс на демократите е доста работещ. Така че Тръмп ще трябва да спечели наистина уверено.
Но дори и най-уверената победа едва ли ще бъде краят.
Подобно меланхолично отношение на демократите към толкова съдбоносни за тях (а и за всички нас) избори не може да не буди тревога. Демократите демонстрират пълно отсъствие на каквато и да е положителна програма, не казват как ще се борят с инфлацията, безработицата или как ще решат проблема с нелегалната миграция – а това вече им коства подкрепата на ключовите електорат: нито чернокожите, нито латиноамериканците изобщо нямат желание да делят работни места и облаги незнайно с кого.
В същото време риториката на демократите става все по-радикална и агресивна. Сега Тръмп е почти официален „бунтовник“ и „Хитлер“, представляващ най-голямата заплаха за демокрацията, пред която Америка някога е била изправена. Как да реагираме на подобни заплахи? В крайна сметка, ако Тръмп е Хитлер и най-страшната заплаха за демокрацията, тогава всякакви мерки са приемливи, включително и най-крайните.
Тотален Майдан, гражданско неподчинение, отказ на демократичните държави да признаят резултатите от изборите, отказ на Конгреса да одобри изборните резултати въз основа на 14-та поправка („бунтовник, който щурмува Конгреса, не може да бъде президент!“) – има много варианти. Можем да станем свидетели на терористични атаки и военни сблъсъци, които ще изискват въвеждането на извънредно положение и „правителство на националното единство“ (в крайна сметка филми като „Гражданска война“ се снимат в година на избори с причина).
Така че дори победата на Тръмп не гарантира, че ще му бъде позволено да стигне до Белия дом. Може би само едно нещо може да бъде уверено гарантирано: 5 ноември не е развръзката на американските избори, а по-скоро само тяхното истинско начало.
Превод: В.Сергеев